Понякога се налага да направим крачка назад, преди да направим две напред. Когато говорим за отслабване това значи първо да докараме човека до едно „нормално“ състояние. След което вече да мислим за отслабване.
И то не защото не може да се отслабне. Напротив! Винаги може да отслабнеш. Просто трябва да си в калориен дефицит. Анорексичките са доказателство за това.
Ама…къде отива здравето?
Историята на Деница е точно такава. В нея става въпрос за достигнато състояние, откъдето следващата разумна стъпка не е поредното орязване на калориите и увеличаване на тренировките.
Но нека дадем думата на Деница:
Моята история с тренирането и здравословното хранене започна през 2013г. Бях качила малко килограми от нездравословен начин на живот и реших да пробвам с фитнес,като преди това не съм проявявала голям интерес,но винаги съм била активна още от дете. Посвалих качените за тогава килограми, зарибих се с тренирането,започнах да чета, да се интересувам повече по темата и да разпитвам познатите ми трениращи.Все повече се задълбочавах и през годините започнах да опитвам и експериментирам върху себе си с всичко…както и да слушам всеки каквото ми казва.До 2017г., когато свалих повече от необходимото явно-спазвах какви ли не режими,от един в друг с глад,с обичайните методи на хората, които уж се опитваха да ме съветват, включително претренирах, но не спирах…докато цикъла ми не спря. След това всичко се обърна на 360градуса. Освен липса на цикъл почнах и да получавам паник атаки,защото си бях объркала всичко просто. Получих така нареченото хранително разстройство-гладувах,след това ядях до повръщане и влезнах в един кошмарен омагьосан кръг, да не говорим и за безсънните нощи и недоспиването отново на нервна почва….И така от 57кг.-когато бях отслабнала най-много, благодарение на обърканите си хормони и получения нервен срив, и добавка с хапчетата,които се налагаше да пия се сдобих с едни симпатични 72кг близо. Никой не можеше да ми помогне,даже напротив ставаше по зле,когато се вслушвах в съветите на по –знаещите.
Деница е типичен случай за “нормализиране”. От един на друг – всеки я е хващал и са ѝ давали поредния режим за сваляне. Но, както виждаме, липса на цикъл, хранително разтройство, паник атаки и т.н. НЕ СА ЗА ПОДМИНАВАНЕ. Първо те трябва да бъдат адресирани и чак след това да се мисли за сваляне!
Понеже тя вече е била забелязала как се върти в т.нар. от самата нея “омагьосания кръг” от диета в диета, то ѝ пробляснало, че трябва да търси друг вид помощ.
Тъй като много години четях из интернет и следях много хора-Юли беше човека който ме грабваше най-много със статиите си и публикациите които правеше.Беше различен от всички останали. Писах му поговорихме доста на дълго и на широко и накрая започнах с изготвен режим.
Когато Деница се свърза с мен разбрах, че имаме точно такъв случай. Можех да ѝ намаля калориите и да я накарам да тренира повече. Беше ясно, че е въпрос на време да не издържи на поредния режим и пак да се завърти в:
Т.е. тя щеше да се провали отново, а аз щях да съм спечелил някой лев и да съм чист пред нея – та нали тя не е успяла да спази каквото съм ѝ казал! Вината си е нейна!!!
Но освен печалбарския имаше и хуманен вариант – да се опитам да ѝ обясня в какво положение се намира.
Естествено, не изневерих на принципите си.
След дълга кореспонденция си стиснахме виртуално ръцете и започнахме борбата с килата и…главата.
Първоначално бях с изготвено меню-така 2 месеца. След това минах на макроси, имах някакъв минимален опит за това и все пак,ако Юли не ме следеше и съветваше допусках доста грешки в началото. В период на определени месеци от годината оставам за известно време сама без наблюдение и за разлика от предишните години,вече се справях всеки изминал път по добре. Доказателство за това са последните Коледни празници по които качих само 1,5кг., а обикновено съм достигала до 4-5 дори.
Винаги получавам бързи отговори,когато имам въпроси и нещо не ми е ясно. Преди съм чакала други тренери с дни…До тогава вече човек е оплескал нещата. Също така достатъчно търпелив всеки път да му досаждам и занимавам, а той спокойно да ми разясни всичко. Освен мой треньор,беше и мой психолог.
Знаех, че работата ни ще отнеме доста време. Положението не беше никак розово:
- липса на цикъл
- килата непрекъснато скачат нагоре-надолу
- непрестанен глад
- чести булимични пристъпи
- пие шепа лекарства, сред които хормонални и антидепресанти
- много лош сън
- чести паник атаки
Тук трябва да кажа, че в нито един момент нямаше „Остави ги тия доктори, те нищо не разбират!“. Деница имаше редовни прегледи при съответните специалисти и следваше предписаното от тях. Много хора смятат нас, фитнес експертите, за чудотворци, но ние сме просто част от мултидисциплинарен екип, когато се работи с по-сложни случаи. Това включва съвместната работа с диетолог, ендокринолог, психиатър, гинеколог,…
Ето къде се намираме към момента:
След като от няколко месеца имам редовен месечен цикъл и свалям по лесно килограми, чувствам се много по мотивирана, имам страшно много енергия, тренировките на Юли не ме карат да се чувствам като парцал след тях. И дори енергията ми е в повече 😀 🙂 Всичко е премерено.Промених начина си на мислене-сама преценям има ли смисъл да ям нещо,което не ми носи никакви ползи на тялото.Най-доволна съм от това,че се научих как е правилно да съчетавам храните, за да се усвояват в полза на тялото и визията за която се боря.Все по рядко ям глупости и по скоро наблягам на здравословно приготвени такива нещица. Знам как да ям на заведение и как да подбирам храната там.Преди сядах и се нахвърлях на най-големите бoклуци,които присъстват в менюто само, защото никога не бих ги приготвила вкъщи.Покрай мен и работата ми с Юли всички вкъщи наблягат на здравословното готвене вече
Бих препоръчала Юли не само на жени с проблеми сходни на моите, а изобщо на всеки,който иска да изглежда добре, да получи формата, която желае – без непрестанен глад, без да се чувства роб на храната.
А не можеше ли да ѝ помогна първо да отслабне, пък после да се занимаваме с проблемите със здравето и психиката?
Да, можех!
Можеше да ѝ орежа калориите и да я карам да тренира още повече. Ако издържеше – щеше да свали.
И после?
Щеше да е още по-зле физически и психически. Щеше отново да качи кила и да се увеличат пристъпите ѝ на булимия. И щеше да се обърне към поредния гуру, който да постъпи като предните и да ѝ намали яденето и да я накара да тренира повече…
Докога?
Ако познаваш такива, които се въртят в омагьосан кръг като Деница – прати им статията да ги мотивираш 😉
Коментар