Защо не сме копия на треньорите си? – част 1

Тази статия е за теб, ако:

• ходиш на тренировките на даден треньор, но не изглеждаш като него и не можеш да правиш нещата, които прави
• тренираш по програмата на даден треньор, но не изглеждаш като него и не можеш да правиш нещата, които прави

Хайде да видим:

Защо не постигаме желаните резултати?

Днес толкова сме зомбирани от екраните и рекламите, че (почти) не мислим. И щом ни се рекламира чудодейна тренировка, диета или добавка, ние веднага разбираме как можем имаме тялото от рекламата.

Просто трябва да си купим рекламирания продукт!

Така де, нали с него е постигнато това тяло, за което мечтаем!!!

Значи и ние можем да имаме като тялото от рекламата, стига да си купим продукта!!!!!

Но, за съжаление, нещата в действителност не са точно така…

Защо не сме копия на треньорите си?

Има 6 причини, поради които не можеш да станеш като треньора/треньорката си:

• физиологични
• психологични
• хормонални
• темпорални
• фармакологични
• много треньори всъщност са трендьори

Хайде да ги разгледаме подробно:

Хората сме различни

Всички си имаме комплекси. Два от мъжките са свързани с дължината. Единият от тях е колко сме високи. Хората с обща култура веднага ще се досетят за Наполеон. Дори в психологията говорим за т.нар. „Наполеонов комплекс“.

Преди години не бих се осмелил да кажа на някой нисък да иде да тренира при баскетболист и ще стане колкото си иска висок.

Щеше да ми се изсмее.

Днес също не бих се осмелил да кажа на някой нисък да отиде да тренира при баскетболист и ще стане колкото си иска висок.

Защото най-вероятно веднага ще си извади смартфона да търси треньор по баскетбол.

Все пак живеем в ерата на „napishi ese“, a търкането на билетчета е национална повсеместност.

Смешно е, знам. Ама е и тъжно до какво ни доведоха специалистите по (невро)маркетинг и продажби.

Да, ок, признавам, много хора ще се досетят веднага, че не могат да са високи колкото си искат.

Но не така стои въпросът с другите физически качества. Докато за височината само някои ще се излъжат, то за неща като отслабване, мускули, сила, мобилност и т.н. малцина знаят как точно стоят нещата. Болшинството лесно се мами и му се продават поредният детокс, новият вид тренировки, диетата за най-бързо отслабване и т.н.

Парадоксът на Арнолд

Парадоксите са противоречиви нелогични твърдения. Някои парадокси са кръстени на даден учен (Парадокс на Ферми, на Галилей,…). Други носят имена като Парадокс на близнаците, на дядото и т.н.

Нека те запозная с т.нар. от мен Парадокс на Арнолд.

Всеки знае кой е Арнолд Шварценегер. Но Арни поодъртя бая. Дори в новия си филм играе застарял терминатор…

Та такава фигура като Арнолд заслужава хубав биографичен филм. И такава поредица като Терминатора заслужава хубави продължения, ама това е друга тема.

Обаче за толкова години нито един не можа да извади тяло като на Арни, за да изиграе биографичен филм за него. И да може да имаме хубави продължения на Терминатора.

Защо? Нима Арни крие как е тренирал и не ще да каже на никой?

Глупости!!! Та как е тренирал Арнолд и програмите му са на един клик разстояние! Дори преди да има интернет съм ги намирал из списания и книги и съм тренирал по тях.

Но, както вече казах, никой все още не е направил тяло като на Арнолд.

Можеш да тренираш като Арнолд, но не можеш да станеш като него

Парадокс на Арнолд

Вместо Арнолд може да си сложиш която се сетиш звезда, известна с физиката си. Кеф ти Зузка, кеф ти Кардашиан, кеф ти почти адаша Юлисес,…

А и не само с външния си вид. Арнолд може да заместиш с Болт, Меси, Роналдо, Рич Фронинг, Майкъл Фелпс, Роджър Федерер, сестрите Уилямс, Тьорисдотир и т.н. Парадоксът пак ще е верен.

