Нашето съвременно общество е много извисено,
но относно здравето си е толкова заблудено;
животът ни става все по-лесен и сме все по-доволни,
всичко ни е мобилно и smart, ама… ставаме все по-болни!
Затлъстяването е световен проблем,
хормоните ни се държат неприлично, като във харем,
диабетът от някава болест на стари години
вече го забелязваме даже и в детските градини…
Из недовършената ми „Утопична Ода за Здравето на Народа“
До нас в ***-та пуснаха свежи фрешчета. Добре ли е да ги пия, вместо плодовете, които си ми написал в диетата?
Не може ли да си правя сокчета от червеното цвекло и плодовете, вместо да ги ям?
Бате, луд съм по соковете и си купих и сокоизстисквачка, да си правя и у нас. Искам такава диета да ми направиш, да има много сокове.
В сградата на офиса вече на 4 места правят фрешове и покрай мен се изпиват литри всеки ден. Да пия ли и аз?
Из разговори с желаещи да работят с мен по храненето си
Какво е добре да знаем?
- Фруктозата, известна още като ‘плодова захар’, е вид въглехидрат от групата на монозахаридите и се съдържа в плодове, зеленчуци и пчелен мед. Тя има еднаква молекула като глюкозата, но е по-сладка от нея и в човешкия организъм се разгражда само в черния дроб.
- Фибрите, известни още като ‘влакнини’ и ‘баластни вещества’, се делят на разтворими и неразтворими. Разтворимите фибри забавят смилането и абсорбцията на храната, а неразтворимите спомагат за по-бързото изпразване на дебелото черво. Намират се в зеленчуците, плодовете, зърнените култури и варивата.
- „Келешчета“ е жаргонно название на хора, които правят нещо, само защото е модерно и да не им се смеят останалите от компанията. Често от келешлък се започват цигарите, другите цигари, наркотиците… Именно това значение на „келешчета“ е използвано в заглавието.
Какво ще научим от настоящата статия?
- Соковете и фрешовете лишават плодовете и зеленчуците от фибрите им и по този начин оставят без контрол фруктозата от тях в напитката.
- Ако искаме да сме здрави, то наблягаме на плодовете, вместо сокчетата и фрешчетата, като можем да смутираме чат-пат предимно зелените неща.
Пием сокчета като жадни смокчета
Навремето тренирахме чисто, протеините още ги виждахме само по рекламите по сръбската телевизия, а литературата като цяло беше изключително малко – няколко преведени на български книги, изкопчена от старите гимнастици, борци и т.н. информация, а дори и списание „Здраве“. Арни го гледахме на видеокасетки и търсехме повече, да прочетем как е тренирал, как е ял… Не помня вече откъде ни попадна един негов сок, който той съветваше да си правим по време на тренировка – изстискан в литър вода лимон + две лъжици мед. Обещаваше повече енергия по време на тренировката и повече прохлада. А беше ваканция, беше лято, бяха басейни, гаджета… и жажда за мускули и плочки. Но ни беше страх да не омазним…
И се наложи да попрочета повече за плодовете, фибрите и плодовата захар.
Днес вече на всеки ъгъл изникнаха сокопродавници, фрешници, джуйсници, джазници или както там се наричат. В малки, големи и още по-големи търговски вериги има някой, който прясно ви цеди и ви продава сокче от портокали, ябълки, лайм, червено цвекло, моркови… Има си и хладилни витрини, в които да си купите бутилирано сокче или фрешче и да си пийвате за здраве. Защото плодовете и зеленчуците нали са здравословни? А като им изстискаме сока, остават витамините, минералите и няма нужда да дъвчем кори и т.н. неща. Току-виж някой зъб сме счупили…
И се наложи да понапиша повече за плодовете, фибрите и плодовата захар.
Има ли разлика дали ядем плодове, или пием сока им?
Когато ядем плодовете, ние приемаме всичките вещества, съдържащи се в конкретния плод. И това далеч не са само витамини – ядейки плодовете, ние приемаме и фибрите, и фруктозата (плодовата захар), и минералите им… А когато ги изстискаме, губим месестата им част и в чашата със сокчето остава само водата, фруктозата и голяма част от витамините и минералите.
