Последните дни се зашумя покрай „вредата“ от кокосовото масло. ВВС пуснаха мухата, оттам всеки жаден за сензация джурналист пое инициативата, преведе според знанията си, доразкраси нещата и, едва ли не, вече чакаме първите жертви.
Аве направо, дет’ съ вика: тая статия взриви интернета 🙂
Затова не е чудно, че няколко човека ме попитаха за по-достоверно инфо по темата. Част от тях са чели статиите ми и помнят, че на няколко места съм споменавал кокосовото масло, други просто знаят къде да потърсят мнение, на което може да се доверят.
По принцип започнах поредицата „Полезни ли са?“ и бях предвидил в един от броевете ѝ да пиша за кокосовото масло, но докато ме осени музата да завърша статията може и да имаме вече жертви на кокосовото масло 🙂
Ако наистина е толкова вредно де 😉
Е, хайде да видим как стоят нещата наистина, без да търсим сензация или продажба, както е в повечето случаи.
В сърцето на проблема е…AHA (American Heart Association)
Няколко дни по-рано Американската Сърдечна Асоциация (AHA – American Heart Association) публикува своя доклад 1), който бе цитиран от BBC News, и оттам вече кой ли не новинарски сайт не (пре)писа по темата. Затова е добре да погледнем първоизточника, вместо да се чудим над интерпретациите.
Едно от твърденията на АНА е следното: „72% от американците и само 37% от нутриционистите смятат, че кокосовото масло е здравословно“, като голямата разлика може да се обясни с маркетинговото позициониране на кокосовото масло в масовата преса.
Тук от АНА са направили правилният извод за маркетинга, съгласен съм с тях. Нормално е редовият гражданин да смята, че нещо е здравословно, без да е проверил. Все пак мнението му се базира на каквото му се показва пред очите от Гугъл, Фейсбук и т.н., пък то нали ако си платиш може продуктът ти да им се навира в очите честичко 😉
Думичката здравословно няма да я дъвкаме сега, тя е едно много широко понятие, което няма как да не се пречупи през конкретния индивид, за да може да кажем нещо здравословно ли е. Авокадото, например, е здравословно, ама тия с алергия или непоносимост към авокадо дали смятат така? Всъщност по темата за здравословното хранене имам много хубава статия, така че нека да се запътим към „сериозните“ обвинения:
Според АНА в едно „добре контролирано изследване“ се сравняват кокосовото масло, кравето масло и шафрановото масло (олио). Изводът, според АНА, е че кравето и кокосовото масло повишават LDL холестерола много повече, отколкото шафрановото.
Нека погледнем по-подробно цитираното изследване 2) – през 1995 г Кокс и сие поставят пациентите с хиперхолестеролемия (повишен холестерол в кръвната плазма) на три различни диети с еднакво разпределение на макронутриентите (17% протеин, 47% въглехидрати и 36% мазнини) и с еднакво съдържание на холестерол в тях (300-350 мг дневно). Интересното е, че кокосовото и шафрановото масло като растителни масла нямат холестерол и затова са „обогатени“ с жълтъци за провеждане на изследването…
Но не само това заслужава отбелязване. От АНА си избират на кое точно да наблегнат от изводите на изследването, и затова нека погледнем целия заключителен параграф:
„Нашите данни предоставят убедително доказателство, че кокосовото масло, което е богато на лауринова киселина, има по-слаб ефект от кравето масло, което е богато на палмитинова киселина, върху общия и LDL холестерола при хиперхолестеролемични мъже и жени. Резултатите показват, че при определени условия кокосовото масло може да служи като алтернатива на кравето масло и хидрогенираните растителни мазнини. Въпреки това трябва да се отбележи, че при хората и популациите с тенденция към затлъстяване всички източници на мазнини трябва да бъдат намалени и, в зависимост от индивидуалните различия, мазнините богати на стеаринова киселина и цис-мононенаситени киселини могат да бъдат предпочетени пред кокосовото масло.“
Спестявайки химията и различните мастни киселини виждаме, че може да „прочетем извода“ както са го направили от АНА (кокосовото масло вдига холестерола), а може и да си „прочетем извода“ както би трябвало да го четем (кокосовото масло може да служи като алтернатива на кравето масло и хидрогенираните растителни мазнини).