Демек вината не е в тренировъчната програма, а в нашата генетика. Не напразно старите билдери обичат да казват:

Всичко е ген!

Една от системите в човешкото тяло е опорно-двигателната. Тя се състои от свързани кости и мускули. Но…И костите, И мускулите ни могат да бъдат различни. И оттам идват големите разлики в това как изглеждаме и какво можем да направим на пистата, подиума, игрището, басейна и т.н.

Да вземем първо мускулите – те имат различна форма, различни залавни места и се състоят от различни видове фибри.

Как изглежда даден мускул зависи не толкова от как точно го тренираме, колкото от формата и залавното му място.

Но този факт тактично се пропуска от продавачите на програми от рода на „Направи дупе като на тая“, „Направи плочки като на този“ и т.н.

Я да видим няколко примера с най-„важните“ мускули:

Плочките

Така мечтаните плочки са всъщност един мускул – rectus abdominis. Той е дълъг лентовиден мускул, който се разделя от сухожилия на няколко мускулни коремчета (плочките).

Някой ден, когато се измисли перфектният фет бърнер, всички хора ще се нацепим на рендета. И тогава ще се види нещо като на картинката:

Едни хора ще имат симетрични плочки, а други – асиметрични. Някои ще са с повече плочки. Други пък ще имат по-голямо разстояние между тях (тук дамите веднага се сещат за diastasis recti).

D е наследствено при мъжете, докато при жените може да се получи и след раждане. Но останалите картинки показват различните варианти, с които генетиката може да ни е надарила или ощетила.

Човек с 6 плочки както и да тренира няма да може да направи 8 плочки. Както и такъв с асиметрични да си ги изравни и да станат симетрични.

Дупетата

Дупетата имат различна форма не само заради мускулите им, а и заради особеностите на скелета на притежателя им.

Хайде да погледнем следващата картинка:

Можем ли да тренираме така, че дупето горе отляво да стане като това долу отдясно? Или обратното?

Разбира се, че не. На това горе отляво виждаме, че долната част на таза е по-широка от горната, докато на това долу отдясно нещата са обратно – тазът е по-широк отгоре, отколкото отдолу. Това са кости, а не мускули. Те определят ширината. Както и да тренираме мускулите – няма как да променим костната система до такава голяма степен.

Да, мускулите могат да станат по-големи и, до известна степен, могат да променят формата си. Увисналите дупета като се тренират се стягат и повдигат. Добре развитите мускули на глутеусите правят дупетата да стърчат назад…

Но притежателката на скелет като горе вляво няма как да направи дупе като на тази долу вдясно. Колкото и програми за дупета да си купи и колкото и да се скъсва от тренировки. Дори и лично Брет Контрерас да дойде да я тренира.

Бицарите

Някои хора са надарени с дълги бицепси, а други – с къси. Едните изглеждат с големи баници и при изпънати ръце, а другите пък като стегнат бицарата правят голямо връхче.

Първият мр. Олимпия е Лари Скот, който печели титлите си в края на 60-те. Оттогава е минал половин век, кой ли не е тренирал по неговите програми за ръце, но…малцина са хората с дълги бицепси.

Едно от нещата пък, с които Арнолд е известен, са добре оформените върхове на бицарите му. Сравняват ги с върховете на Килиманджаро…

Всъщност ето един фото колаж, на който отляво виждаме бицарата на Арни с добре оформено връхче, а отдясно – плътният дълъг бицепс на Лари Скот:

Ясно се вижда откъде започва бицепсът на Арни. И откъде – този на Лари Скот.

Фибрите

Мускулите са изградени от различни видове фибри. Затова едни хора са по-силни, други са по-експозивни, а трети – по-издържливи.

Фибрите ще ги засегна подробно в отделна тема, а и те в много по-голяма степен влияят на атлетичните постижения, отколкото на външния вид.

