„Животът – това е форма на съществуване на белтъчните тела, съществен момент за които се явява постоянният обмен на веществата с обкръжаващата ги външна природа и който живот се прекратява едновременно с прекратяването на тази обмяна на веществата и води след себе си до разпадане на белтъка – смъртта.“ – Фр. Енгелс
„Повишаването на калорийния прием е един от най-значимите причинители на растящите нива на затлъстяване на населението.“ – American Society for Nutrition
Какво е добре да знаем?
- Белтъчини и протеини са синоними, т.е. означават едно и също нещо.
- Можете да си припомните накратко какво са белтъчини, мазнини и въглехидрати.
Какво ще научим от настоящата статия?
- Достатъчното количество протеин лежи в основата на всеки хранителен план, както за отслабване, така и за поддържане на теглото.
- Намаляването на въглехидратите работи. Както и намаляването на мазнините. Но трябва да внимавате да приемате достатъчно количество протеин.
Постоянното преследване на протеини
Навремето културизмът се считаше за буржоазен спорт и не бе много тачен. Затова и почти нямаше литература по въпроса – предавахме си от ръка на ръка няколко книжки, преведени на български, от предимно чешки автори – „ABC културизъм“ и т.н.
Наско Джананов направи огромен пробив в това отношение, публикувайки, а по-късно и преиздавайки своята книга „Културизъм за всички“. Помня как през 1989-та се появи в любимата ми книжарница за научно-техническа литература, в която имаше едно рафтче и за спорт. Но това се промени из основи и „Културизъм за всички“ превзе няколко рафта – всичко само с една книга, десетки, че дори и стотици екземпляри…
Тогава се възмутих как хората може толкова много да се интересуват как изглеждат, вместо да се стремят към повече и повече знание. Години по-късно „Културизъм за всички“ бе първата книга, която знаех наизуст от кора до кора.
Най-силно впечатление ми направиха 2 цитата. Единият бе как няма нищо по-красиво от бронза на мускулите, с който Джананов започваше книгата си А другият – как животът е форма на съществуване на белтъчините.
Книгата я прочетох за първи път на 15-годишна възраст. Горе-долу, откогато започва и съзнателният ми живот. И през целия си съзнателен живот аз продължавам да вярвам в силата и важността на белтъчините и основният ми приоритет е да имам достатъчно количество от тях в храната си.
Вече над 30 години, аз мисля откъде ще си набавя белтъчините в днешното/утрешното хранене
Немалко години от тези две десетилетия съм умувал как да си покрия нуждите от белтъчини с възможно по-малко финансови разходи:
- Бабката на Женския пазар, от която си купувах извара, все ме караше да си призная, че имам баничарница. Така и не можа да повярва, че си купувам килограми извара само за мен.
- По едно време излезе един соев продукт „Витабел“ и падна бая хрупане на сготвените по всякакъв начин соеви парченца.
- Пак от Женския пазар, попаднах на соево брашно и като се почнаха едни каши, едно чудо…
- От един диетичен магазин намерих соев протеин, а по-късно и българска марка за протеини пусна соева линия. Едвам се преглъщаше, но трябваше да се набавят нужните белтъчини.
- Като започнах работа, баща ми ми подари фризер и първата ми покупка бяха 20 пилета. Представлявах доста смешна гледка на портала на АЕЦ-а с 4 найлонови торби с по 5 пилета. Но бях щастлив, че вече мога да си набавям колкото белтъчини ми трябват. Няколко години по-рано преподавателят ми по биофизика видя, че между лекциите чета вестник „Мускули“ и ми каза, че ще дойде ден, в който ще съм започнал работа и ще може да си купувам колкото протеин ми трябва.
Вече мога да си позволя да ям достатъчно белтъчини, и то от качествен произход, макар и все още това да е голямо перо в бюджета ми и да орязвам други разходи заради него.