Според АHА в друго „добре контролирано изследване“ се доказва, че кокосовото масло значително повече увеличава холестерола в сравнение със зехтина.
Споменатото изследване 3) сравнява зехтина с кокосовото масло и с палмовия олеин. Изглежда от АНА са прочели само абстракта, където наистина пише, че общият холестерол е по-висок при кокосовото масло, но в дискусията на самото изследване си пише, че, цитирам „Сравнени със зехтина, палмовият олеин и кокосовото масло не показват разлика в серумния TC:HDL (общ холестерол : HDL холестерол). Наситените мазнини от експерименталните диети повишават добрият холестерол, което довежда до баланс на серумния TC:HDL.“
И пак в там в изследването е дадена и една табличка с резултати, която смятам, че няма нужда от коментар:
| Fasting | Nonfasting | |||||
| Serum variable | PO | OO | CO | PO | OO | CO |
| HDL cholesterol (mmol/L) | 1.31 ± 0.26a,b | 1.28 ± 0.23a | 1.37 ± 0.30b | 1.24 ± 0.25a,b | 1.21 ± 0.24a | 1.29 ± 0.31b |
| LDL cholesterol (mmol/L) | 3.20 ± 0.71a,b | 3.06 ± 0.64a | 3.30 ± 0.75b | 2.93 ± 0.608a,b | 2.89 ± 0.62a | 3.11 ± 0.67b |
| TC:HDL cholesterol | 3.69 ± 0.90 | 3.63 ± 0.93 | 3.65 ± 0.95 | 3.86 ± 0.88 | 3.99 ± 1.09 | 3.95 ± 1.03 |
PO – палмов олеин, OO – зехтин, CO – кокосово масло
Третото „сериозно“ обвинение на кокосовото масло от АНА се позовава на едно ревю обобщаващо 7 изследвания. АНА си се подбутват лекичко да си направи извода, като, както те твърдят „Няма клинични данни за директна връзка между кокосовото масло и сърдечно съдовите заболявания. Въпреки това, понеже кокосовото масло повишава лошия LDL холестерол, който е причина за сърдечно съдовите заболявания, и няма компенсиращ ефект, ние съветваме употребата на кокосово масло да се избягва“.
Всъщност в ревюто 4) се твърди, че са нужни допълнителни по-добре направени изследвания, за да можем да твърдим със сигурност дали кокосовото масло е полезно или вредно. От разгледаните в ревюто не може да се твърди, че то е здравословно от гледна точка на намаляване на сърдечно съдовите заболявания. Освен това се казва и, че кокосовото масло не се отличава забележимо от другите растителни мазнини в ефекта си върху липидите в кръвта и липопротеините.
Какво не ни казват от AHA (American Heart Association)?
Малка, но много съществена подробност, която може да наклони везните в обратна посока е…информацията за вида на използваното кокосово масло в изследванията. Много рядко в някое от изследванията се споменава какво точно е то. А би било много важно да знаем, защото при използване на хидрогенирано кокосово масло най-вероятно ще получим далеч по-лоши резултати отколкото при използване на нерафинирано такова.
Всъщност има изследване от 2015 година 5), което няма как да е участвало в ревюто (4) цитирано от АНА (публикувано е малко преди да излезе ревюто). При него се използва нерафинирано кокосово масло и за резултатите му е достатъчно да спомена заглавието: „Диета богата на нерафинирано кокосово масло повишава добрият HDL холестерол и намалява обиколката на талията и телесната маса при пациенти с коронарна болест на сърцето“.
