Едни пият от радост, други от мъка, а трети – от сутринта 😀
Всяка сутрин си вземам приготвените предварително 2 хранения – едното за закуска, а другото като ми привършат тренировките, които водя. Обикновено това са нещо макаронено с месо, извара или скир, но вчера си носех царевични питки, че ме мързеше да си варя макарони в жегата.
Та идвам вчера сутринта в офиса, пийвам си здравословната доза ракия на гладно и си отварям скира.
Но изведнъж…ОПААААА! Ето какво виждам:
Вярно е, че картинката бе радост за окото ми като човек с шестици по Микробиология и по Биологични контаминанти в храните. Ама…същата тая картинка значеше и сълзи в очите на гладния 🙂
Пред мен се отвориха няколко варианта на действие:
- да се зарадвам, че ще трябва да изям каквото има подръка (шоколади и шоколадови бонбони винаги имам, че ям такива неща преди тренировка)
- да се депресирам, че ми се проваля диетата, и да започна да се тъпча от мъка не само за закуска, но и в следващите няколко дни да продължа да ям като невиждал
- да се напия от сутринта – кеф ми от радост, кеф ми от мъка 😀
Кой от кой по-песимистичен. И кой от кой – по-реален и често срещан (особено първите два).
Съществуваше и вариант да пропусна закуската и предиобедното си хранене, след като скирът е развален. Демек да направя малко постене (фастинг). Да, ама вече бях пил, т.е. приел съм калории и съм нарушил поста. Не става 🙁
Надя предложи варианта да си изям скира, защото това е ферментирала храна. Разбира се, като шеф веднага надуших опита за вземане на властта след кончината на предния владетел и не се навих.
Вместо това ето какво направих – казах си, че това е знак най-после да довърша тази статия, която съм замислил от известно време и…смених скира с доза протеин.
Стига толкова лирично отклонение, че накрая на статията ще има пак малко искрено и лично. Време е да минем към съществената част:
Случва се на всеки
Съдбата ни улучва – съдба си е, какво, за да не ми се случва – да чукна на дърво.
Успешните с хранителните режими хора имат 3 тайни, които ги пазят от провала:
- спазват добре пресметнат и съобразен за тях хранителен план
- планират и приготвят храната си почти винаги поне от предния ден
- подготвени са с подходящите заменки, ако нещо се случи
Защо наистина – не всеки е отварял скир като моя, но на всеки му се е случвало да си забрави храната, да няма време да си я приготви, да му се развали, да му се разтече в чантата, да му я изядат от хладилника в офиса и т.н.
А освен това понякога се връщаме много по-късно от планираното, или пък пристигаме от почивка, командировка и т.н. и нямаме време озверели от глад да си приготвяме храна. Тогава лесните неща са пакетираните, които по една случайност са направени и да са много вкусни – шоколади, сладкиши и т.н. Да, ама…
Какво да (не) се прави в такива случаи?
Влюбени младеж и девойка си играят в парка. Той ѝ казва „Скрий се и ако те намеря – ще те целуна“. Тя му отговаря „Добре, но ако не ме намериш – ще съм ей там зад онова дърво“.
Сигурен съм че знаеш много подобни вицове – за петела и кокошката или пък за търсещите си повод да се напият.
Всички те използват за база идеята, че човек наумил ли си е нещо, все ще си намери повод.
Колкото по-неподходяща е една диета за нас, толкова по-трудно ни е да устоим на глада. А пък ако и едвам сме се напънали да я правим – ‘ептем няма да я изкараме дълго и само чакаме подходящия повод.
Често този повод е именно когато нещо се случи с приготвената храна. Това е една от причините хората да прекъснат режима и да изядат каквото има покрай тях. Някои се спират на едно хранене, но други продължават с дни, седмици и месеци да ядат до каквото се доберат. Което не само им докарва излишни кила и сланини, но вреди и на психиката. И следващият път режимите им са още по-обречени на провал…
В професионалните среди използваме следната алегория „Ако ти се спука гумата на колата излизаш и нарязваш от яд и другите 3 ли?“. Въпросът има за цел да намекне, че просто продължваме напред по режима, вместо да се „развихрим“ разрушително. Ако това ядене не може да е планираното и нямаме подходяща заменка – от следващото ядене си караме на режима и не го мислим.
Ако имаме възможност да сме подготвени с подходящи заменки, то е по-добре да сме готови с тях.
Именно за това е остатъкът от статията.
Какви храни за извънредни случаи да държим под ръка?
Ако се провалиш в подготовката се подготвяш за провал
Някак си се оказва, че хората винаги имат само и единствено сладки неща по шкафове и т.н. И като се случи да не може да си спазят режима – кривването от режима се превръща в тотална инвентаризация на складовата база на завод за захарни изделия.
За да не ни се случва това трябва да сме подготвени с подходящите храни.
С какви по-точно храни да се подготвим за извънредни случаи зависи от 4 фактора:
- за колко време напред говорим
- конкретния хранителен режим, който спазваме
- за колко време стават готови за консумация
- логистика и локация на консумация
Ако говорим за следващите няколко дни, то изборът е огромен, докато ако търсим нещо за месеци напред – тогава вариантите са по-малко, особено ако нямаме подходящите условия за съхранение.
