Много хора се мъчат да отслабнат, къде успешно, къде – не.
Казвам мъчат, защото това е свързано с отказване на вкусните неща, с гладуване и с прием на безвкусни гадории като пилешки гърди или грахов протеин. И често с убийствени тренировки, от които всичко започва да боли…
Разбира се, тези мъчения рано или късно свършват с връщане към стария начин на живот. И към старите кила, че даже се добавят сланини и отгоре.
И тук възникват 2 въпроса:
- заслужава ли си всичкото това мъчение?
- няма ли друг, по-малко мъчителен начин?
На вторият въпрос отговорът е ясен – индивидуална работа според теб, а не според конкретния метод (модна диета, популярна тренировка или рекламиран детокс) и изграждане на подходящите навици.
Например:
- вместо да се хвърлиш да правиш кето, само защото някой е отслабнал така, намери кой да ти помогне с направата на режима според теб, твоите нужди, особености и предпочитания.
- ако имаш проблеми с коленете или просто ти е меганеприятно да тичаш – намери си друга физическа активност, която да те кефи, вместо да се мъчиш с бягането.
- не разчитай в последния момент да си намериш подходяща храна, а се научи се да си планираш предварително нещата поне в ежедневието (хайде, по празници и почивки е ок да се поотпуснеш с мярка).
А относно първия въпрос?
Дали си заслужава да отслабнеш?
От запад задуха вятърът на промяната и покрай нея дойдоха и неща като fat shaming и health at every size. Някак си като да взе да става модерно да си затваряме очите за тая част с теглото.
Което би било супер, ако нямаше проблем, независимо кой колко сланини мъкне със себе си. Все пак съвременните невробиология и маркетинг са толкова нареднали, че могат да ни накарат да харесваме всичко. Така де, ако всички започнат да ни смятат за красиви независимо колко сланина имаме, то тогава ще отпадне нуждата да променим начина си на живот и да се съобразяваме какво и по колко ядем и пием!
Но дали няма основателна причина, заради която не бива да се запуснеш тотално и да си дебелееш на воля?
В интерес на истината има, и то не само една, а цели…
Три причини да отслабнеш
За по-лесно запомняне можем да ги наречем:
- физична
- химична
- биологична
Хайде да ги видим накратко.
Физичната причина да отслабнеш
Казват, че законите са като врата в полето. Може и да е вярно за конкретни неща, но във физиката това не е така. Законът за гравитацията си важи независимо дали ти е верен кантарът.
Масата, която тялото ти носи, оказва влияние на твоите кости, стави и съединителна тъкан. Особено когато е изместена или си в движение.
Ако натрупаш много маса в корема и гърдите може да започне да те боли кръст поради постоянното напрежение, което му оказва окаченото отпред. Жените с големи гърди, както и тези, които са имали по-големи кореми по време на бременността могат да потвърдят това.
Излишната телесна маса може да те разбалансира и да води до по-чести падания, особено при по-слаби мускули и двигателна култура.
Освен това всеки грам отгоре е допълнително натоварване, особено по време на движение. Още не мога да проумея как някои 120+ килограмови се юрват изведнъж да тичат, подскачат и т.н. Особено тия, дето до вчера не са ставали от стола, а само са сменяли тоя пред масата с шофьорската седалка с офис стола и в края на ден с фотьойла…
Да завършим с лошите новини като споменем и факта, че с годините структурите в тялото ни отслабват, т.е. всичко казано до тук става все по-опасно с напредване на възрастта.
А сега добрата новина (поне за някои де) – има хора, които са създадени да издържат повече килограми. В нашия език има думи като едър, як, набит и т.н., които са точно за този тип хора. Те пък биха страдали ако се окажат прекалено леки, но обикновено не се мъчат да го направят 🙂
Демек въпреки меметата за тия с дебели кости – в контекста на казаното до тук тези хора са прави. Те са създадени с по-голяма структура и могат да носят повече килограми. Но това не значи да не положат усилия, ако отвсякъде им висят сланините.
Със сигурност познаваш хора, на които лекарят им е казал да свалят килограми, за да спре да ги боли коляното, или кръстът. Част от идващите да тренират при нас са ни посетили първия път именно поради такава причина. А и не малко хранителни режими съм направил заради това.
Е, вече знаеш защо.
Химичната причина да отслабнеш
Старите културисти казваха, че излишната сланина по теб е все едно цял ден си влачиш един дъмбел със същите кила. Например имаш 20 кила сланина отгоре, значи мъкнеш по цял ден 20 килограмов дъмбел с теб. Или си с навлечена 20 килограмова жилетка с тежести.
Това може да е вярно за физичната причина, която вече разгледахме, но не може да обясни химичната.
Сланината по нас е не просто излишно тегло, закачено отгоре ни. Тя е химически и хормонално активна телесна тъкан, която произвежда редица хормони и адипокини.
Сред тях са лептин, адипопектин, резистин, интерлевкин-6 (IL-6), туморнекротизиращ фактор α (TNF α),..
Ок, ясно, че тия няма да ги запомниш, но ето как да разбереш за какво иде реч:
- Ако сланината ни беше фирма, то колкото повече пари ни прави, толкова ще ни е по-добре.
- Ако сланината ни беше гадже/половинка/дете, то колкото по-малко ядове ни прави, толкова ще ни е по-добре.
Но сланината ни е активна телесна тъкан, която произвежда хормони. А с хормоните истината е в баланса – те трябва да са в определени граници, иначе лошо. Демек нито прекалено много сланина е ок, нито прекалено малко, защото балансът заминава, а с него и здравето ни…
Например повече сланина е предпоставка за наличието на метаболитен синдром:
View this post on Instagram
Биологичната причина да отслабнеш
Сланината е най-гадният неканен гост, който можем да имаме. Така де, кой яде, за да трупа сланини? Никой, нали 🙂
Но те си се трупат като прекаляваме с калориите. Да, дори да са от био плодове или каквото там се сетиш – има ли калории, значи се броят!
Та сланината идва като неканен гост и не само това, но започва да си вре носа навсякъде. Натрупваме мастни отлагания там, където това не бива – сърцето, бъбреците, черния дроб.
Разбира се, сланината не е абсолютно лоша и да трябва всякак си да се пазим и отървем от нея. Тя има своята роля в уплътняването на органите вътре в нас, в терморегулацията.
Демек отново стигнахме до баланса:
При телесните мазнини нито прекалено много е добре, нито прекалено малко е добре.
Коментар