В тоя ред на мисли:
Не мога да си обясня как хора, които имат финансовата възможност да ядат белтъчини колкото за цяла зала културисти, продължават да приемат много по-малко от нужното им количество.
И, което е по-важното, продължават да се чудят защо не отслабват (или защо не качват мускули).
Много преди да започна да чета научни изследвания, интуитивно знаех, че белтъчините ни са жизнено необходим градивен елемент, чийто прием, освен всичко друго, води и до по-добро засищане. И всеки път, когато повишавахме белтъчния прием на някого, достигахме до отслабване. Дори и без да сме пипали друго в храната.
И след дългото лирическо отклонение, нека продължим към целта на самата статия. В настоящата ще разгледаме накратко приема на белтъчини за отслабване, а в следващите две:
- важността на белтъчините при максимално изчистване на мазнините (орелефяване, нацепване)
- важността на белтъчините при стремежа за покачване на мускулна маса
Ниските въглехидрати или повишеният протеин водят до отслабване?
Както вече споменах в статията ми „Колко пъти на ден да ям“ – „Всеки, залагащ на маркетинга и бързите печалби ‘гуру’, се хваща за ВМ-то. То е идеално, защото бързо се сваля с него и трудно се издържа продължително време на него„. Т.е. всеки новоизгрял гуру на отслабването ни засипва с това колко вредни са въглехидратите. И как като ги намалим, и ставаме по-здрави и по-слаби.
Всъщност въглехидратите сами по себе си не са злото, срещу което всячески трябва да се борим. В случая с високомазнинното хранене (ВМ), отслабването не идва от ниските въглехидрати, а от повишения прием на белтъчини. Като започнем да спазваме принципите на ВМ храненето, то неминуемо вдигаме протеина.
Кликни ме за повече инфо относно високомазнинното хранене 😉
Същата работа е и с палео храненето. И то дава добри резултати, особено за отслабване, но и тук основното не е „с това са се хранили предците ни“, а… увеличаването на протеините, и то от качествени източници.
Разбира се, „вина“ има и намалянето на въглехидратите. Но там по-скоро здравословният резултат идва от редуцирането на преработените източници на въглехидрати, като захарните изделия, безалкохолните напитки и соковете, хляба и т.н.
Малкото въглехидрати или многото протеин?
Именно за да определят дали ниските въглехидрати, или повишеният прием на белтъчини са основният „виновник“ за намаляването на теглото и телесните мазнини, група учени провеждат през 2012-та едногодишен експеримент с 132 участници със следните профили:
- Години: 50 ± 12
- Тегло: 107 ± 20 кг
- Индекс на телесната маса (BMI): 37 ± 6 кг/м2
- Телесни мазнини: 47.5 ± 11.9 кг
И заключението от проведения есперимент е:
Загубата на телесно тегло и поддържането на теглото зависят от високите стойности на протеина, а не от компонента с ниски стойности на въглехидрати. В същото време, те (загубата на телесно тегло и поддържането на теглото) не са свързани с паралелното съдържание на мазнини в диетата.
Ролята на белтъчините в регулацията на глада
Белтъчините представляват малък относителен дял от общия калориен прием. Затова научната общественост не обръщаше достатъчно внимание на тях като регулатор на глада. Последните години обаче учените насочиха погледа си към белтъчините и вече говорим за хипотеза – „The Protein-Leverage Hypothesis (PLH)„, която скоро може да стане и теория.
Хипотезата твърди, че хората са способни да регулират приема си на макронутриенти (белтъчини, мазнини и въглехидрати), като приемът на протеини е с приоритет и стои над този на мазнини и въглехидрати, както и над общото количество калории дневно. Т.е. ядейки небалансирана храна, с ниско съдържание на белтъчини, ние автоматично повишаваме приетите калории, с оглед да си набавим нужните протеини. А повечето калории водят до калориен излишък, който, както всички знаем, ни кара да дебелеем.