В първия случай говорим за какво да имаме у нас, да си носим в чантата/раничката или да ни седи в офиса, ако не се случи нещо с планираната храна или отсъстваме за няколко дни. Например отиваме на някъде уикенда и се връщаме късно в неделя вечерта.
Във втория случай говорим за ваканционни места и подобни. Например какво да имам на вилата, която съм зазимил, така че като ида пролетта да съм сигурен, че ще има подходящи храни случи ли се нещо с планировката.
Относно критерия за дълготрайни или малотрайни хранителни продукти нещата са ясни – зависят от трайността. Мога да си купя скир и да ми седи седмица в хладилника без проблеми (е, видяхме, че не винаги е така), но не мога да си оставя скир на вилата да презимува и да разчитам, че ще е ок за ядене.
Откъм логистика нещата също са ясни – протеинова вафла може да си носим, докато супа – трудна работа. Освен това локацията (къде ще ядем) също е важна. Ако е на веган събор е тъпо да извадим мръвки. В офиса пък не става да се ядат скумрии и подобни миризливи неща.
По-сложен е въпросът с какви храни. Тук вече трябва да гледаме на храната според режима. Ако той е изготвена диета от медицинско лице с цел лекуване на заболяване, то тогава изборът зависи от разрешените храни.
Ако нямаме обаче такива проблеми, то вече гледаме на храната откъм състав, т.е. делим я на протеини, мазнини и въглехидрати.
Ето с какво може да се подготвим:
Протеини
Протеините ги делим на:
- чисти
- с мазнини
- с въглехидрати
- комбо от трите нутриента.
Чистите са тези без мазнини. Това са белите меса, рибата тон, сьомгата без мазнини, обезмаслените и нискомаслените млечни (скир, извара), белтъците от яйцата и протеините на прах. Протеините на прах са дълготрайни, от другите – консервите риба тон в собствен сос и някои консервирани бели меса също вършат работа. Почти всички дълготрайни са готови за консумация, което е хубаво.
Мазните са червените меса (агнешко, свинско), полутлъстите и тлъстите риби (сьомга, скумрия), пълномаслените млечни (сирена, кашкавали) и целите яйца. Дълготрайните им варианти, с които може да се подготвим, са различните консервирани месни и рибни неща, както и по-престоялите сирена. И тук – почти всички дълготрайни са готови за директна консумация без предварителна подготовка. Отваряш и ядеш.
Третата група протеини е на ядящите растителна храна – техните протеини идват от неща като соя, боб, леща и т.н., които имат и доста въглехидрати. Те са дълготрайни по принцип, проблемът при тях е приготвянето. Но пък има готови варианти – сварените бобове примерно могат да изкарат бая време.
Комбо са основно различните протеинови барове. Да, има и други, но тук говорим с какво да се подготвим, а едно от най-удобните неща са именно протеиновите барове. Дълготрайни са и нямат нужда от готвене, за да ги изядем.
Мазнини
Мазнините могат да бъдат:
- чисти (само мазнини)
- с протеини (вече ги видяхме при протеините)
- с въглехидрати
- комбо от трите нутриента.
Само мазнини са различните масла и олиа – зехтин, слънчогледово олио и т.н. Дълготрайни са и директно се консумират върху салата и т.н. Не че не може да сготвим с тях де. Тук влизат и разни сосове като майонезата например.
Комбото мазно + въглехидрат е най-опасно, ама нека да си спомена някои по-„здравословни“ – ядки (орехи, бадеми, лешници), чиа, тахани, фъстъчено масло, шоколад. Те също издържат повече от няколко дни и се ядат директно. С лъжицата от буркана с тахана…сещаш се 🙂
Въглехидрати
Остана да споменем само чистите въглехидрати, другите вече ги отметнахме. Към тях (с уговорката, че зърнените имат и малко повече протеин) спадат:
плодовете, зеленчуците, медът, сладката, мармаладите, различните тестени и макаронени изделия, ориз, оризовки, картофи. Алкохолът също го водим тук.
Картофи, ориз, макарони,… имат нужда от готвене. Но пък има и макарони, които стават готови за 2 минути, както и различни инстантни варианти, които само се заливат с вряла вода. Така че дори и те могат да се използват за източник на въглехидрати когато нямаме много време да готвим. Освен това вместо ориз може да ползваме оризовки – те са готови за консумация. Сухарите също бая време държат.
Трайността на плодовете е ясна. По-трайни са сушените варианти, както и сладка и мармелади.
Зеленчуците могат да са замразени, а също така консервирани и на туршии. Което ги прави трайни.
Тук може да се изхитрим и да използваме само сладките неща и алкохола като въглехидрат, ама…по-добре не!
Кратък списък на подходящите неща, с които да сме подготвени за извънредни случаи
Дадох ти по-подробен списък в зависимост от храните, трайността им и времето за приготвяне.
А ето ти и кратък под формата на инфографика, която да споделяш в инстаграм и другите социалки:
Понеже почнах статията с лична драма – нека да я завърша с още лични снимки:
А ти как се справяш с планирането?
Коментар