Какво обединява искащите да станат по-стегнати, слаби, нацепени, силни, бързи, издържливи…? Общото между тях е, че търсят упражнението, с което става това.
И се започва едно лутане из интернета и по залите…
В „Пътеводител на галактическия стопаджия“ се говори за свръхмощен компютър, който да даде отговор на въпроса за смисъла на живота. Технологичното време минава, учените се събират пред екрана и на монитора излиза толкова дълго чаканият точен и верен отговор: 42.
Веднага ще кажете – ок, какво е това 42? Е то и в книгата това се чудят, но компютърът не може да им обясни, затова им казва как да построят по-мощен от него, който да може да отговори какво е 42.
Същото е и с всеки, който пита с кое упражнение ще постигне даден ефект. Отговорът не се различава много от 42 – той е правилен, но съвсем не е достатъчен.
Защото знаейки правилното упражнение, все още нямате достатъчно информация, за да постигнете целта си.
Пример 1: Да вземем упражнението клек с щанга на гърба. Правят го бодибилдери, фитнес маниаци, щангисти, лекоатлети, трибойци…
Нека погледнем бедрата на клякащите с щанга на гърба Том Плац и Артур Партика. Забелязвате ли разлика? Е откъде е дошла, след като и двамата клякат с щанга на гърба?!?
Защо са им различни бедрата? Ами много просто:
- Том Плац е състезател по културизъм. Той тренира за да излезе на състезателния подиум с възможно по-големи мускули и по-релефни мускули. Затова използва упражнението клякане с щанга на гърба за разтеж на мускулите (хипертрофия). Когато кляка с щанга на гърба го прави в много серии с много повторения и малки почивки, като добавя към клякането още упражнения за крака.
- Артур Паприка е състезател в лекоатлетическата дисциплина скок на височина. Той тренира за да може да прескочи колкото се може по-високо поставената летва. Затова използва упражнението клякане с щанга на гърба за отскокливост (експлозивност). Когато кляка с щанга на гърба го прави само в няколко серии с дълги почивки и нисък брой повторения, като рядко добавя още упражнения за крака.
Пример 2: Нека вземем упражнението навеждане напред, известно ни и като „добро утро“ – който го прави редовно се избавя от болките в кръста, прави хубаво дупе и какво ли още не. Остава само да обуеш червено бельо и всички погледи са приковани в теб.
Ок, защо тогава долните две мацки се навеждат в червено бельо, ама някакси погледът бяга отдясно наляво? Май не е достатъчно само да правиш упражнението, за да имаш хубави задни части…
Защо са им различни телата? Ами много просто:
- Отляво имаме мацка, която внимава какво вади от хладилника. Нещо повече, тя внимава и какво слага там, т.е. пазарува само подходящите храни, които са ѝ нужни за поддържане на хубаво и здраво тяло. За нея храненето и тренирането са нужни за здравето и красотата ѝ, а не приема тренирането като начин да изгори повече калории, т.е. да може да яде повече.
- Отдясно имаме мацка, която внимава да не остави нещо неизядено в хладилника. Нещо повече, тя не внимава какво слага там, т.е. пазарува каквото ѝ и се яде или е било рекламирано по телевизията. Колкото и да тренира не може да насмогне да изгори изяденото от нея и резултатът е очевиден.
Подобни примери може да се дадат хиляди. Но изводът е само един:
С едно и също упражнение може да постигнеш коренно различни ефекти в зависимост от:
- използваните тренировъчни методи;
- взаимодействието му с останалите елементи на тренировъчната програма;
- храненето и възстановяването;
- физическата индивидуалност на съответния трениращ.
Коментар