„Е, че то само едно фибри губим така“ – ще кажете веднага. Да, така е – при изстискването на плодовете в сокове губим малка част от витамините и минералите и всичките фибри. А фибрите, освен че намаляват „лошия“ холестерол, помагат за прочистването на организма, подобряват работата на дебелото черво и т.н., имат едно много важно и съществено свойство – намаляват скоростта, с която плодовата захар ще се преработи от черния ни дроб и ще навлезе в кръвта! Именно затова фибрите вървят заедно с фруктозата в плодовете. И отделянето им води до много бърза абсорбция на фруктозата.
Повече фруктоза = за здравето угроза?
Няма как да минем без малко биохимия, но ще се постарая да няма нищо неразбираемо. И за сметка на това ще разглeдам бегло нещата, тъй като на фруктозата трябва да се отдели повече от абзац в статия, а и целта на настоящата не е да анатемосаме плодовата захар.
Нека погледнем какво става, когато изпием чаша сокче – приемаме приблизително 30 грама захар, или това са по 15 грама глюкоза и фруктоза. Както знаем, фруктозата се обработва само от черния дроб, докато глюкозата може да бъде метаболизирана на повече места в организма ни. Т.е. изведнъж в черния дроб постъпват за преработка 15 грама фруктоза + още около 3 грама глюкоза – количество, превишаващо близо три пъти нормалното количество, с което черният дроб може да се справи наведнъж.
Или, само една чаша плодов сок осигурява „троен удар“ върху черния ни дроб, който реагира така:
- Изисква тройна доза енергия, за да се справи с фруктозата (+ част от глюкозата), което изчерпва чернодробните клетки от аденозин трифосфат (АТФ). Изчерпването на чернодробния АТФ води до повишено производство на пикочна киселина. Повишеното производство на пикочна киселина води до повишаване на риска за подагра, хипертония, диабет тип 2, камъни в бъбреците…
- Фруктозата не се преобразува в гликоген, а отива директно в митохондриите. Това води до получаване на повече ацетил коензим А, което превишава възможността на митохондриите да го преработят. Излишният ацетил коензим А напуска митохондриите и се преобразува в мазнини. Мазнините, както знаем, освен че загрозяват естетическия ни вид, водят след себе си и ред здравословни проблеми. Още повече, че част от мазнините, получени от преработката на излишната плодова захар, се наслояват около органите ни (т.нар. „висцерална мазнина“).
Но това съвсем не е всичко, макар да е прекалено достатъчно, да се замислим. Прекомерната консумация на фруктоза може да доведе и до много други злини, като:
- Блокиране на лептина – хормон, който предава погрешното съобщение за ‘гладуване’ на хипоталамуса, и това довежда до преяждане. А преяждането знаем до какво води.
- Намаляване усвояването на важния за хемоглобина минерал – мед.
- Увеличаване инсулиновата резистентност…
За да не стане свободата свободия
За да не продължавам с лошотиите, които пуснатата на свобода от оковите на фибрите плодова захар може да предизвика, ще си позволя да ви напомня, че плодовете са създадени като комбинация между фибри и фруктоза. Именно фибрите действат като спирачка на фруктозата – забавят усвояването й в червата, като по този начин черният дроб може да се справи с постепенно постъпващата в подходящо малки количества фруктоза, вместо дошлата му изведнъж като лавина такава. В първия случай говорим за изядени плодове, а във втория – за изпит плодов сок.
Остава само още едно нещо, което загатнахме по-горе – нуждата от енергия, за да не превърнем излишната фруктоза в мазнини. Или стигаме до третото Ф, след Фруктозата и Фибрите – Физическата активност. Тя е останалата част от уравнението, която ни пази здрави и ни дава възможността да се наслаждаваме на вкуса на плодовете.
(Фруктоза + Фибри) + Физическа активност
А к’во пра’им със смутитата?
