Да ядем ли сладко?

Ами аз обичам и хляб, обичам и спагети с песто, обичам и плодове и бих заменила десет пилешки пържоли за една порция спагети.

Скъсвам се да ям месища, яйца, масло и авокадо без нищо сладко и тестено и не мога и не мога да издържам – само ми е студено,постоянно съм гладен и даже съм свалил 2 сантиметра от ръцете,а нали искам да качвам маса?!?

Из писма на клиенти, желаещи онлайн консултация

Какво е добре да знаем?

• Въглехидрати са захарта, медът, плодовете и соковете от тях, хлябът и хлебните изделия, картофите, оризът, варивата и т.н. Сладките неща също са (или съдържат доста) въглехидрати – шоколади, торти, кексове, вафли, локуми, натурални сокове, безалкохолни напитки и т.н.
• Хората имат различна толерантност към въглехидратите, инсулинова чувствителност и инсулинова резистентност и не можем да ги слагаме под един общ знаменател давайки категоричен отговор на въпроса „Да ядем ли сладко?“

Какво ще научим от настоящата статия?

• Един прост и доста ефективен тест да проверим дали толерираме добре въглехидратите. Ако сме ок с тях, то не само няма нужда да се лишаваме от сладко, а дори напротив!

Да ядем ли сладко?

Това бе изписано с големи bold-нати и оцветени с червено букви в мейла, който група колежки ми пратиха преди време. Направо ми извади очите. Но все пак реших да им помогна да не си вадят душите мъчейки се с какви ли не чудодейни многообещаващи диети. Та тея шест на брой мацки се бяха скъсали да пробват диета след диета и всеки опит се провалял като поне една от тях криввала от пътя. По време на писмото им не можели да се качват заедно във фирмения асансьор, който бил за 8 лица, но те шестте сами превишавали максималния допустим товар от 630 кг.

Аве…сложен казус. Чието разрешение бе неочаквано за тях и напълно очаквано за мен. Първата стъпка, която предприех, е да ги накарам една събота да се съберат в някоя от тях на гости и да хапнат палачинки със сладко…

Сега влизат шестте заедно с още двама по-дебелшки колеги и им трябват и няколко дъмбела, за да може да докарат до над 630 кила.

Но да се върна още по-назад:

Преди много много години, когато още първата ми зала в мазето на блока бе току що направена, информацията за тренирането бе оскъдна, а тази за храненето – още повече. Което, заедно с начина ми на мислене на физик, ми помогнаха да гледам критично на фактите и да ги анализирам, за да се опитам да си обясня кое как работи.

Днес, десетилетия след това, вече съм препълнен с информация, имам достъп до различни научни източници и мога да гледам и следя кое как се как влияе на различните хора.

И тогава, и сега, знам, че

Не може да слагаме всички под един знаменател

Тогава виждах, че някои реагират по един начин, а други – по съвсем друг, на едно и също нещо. Например забелязвах, че повечето трениращи под мое ръководство сваляха мазнини и се чувстваха по-добре на по-малко въглехидрати. Сега, например, срещам на много места съотношението 30/70, т.е. 30% от хората са оки с въглехидратите, а останалите е по-добре да внимават с тях. (Говоря за общото население, което не тренира професионално спорт, а по-голямата част даже не тренира и никакъв спорт)

Но да се върнем назад във времето, откъдето започнахме:

Тогава трима другари поехме по пътя към мегамасата – надъхани от сериите на Роки и изчели всичко от Еню Рангелов ние тримцата решихме да пробваме прословутата „клек в 20 повторения“, статията ми за която можете да прочетете тук. Та изчакахме да започне лятната ваканция, разпределихме графика коя сутрин в кой закусваме, т.е. на кой майка му ще купува и вари сутрин млякото и ще прави палачинките, и започнахме: лягахме си рано, ставахме по часовник, отивахме в дома на който се пада от нас тримата да ядем палачинки с мед и домашно сладко и да пием разбъркани яйца в прясно мляко. Час и нещо след това вече бяхме в залата и загрявахме за клека.