Малко лирично лично отклонение преди финалните изводи
В нас използваме три мазнини – кокосово масло, зехтин и краве масло, като гледаме и трите да са с добро качество от сигурни източници. Кокосовото масло използваме като си правим хляб на домашната хлебопекарна. Освен това слагаме кокосово масло и в Air Fryer-а като си правим кюфтета и пържени картофки. И тук-там при някои сладкиши.
Зехтинът го ползваме основно за салатите и при по-бавно готвене на тиган, а кравето масло – като печем във фурната или за нещо набързо на тиган.
На хората с достъп до подбраните от мен рецепти често им прави впечатление, че в тях съм писал „мазнина за пържене“, „мазнина за печене“ и „мазнина за салата“ вместо излишно упоменаване точно коя мазнина да подберат.
И какво се оказва в крайна сметка?
Кокосовото масло не е много по-различно от другите растителни мазнини. Да, има повечо наситени мазнини, но темата за тях е дълга и много би приличала на тази за жълтъците. В зависимост от начина ни на хранене и здравословното ни състояние може наистина да има нужда от намаляване на приема на наситени мазнини. В такъв случай трябва да внимаваме с количеството им.
Друго, за което да внимаваме, е точката на горене на кокосовото масло. Това е температурата, след която дадената мазнина започва да пуши. При нерафинираното кокосово масло тя е 177°C, а при рафинираното – 204°C. Както казах преди малко, ние използваме кокосовото масло за домашна хлебопекарна (там максималната температура е 150°C) и с Air Fryer (печем на 160°C).
На този етап наличните данни казват, че кокосовото масло се намира някъде между „всяка друга наситена мазнина“ и „най-полезните за здравето мазнини“. Къде точно – може би ще разберем някой ден при достатъчно научни данни. Дотогава е добре да гледаме произходът му да е от реномирана марка и да е нерафинирано.
И, останалото си го знаем – да пречупваме всичко през индивидуалните особености на конкретния човек и да не прекаляваме с количеството. Защото…
И най-здравословната храна приета в излишък води до нежелани последствия за здравето и външния вид.
Цитирани източници
| ↑1 | Frank M. Sacks, Alice H. Lichtenstein, Jason H.Y. Wu, Lawrence J. Appel, Mark A. Creager, Penny M. Kris-Etherton, Michael Miller, Eric B. Rimm, Lawrence L. Rudel, Jennifer G. Robinson, Neil J. Stone, Linda V. Van Horn (Jun 2017). „Dietary Fats and Cardiovascular Disease: A Presidential Advisory From the American Heart Association“ (към доклада->) |
|---|---|
| ↑2 | Cox C, Mann J, Sutherland W, Chisholm A, Skeaff M. (Aug 1995) „Effects of coconut oil, butter, and safflower oil on lipids and lipoproteins in persons with moderately elevated cholesterol levels.“ (към изследването->) |
| ↑3 | Phooi Tee Voon, Tony Kock Wai Ng, Verna Kar Mun Lee, and Kalanithi Nesaretnam (Dec 2011) „See corresponding editorial on page 1392.Diets high in palmitic acid (16:0), lauric and myristic acids (12:0 + 14:0), or oleic acid (18:1) do not alter postprandial or fasting plasma homocysteine and inflammatory markers in healthy Malaysian adults“ (към изследването->) |
| ↑4 | Laurence Eyres, Michael F. Eyres, Alexandra Chisholm, and Rachel C. Brown (Apr 2016) „Coconut oil consumption and cardiovascular risk factors in humans“ (към ревюто->) |
| ↑5 | Diuli A. Cardoso, Annie S. B. Moreira, Glaucia M. M. de Oliveira, Ronir Raggio Luiz, Glorimar Rosa (Nov 2015) „A coconut extra virgin oil-rich diet increases HDL cholesterol and decreases waist circumference and body mass in coronary artery disease patients“ (към изследването->) |
Коментар