Така че тук само ги споменавам като един от виновниците да не си копие на треньора/треньорката си.

Костната система

Вече засегнахме малко костите при темата за дупетата. Те наистина играят голяма роля както за външния вид, така и за атлетическите постижения. Примерите с ниските баскетболисти няма нужда да се дават.

Ето една снимка, на която има шампиони в различни спортни дисциплини:

Но при спорта за постижения това си е отделна наука, в която задълбават съответните специалисти.

Нека да видим как влияят разликите в костите на трениращите за здраве, външен вид и спортуване на любителска основа

Всеки отделил минутка да помисли логично веднага може да се досети още доста примера като тези: при дълги бедрени кости краката ни ще изглеждат по-дълги. При къси ръце пък бицарите изглеждат по-големи. В трибоя дългите ръце са добре дошли за тягата, но пък спъват при вдигането от лег

Затова искам да обърна внимание на по-„невидими“ неща.

Много хора тренират за гъвкавост, мобилност, по-голям ROM и т.н. Някои не успяват с целите си при даден треньор, нахранват го как нищо не разбира и отиват при следващия. Други не успяват с една програма и подхващат втора, трета, четвърта,… Или направо се сменят тренировките – минава се прес пилатес, йога, мобилити, стречинг, йогилатес,…

A, което е още по-лошо: немалка част трениращи се изпоконтузват опитвайки се да правят неща, за които телата им не са направени. Или поне не са готови за тях.

Но това, което е невидимо за очите и неразбираемо за това между ушите е следното – скелетната структура често ни спира в начинанията да сме максимално добри в избраните тренировки!

Ето един пример от http://paulgrilley.com/bone-photos/ :

Това са гръбначните прешлени на двама души. Представи си ги легнали по корем. Според теб кой може да се извие повече назад?

Хайде да поразсъждаваме. Каква е разликата между двете части от гръбнаците?

Това, което виждаме в горната част, се нарича бодлест израстък.

На снимания в ляво наблюдаваме по-голямо разстояние между бодлестите израстъци, отколкото на този вдясно.

Представи си сега как хващаш двата края и ги извиваш нагоре един към друг.

Този вляво ще се извие много повече преди да имаме контакт между бодлестите му израстъци, нали?

Е, това значи, че притежател на гръбнак като този вляво ще е много по-добър в позите (асаните) с извиване назад. Демек зеленото от картинката:

А пък оранжевото от картинката е някой с гръбнак като този в дясно на снимката. Както и да тренира – няма да може да се извие много-много. И то не защото са му виновни треньорът или програмата.

В сайта на Пол Грийли може да видим още доста снимки на лопатки, бедрени кости и т.н. И да разберем защо не всички са направени за клек с дупе до пода, военна преса и лежанка с щанга, щангистките обръщане и изхвърляне, чатуранга като по учебник и т.н.

И тези хора както и да тренират, при който и треньор да отидат, няма да могат да постигнат желаното. А същото това желано нещо на други пък им се отдава дори и без да се напънат…

Да, знам, лоши новини.

Ето ти още една лоша новина – аз засегнах накратко мускулите и костите (опорно-двигателната система). Но как изглеждаме и докъде може да стигнем в атлетическите постижения зависи и от предишни травми, стойката, белезите и дори мозъка ни. Както и от други системи в организма – сърдечно-съдовата, дихателната,…

Да компенсираме двете лоши новини с два пъти повече хубави новини:

• малцина могат да станат световен номер 1 в спорта, но всички можем да тренираме по-умно според телата си и да станем с по-добро здраве, външен вид и атлетични качества
• свършвам тази статия, за да не ти стане много дълга и да може добре да я осмислиш
• втората ѝ част е по-кратка
• подготвил съм ти списък с допълнителни статии, в които да прочетеш повече за: естетическия културизъм променящ формата на мускулите, телесния тип, плочките и мускулната треска на корема, „заспалите“ мускули на дупето, как да си подберем тренировъчна програма според особеностите на тялото.