50 нюанса цветно хранително раз…

По мое време 50-те нюанса сиво и 365-те дни бяха „9 седмици и половина“.

Още помня как се бяхме събрали много момчета и момичета в приятеля с видеото и гледахме какво прави Мики Рурк с Ким Бейсънджър и неща като ягоди, мед, кубчета лед, череши, маслини и макарони. E, имаше и алкохол, макар че тя и така или иначе си беше навита 😀

Над компанията витаеше едно неизказано напрежение, но в моята глава бурята беше различна и нямаше нищо общо с еротиката.

Докато другите си мечтаеха да се отдадат на подобни преживявания аз трескаво смятах на ум колко калории, мазнини и захар ще дойдат от маслините, от меда,…

Тогава за пръв път се замислих това нормално ли е или прекалявам с начина, по който гледам на храната и нейната употреба.

Но това е едната крайност.

Тази крайност обаче си е съвсем нормална за хората, които се готвят за състезание или професионални снимки, особено в последните дни преди да излязат пред камерите и прожекторите. Тогава лъжичка мед или няколко осолени маслини могат да хвърлят на вятъра месеците подготовка, глад и лишения.

За нея ще може да прочетеш повече в статията ми „Бременен фитнес“.

Днес искам да си поговорим за другата крайност с храната, до която може да стигнем.

Капка по капка – вир, хапка по хапка…келепир?

I used ta do a little but a little wouldn’t do

So the little got more and more

I just keep tryin’ ta get a little better

Said a little better than before

GUNS N’ROSES – Mr. Brownstone

Да се насладиш на вкусна храна – ех, ами че кой не го е правил това!

Често това е с повод по време на различните празници. Друг път просто някой покрай нас мине с нещо ароматно или очите ни са привлечени от добре аранжираната витрина на някоя сладкарница или джелатерия. Да, да, дали случайно точно от там сме минали е друг въпрос 😀

Понякога даже не търсим храната, а тя сама ни намира 🙂

Но когато започнем с малко, малкото започне да се увеличава с още малко и още малко, и накрая става по много и все повече и повече, то май… говорим за пристрастяване?

Защото всички познаваме такива, които са започнали с малко вкусна храна от време на време.

И малко по малко са се пристрастили.

И не са могли да се спрат само на малко и само от време на време.

И само започнали по все повече и все по-често.

И днес си носят многото излишни кила и болестите покрай тях.

Дали пристрастяването към храната е хранително разстройство?

Но да се върнем на примера с филма преди малко – докато другите следяха поведението, а аз се интересувах от субстанцията.

Ето защо искам да направя ясно разделение между субстанцията и поведението:

В Диагностично и статистическо ръководство за психични разстройства (DSM-5) на Американската психиатрична асоциация се казва, че „храненето и хранителните разстройства се характеризират с постоянно нарушаване на храненето или свързано с храненето поведение, което води до променено потребление или усвояване на храна и което значително влошава физическото здраве или психосоциалното функциониране“.

В него фигурират неща като анорексия, булимия и безконтролно преяждане, но там не може да срещнем пристрастяването към храната. В DSM-5 класифицираме пристрастяването към различни субстанции. Някои от тях са алкохолът и кофеинът. Но…храната не е сред тях.

Дали се пристрастяваме към тея цветни изкушения, защото някои от тях са с алкохол или кофеин вътре 🙂

А трябва ли ни да класифицираме пристрастяването към храната като хранително разстройство?

Всъщност…да, ако влезе в Ръководството като такова ще могат да се отделят много повече средства и специалисти за научни изследвания. Така ще имаме много по-добра представа как по-точно стоят нещата с пристрастяването към храната (или хранителната зависимост, както може да го срещнем още). Освен това ще бъдат обучени повече специалисти за работа с хора, страдащи от хранителното пристрастяване.

И, което е най-важното, ще научим как да се борим с него.