Иво и Ради питаха „Да ядем ли сладко?“, а аз им казах, че всичко е както трябва да бъде, направил съм храненията според книгите и списанията, и ще имаме нужда от енергия, за да избутаме програмата с клековете.

Аз и Иво вървяхме супер, още на втората седмица започнаха да ни питат бионаболче ли вземаме (то тогава май и нямаше други неща), а Ради стана още по-слаб. На тренировките ние с Иво направо изяждахме железата, а Ради гледаше да прилегне на лежанката. Първо си помислихме, че излиза тайно вечер, или гледа до късно ТВ, но той се кълнеше, че не е така.

И тогава ми просветна, че може би сме различни и реагираме по различен начин на храната. Като начало помислих, че е от яйцата, но сгреших – Ради ги спря и продължи да бъде сънен и отпаднал. Тогава реших, че е от въглехидратите и започнах да му ги намалям. И колкото по-малко мед и сладко слагаше, колкото по-малко палачинки като цяло изяждаше, толкова по-живичък беше. Накрая стигнахме до там, че ние с Иво млатехме палачинки като за световното, а Ради дъвчеше пържола със шепа орехи. И след това и тримата избухвахме в залата и растяхме като гъби без да пием дори и витамини, а изглеждаме като да зобим.

Сега вече знам, че

Различните хора имат различна толерантност към въглехидратите

И освен това знам как да подходя, за да разбера къде горе-долу по скалата за толерантност се намира даден човек. Защото толерантността към въглехидратите, инсулиновата резистентност и инсулиновата чувствителност са нещата, които ни спъват в стремежа към едно по-слабо и релефно тяло, а, оставяйки настрана естетиката, инсулинът води до много здравословни проблеми, които днес се превръщат все повече и повече в бич за съвременния ни, уж модерен, свят…

Днес използвам няколко начина: дали и доколко даден човек е толерантен към въглехидратите определям:

• по дебелината на конкретни гънки (при измерванията с калипер, които правя);
• чрез попълване на въпросник;
• чрез лабораторни изследвания;
• и…като я (го) карам да яде палачинки с мед или сладко. Йеееее 🙂

И след всичките приказки до тук, нека преминем по същество, т.е. към най-сладкия, третия от изброените варианти. Демек към…яденето на сладко 🙂

Да ядем ли сладко?

За да определя толерантността към въглехидратите на даден човек, просто го карам да закуси хубаво с комбинация от различни източници на въглехидрати и в следващите час-два-три следим как се чувства.

Т.е. искам да има и бавни въглехидрати (хляб, хлебни, макаронени, ориз…) и бързи въглехидрати (захар, мед, мармалад, плодови сокове…). Ето няколко примера за подходяща закуска за теста:

• палачинки с мед или сладко
• овесени ядки със стафиди
• макарони на фурна
• тост и плодово смути

И искаме да видим какво става в близките след сладката закуска часове.

Ако му се приспива и би заспал дори ако е на снимачната площадка на brazzers, то явно въглехидратите не са за него. По-добре да се ориентира към по-малко и по-бавни такива, ситуирани предимно около тренировката му.

Ако му идва power-a и се чувства сякаш може да повдигне планини, то тя/той е от щастливците, които не само могат, но даже и трябва да ядат повече сладки неща.

Ти от кои си? 😉

Преди месец някъде един от световните имена в тренирането сподели в новия си сайт как в „полеви условия“ може да определим дали сме толерантни към въглехидратите. И познайте какво пише Поликуин? Да, даааа, именно палачинки с кленов сироп му е примерът, с който ни препоръчва своя метод на теста. И, нещо повече, ако се „провалим“ на теста препоръчва да стоим на най-добрата, не само според него, закуска. Познайте коя? Припомнете си от примера ми по-горе с Ради. Да: месо с ядки!

Все пак не бързайте да ликувате! Ако си падате по модата, т.е. сте увлечени по fasting-a (което тук нарекох „новото черно“) или в капана на още по-модерните високомазнинни диети, то тестът със сладката закуска няма да бъде показателен. Защо – би трябвало да можете да си отговорите, ако не следвате сляпо някой от посочените типове хранене.