Наскоро излезе и сумарно проучване, въз основа на 38 проведени изследвания. При тях приемът на макронутриентите варира в следните граници от общия калориен прием:
- протеини: от 8% до 54%
- въглехидрати: от 1.6% до 72%
- мазнини: от 11% до 66%
Анализирайки данните на всичките разгледани изследвания, учените достигат до изключителната важност на протеиновия прием. И то както при хора с нормално телосложение, така и на тези с наднормено тегло и със затлъстяване.
И докато ние още спорим въглехидратите или мазнините да намаляме, учените вече са ни светнали червената лампичка, че трябва да се обърнем към протеина. И от него да започнем да градим една балансирана и здравословна диета, която да доведе до отслабване и последващото запазване на придобитото тегло. Нещо, което аз правя още от първата диета, която съм разписал.
Кое да намалим – въглехидратите, мазнините или протеина?
Сигурно малцина все още не са се опарили, или не познават жертви на диетата на Дюкан. Но тя е в единия край на спектъра. При нея имаме много високи стойности на протеина в дневния прием, като изключваме въглехидратите и мазнините. Има си предупреждение колко дни да е тази ударна фаза, но кой ли слуша! Доста девойки загубиха цикъла си и си докараха ред други проблеми като попрекалиха с високите белтъчини и нищо друго покрай тях. Но като не мислят в желанието си за бързо сваляне на килограми, така става… От цялата работа само бързо загубиха здравето си, а килограмите им станаха повече, че и телесните мазнини се увеличиха.
Но Дюкан е само единият край на спектъра – висок процент на протеините и много нисък на мазнини и въглехидрати.
Повечето диети ни хвърлят в една от другите две крайности: ограничаване на въглехидратите (сладко, тестено, бобови…) или на мазнините (всичко мазно и пържено). Които, макар и крайности, все пак са по-щадящи здравето ни от Дюкан. Днес имаме както привърженици на нисковъглехидратните диети, така и фенове на нискомазнинните.
И двете диети работят, и с двете може да отслабнем.
Но коя от двете работи по-добре?
Вече съм отговарял на този въпрос – кликни и разбери 😉
Проблемът и при двете (нисковъглехидратна и нискомазнинна) е в невисокия прием на протеини! Изберете кое да намалите от въглехидратите и мазнините, с оглед кои храни предпочитате, имате възможност да си набавяте по-качествени и ви понасят. Но обърнете внимание на протеините и откъде ще си ги набавяте.
Именно недостатъчният протеин проваля хората, тръгнали да намалят въглехидратите или мазнините.
Или, въпросът „Кое да намалим?“ следва да е в пряка връзка и след този: „Откъде да си набавим достатъчно протеин?„
През 2011-та учените от Университета в Сидни публикуват резултатите от интересен експеримент: определят три групи от менюта, съдържащи 10, 15 и 25% протеин.
Ето какво показват резултатите:
- При намаляне на приема на протеин от 15 на 10%, се наблюдава повишаване на общия калориен прием, който идва предимно от допълнителното хапване между основните хранения.
- При увеличаване на приема на протеин от 15 на 25%, не се наблюдава повишаване на общия калориен прием, но чувството за глад намалява.
Изводи
- Приемът на протеин е с особена важност при всички групи хора. И с нормално тегло, и с наднормено тегло, както и за затлъстелите.
- Отслабването и намаляването на телесните мазнини, както и поддържането на достигнатото тегло, не зависят толкова от ниските въглехидрати, колкото от повишения прием на белтъчини.
- 10-15% от дневните нужди за протеина е малко, особено когато става въпрос за повишената му нужда при спортуващите.
Купищата научни доказателства и десетилетията ми опит все още не са ви убедили?
Ок, на първите написали в коментарите един свой типичен храноден ще им сметна колко калории приемат и колко от тях са белтъчини.
И ще оставя изводите на вас.
59 Коментари