Може дори да се окаже, че именно хранителната зависимост е виновна за епидемията от затлъстяване, която е плъзнала по всички земни кълбета! Защото, въпреки модните течения от рода на „stop the fat shaming!“ и „health at every size!“, не може да отречем до какво води затлъстяването. Ето ти едно съвсем прясно по темата.

Дее’бата на експертите и какви изводи може да си направим за пристрастяването към храната

Сред научните среди се спори дали пристрастяването към храната трябва да бъде включено към психичните разстройства. А, както казват, в спора се раждала истината.

И наистина, в случая спорът между двама световноизвестни в областта учени доведе до някои много важни изводи от цялата схема.

Става въпрос за Йохан Хебербранд от Университета в Диузбург-Есен и Ашли Герхард, професор в Мичиганския университет. Първият от тях отхвърля хипотезата за пристрастяването към храната, защото, според него, това поставя ударението върху субстанцията (храната), а не върху поведението (изяждането). Ашли Герхард пък активно се бори за включване на хранителното пристрастяване към психичните разстройства.

Не знам дали тия от Списанието за Клинично Хранене (Journal of Clinical Nutrition) гледат „Съдебен спор“ или просто си падат сеирджии, но съвсем наскоро те предизвикаха споменатите двама учени на своеобразен дуел. Или, както сега сайънз бейз-ърите обичат да казват, на дебат.

Снимката е от „Господари на ефира“ (кликни на нея за връзка към сайта им)

Битката между тях се състоя в три рунда. В първия се изложиха аргументите в подкрепа на хранителното пристрастяване.

Втората част на дебата бе за тези против.

А в последната се сумираха по кои точки между учените има съгласие и по кои – разногласие.

Хайде да видим най-важните изводи от всичко това.

В какво учените са съгласни:

  • не съществува една единствена общовалидна причина за затлъстяването
  • една от основните причини за пристрастяването към храната е борбата на хранителната индустрия да прави нови и още по-вкусни, по-калорични и по-преработени храни

В какво учените не са на едно мнение:

  • разногласие има относно силата на доказателствата за определени храни – като комбинацията от рафинирани въглехидрати и мазнини (пици, бургери, понички,..)
  • другото различие е в степента, до която характеристиките на храната, поведението и другите индивидуални рискови фактори допринасят за затлъстяването

Към какво учените предлагат да насочим внимание и проведем достатъчно проучвания:

  • трябва да се проведат още много изследвания, за да може да кажем със сигурност дали някоя субстанция или активност е пристрастяваща (тук се споменават не само храни и лекарства, а дори и социалните медии)
  • трябва да разберем по-добре как специфични храни и хранителни компоненти въздействат на поведението ни
  • трябва да добием по-точна представа за биологичните процеси стоящи зад хранителните поведения
  • трябва да се проведат повече изследвания и анализи за създаването на ефективни стратегии срещу хранителните пристрастявания.

С какво професионалистите сме на едно мнение

some do it fast
some do it better in smaller amounts

MARILYN MANSON – Count to Six and Die

За нас, които се занимаваме професионално, надали от всичко казано до тук има нов извод, до който да не сме достигнали в годините практика.

Наясно сме, че хилядите специалисти наети от хранителната индустрия полагат всячески усилия да ни накарат да се пристрастим към продуктите им и така да си правят по-високи печалби на гърба на нашето здраве.

Нещата може да са свързани с храната, но започват и зависят от тоя в главата

Значи ли това, че попадналите в капана на хранителните зависимости са обречени!

Съвсем не!!!

Помагали сме и помагаме успешно на хората, обърнали се към нас за помощ.

Каква е тайната на успеха ли?

Тя е в промяната на отношението и поведението към храната, тренировките и собственото тяло. Което става с целенасочена работа по изграждане на подходящите навици.

Ето няколко мотивиращи истории на успели успешно да се променят

Ето няколко статии, за да се справиш самостоятелно

Хранене:

Тренировки:

Навици и поведение:

Ето няколко линка, за да потърсиш професионална помощ

Коментар

Няма коментари по тази публикация. Бъди първият коментирал.

Оставете коментар