Смутитата станаха много модерни в последно време. Неслучайно статията ми „Какво е смути?“ е най-четената статия в блога. Няколко блогъри и сайтове са били така добри да споделят линк към нея, като са я цитирали, за което им благодаря. Отделно получавам често мейли от хора, открили своята нова мания в смутитата, след като са прочели статията ми или рецептите, които сме пуснали в блога.
Но както и да е, да се върнем на въпроса:
В практиката ми доста често забелязвам, че зелените смутита действат по-добре от салатите със същите зеленяши. Ядейки повечко зеленинки, някои хора имат проблеми с храносмилането, подуват се, не могат да изядат цялата купа салата и т.н. С блендирането, поне на част от тях, на смути, проблемите им изчезват и се чувстват по-добре.
Знаете за друга статия в Топ 10 на блога, която промени навиците на много хора и вече в хранителните им режими има и „Джи Уай Джи„.
Затова и често започнаха да ме питат, дали блендирането не разрушава по някакъв начин веществата в плодовете и зеленчуците. По принцип отговарях с „Като си режеш салатката наситно, унищожаваш ли ги?“, но все пак прегледах и какво казва науката по темата.
Оказа се, че почти няма заслужаващи си вниманието изследвания по въпроса. Имаше едни за бройлери, които можем да приемем що-годе за релевантни и за човека, но ето това (1) смятам е по-близко до въпроса за фибрите и плодовете. За който не му се чете: най-засищащи са целите ябълки, след това ябълковото пюре (можем в случая да го приемем за смути), след това ябълковият сок със и без добавени фибри и накрая контролната група.
А ето и едно от 2021-ва година, което си заслужава вниманието:
View this post on Instagram
На маймуни ни направиха!
И затова маймуните могат да ни оправят: дотук всичко изглежда ясно – наблягаме на плодовете, вместо сокчетата и фрешчетата, като можем да смутираме чат-пат предимно зелените неща, но… се оказва, че вече и плодовете не са плодове. 🙂
В началото на годината една новина обиколи всички защитници на правата на животните, на хората, на плодовете и каквито и там други земни и извънземни организации има. Всеки извади свое мнение и започна да доказва колко е прав. А всъщност новината иде, да ни каже да си имаме едно наум за това доколко плодовете са плодове, а не просто плодовоподобни захародържатели.
Ето и самата новина – в една зоологическа градина забраниха бананите на маймуните – ставали все по-болни и по-агресивни, започнали да се бият една с друга. От управата на зоологическата градина им спрели бананите и маймуните се успокоили. Звучи малко като абсолютно несъответствие с асоциацията ни маймуна-банан, но…
Всички, резонно и очаквано, скочиха като маймуни да спорят и защитават безумни тези и само малцина успяха да вникнат в причината, която си е много точно и ясно цитирана: бананите се отглеждат за консумация от все по-нарастващото човешко население на планетата ни и затова стават все по-бедни на полезни вещества и все по-богати на захар и на калории!
Човеците започват да приемат все повече калории и захар и стават все по-дебели – това май го виждаме непрекъснато, не само при маймуните в конкретна зоологическа градина, а? 😉
А ти как приемаш плодовете и зеленчуците си?
Нека завършим с вметката, че децата и спортуващите активно (2) могат да приемат повече плодови сокчета, фрешове, дори и захаросани напитки. Но това, заедно с въпроса по колко фруктоза и кога е най-подходящо, ще засегнем в следваща статия.
А сега ни остава да провокираме читателите на блога ни, да споделят те как процедират с плодовете и зеленчуците си.
Я напиши коментарче отдолу и да видим кой как. 😉
Използвана литература:
1. The effect of fruit in different forms on energy intake and satiety at a meal Appetite, Volume 52, Issue 2, April 2009, Pages 416-422 Julie E. Flood-Obbagy, Barbara J. Rolls
2. Fructose, Exercise, and Health -Johnson, Richard J.; Murray, Robert. Current Sports Medicine Reports: July/August 2010 – Volume 9 – Issue 4 – pp 253-258
11 Коментари