Искаш да свалиш излишни мазнини и се чудиш дали да не пробваш с фастинг?
Или може би вече пробва, но нещо не ти се получиха нещата и гладът те провали?
За съжаление фастингът не е универсалното решение, което работи без проблем при всеки.
Хайде да видим защо някои са си сити и се справят без проблем с фастинга, а други се провалят заради неудържимия глад.
Но първо да си припомним 3 важни неща:
Какво са телесните мазнини?
Основно мазнините в тялото ни се делят на два вида – есенциални и складирани мазнини. Техният сбор ни дава общото количество телесни мазнини. Отношението му към общото ни тегло се дава в проценти и именно това наричаме процент телесни мазнини, който виждате в различни таблици.
Есенциалните телесни мазнини се намират в главния, гръбначния и костния мозък, в мускулите, около редица вътрешни органи, клетъчните мембрани и др.
Складираните телесни мазнини са отложените в мастните депа. Те служат като енергиен резерв за телата ни. Тези под кожата ни наричаме подкожни мазнини, а разположените около органите в коремната кухина – висцерална мастна тъкан.
Какво е лептин?
Лептинът е хормон, който се произвежда в масните клетки. И, както всеки хормон, той играе ролята на посредник. Когато мастните клетки се напълнят, те изпращат посредством лептина сигнал до мозъка да намали чувството за глад и да засили метаболизма и либидото.
Т.е. нещо от рода на „Хей, мозък, ние вече се понапълнихме с гориво, може да спреш глада и да позасилиш метаболизма, за да изгори запасената в нас енергия“.
Нека да обобщим казаното до тук с една картинка:
При нормални обстоятелства пълните хора имат високи нива на лептина и не изпитват глад. Тези с „нормален“ % телесни мазнини изпитват нормален глад, а при нисък % – голям глад.
Казвам „при нормални обстоятелства“, защото при лептинова резистентност, анорексия и т.н. нещата са различни.
Какво са мастните клетки?
Най-много мазнини имаме складирани в мастната си тъкан (мастните депа). Тя е изградена от мастни клетки (адипоцити), които можем да оприличим на балони. Тези балони имат малко базови клетъчни компоненти и всичко останало в тях е място за складиране на мазнини.
Средно един възрастен човек има около 30-35 милиарда мастни клетки, които тежат около 13-16 кила и могат да складират 130-150 хиляди Калории.
Възрастните с наднормено тегло могат да увеличат броя на адипоцитите си до към 140 милиарда (4 кратно увеличение) и, съответно, може да складират в тях около 1 милион Калории.
Независимо с какви диети и колкото и да отслабваме не можем да си намалим броя на мастните клетки, а само изпразваме складираната в тях мазнина. Но броят им си остава. Няма значение дали като малки са ни направили по-голям брой мастни клетки (да си припомним – само Чък Норис е успял да убеди баба си, че се е наял и да не му дава повече храна) или като големи в даден период от живота си сме се пооляли с храната и килата – вдигнем ли си броя мастни клетки – после имаме повече складове, в които да трупаме сланина от калорийния излишък.
И така, видяхме какво са лептин и мастни клетки. И разбрахме, че по-дебелите хора имат по-пълни с мазнина мастни клетки и, в повечето случаи, и повече на брой мастни клетки.
Отслабва ли се с фастинг?
Нека сме наясно:
Най-важното условие за отслабване е калориен дефицит 1), а не ядене само на „здравословна“ храна или коя диета се използва!
Т.е. фастингът ще доведе до резултат при условие, че сме в калориен дефицит. Дори да не ядем цял ден, но на следващия ако изгълтаме повече от нужното за два дни – то пак ще сме отгоре. С калориите. И, съответно, и с килата.
И обратното – сметнем ли си добре нещата, то може да отслабнем както и ако ядем през два часа, така и ако ядем само веднъж на ден.
Ок, по принцип кои искат да отслабнат най-много? Да, точно така – хората с повече натрупани телесни мазнини.
При добре планирани неща (калориите!) те могат да се възползват от принципите на фастинга, да пропускат хранения и така да свалят излишните килограми без глад и ядейки каквото си поискат!
Да, ама не!
Преминаването от „нормално“ хранене към фастинг е съпроводено от ападтивни процеси на организма.
Един от тези процеси е свързан с лептина и е доста интересен2) (или доста гаден, ако си от потърпевшите от него).
Ето за какво става на въпрос:
View this post on Instagram
Какво да направиш, ако си от тези с глада?
Ако, за съжаление, си от тези, при които фастингът докарва огромен глад и се проваляш, то не бива да се отчайваш.
Най-важното, както казах вече, е калорийният дефицит. Може да си в дефицит не само с фастинг, а дори и да ядеш на всеки кръгъл час. Въпросът е сумарно за деня какво става с калориите, а не само кога са приети.
Ако все пак държиш на фастинга (например ти е по-удобно поради ежедневието ти), то тогава трябва да потърсиш други схеми, при които нивата на лептина ти не падат толкова много. Или поне отначалото да започнеш с по 1 ден седмично и постепенно да надграждаш, вместо всеки ден да правиш фастинг (и всеки ден да умираш от глад).
Освен това много ще ти помогне и да не скачаш на огромен калориен дефицит, а да си сметнеш нещата с по-малка разлика спрямо калориите ти за поддържане. Това важи и дори да не си на фастинг 😉
Цитирани източници
↑1 | Aragon A et al, (Jun 2017), „International society of sports nutrition position stand: diets and body composition“ (връзка) |
---|---|
↑2 | J. Kolaczynski, R. Considine, J. Ohannesian, Cheryl Marco, I. Opentanova, M. Nyce, M. Myint, Jasé F Caro, (Nov 1996), „Responses of Leptin to Short-Term Fasting and Refeeding in Humans: A Link With Ketogenesis but Not Ketones Themselves“ (връзка) |
Коментар