Да погледнем към мазнините в храните

Прескочи направо на следващия параграф, ако т’ва си го знаеш

Храната ни съдържа поне едно от тия трите – протеини, мазнини и въглехидрати. Те се наричат макронутриенти или, съкратено, макроси.

Някои храни могат да съдържат само един от тях (захарта е само въглехидрат, зехтинът пък има само мазнини).

Други съдържат два (скумрията има мазнини и протеини, обезмасленото мляко – въглехидрати и протеини).

Много храни съдържат в една или друга степен всеки от трите макроса (пълномасленото мляко, бадемите, соята).

А ястията като комбинация от няколко храни съдържат макронутриентите на всяка от храните в тях.

От трите макроса можем да минем без въглехидратите, но без протеини и мазнини няма да изкараме много.

Въпреки, че мазнините са жизненоважни, те могат да бъдат „добри“ и „лоши“, а освен това може да ни помагат за целите, но могат и да ни пречат да си ги постигнем.

Всичко зависи от вида и количеството им.

Добри и лоши мазнини, или защо е важен видът на мазнините

Всички знаят, че има „лоши“ (вредни, нездравословни,…) мазнини. Например трансмазнините са доказано зло, а относно наситените пък учените още се чудят и водят спорове.

И освен това всички са чули колко са „добри“ (полезни, здравословни,…) авокадото, зехтинът и рибеното масло.

Проблемът не е само в това, че едни мазнини са добри, а други – лоши. Ако пътуваш с машина на времето може да идеш в години, в които някои мазнини са били полезни, а след това са станали вредни. Или обратното. Например жълтъкът от яйцето или кокосовото масло.

Но делението на полезни и вредни е много грубо. Има и ниско качество зехтин, който не се препоръчва. Не случайно съветът е да търсим не какъвто и да е, а екстра върджин. Като идеш в магазина следващия път загледай на най-долните рафтове най-евтините зехтини какви по-точно са 😉

Колкото и да е полезно рибеното масло като добавка, то пак може да се наложи да го избегнем, ако е замърсено при производството му.

А освен това мазнините могат от добри да станат лоши като се окислят/гранясат, което става при нагряване и престояване, от слънчевата светлина или при досег с метал.

Например супер якият зехтин държан в светла бутилка на слънце ще стане „лош“.

Мегаполезните ядки като ги изпекат и сложат в пликче също не са толкова добри, колкото ако си ги хапнеш сурови (накиснати) или изпечеш и не чакаш много преди да ги изядеш.

За панирането и пърженето в 3-та цедка олио по заведенията даже не смятам да споменавам. Със сигурност знаеш, че не са полезни.

Ама сещаш ли се какво става с ядковото брашно като ядките се смелят от метални части, мазнините му получат достъп до кислород и попрестои на лавицата в магазина и после и в шкафа у вас 😉

Колко мазнини, или защо е важно количеството на мазнините

Докато видът на мазнините е по-важен за здравето ни в дългосрочен аспект, то количеството им е много важно за теглото ни. Не че от него не зависи и здравето ни де.

Мазнините носят по 9 калории за грам. Това са почти 150 калории от една супена лъжица зехтин, пък колкото и той да е висококачествен екстра върджин, че даже и да е лично откраднат от боговете на Олимп. Имам примери от практиката ми с хора, на които само съм им сменил количеството мазнина, която слагат в салатите си, и са свалили бая кила без да пипаме нищо друго.

Ок, как тогава едни хора отслабват с мазнотии?

Да, наистина, има различни вариации на кето и високомазнинната диета, с които се отслабва. Стига да са спазени калориите де.

Разликата между диетите с малко и с много мазнини е в количеството и вида въглехидрати, които се консумират:

• тия с много мазнини ядат малко въглехидрати – предимно зеленчуци, berry-та и ядки и избягват тестено, зърнени, бобови, по-сладки плодове, сладко и алкохол
• тия с малко мазнини ядат много въглехидрати, но цената на яденето на паста и сладкото (и пийването на алкохол) се плаща с малкото мазнини за деня.

Или, казано в цифри, мазнините могат да представляват от 10 до 90% от калориите за деня.

Ако ядем много мазнини – имаме малко място за въглехидрати.

И обратното: ако мазнините са много малко – остава бая мегдан за въглехидрат.

Гадното е, че шоколадът и сладкишите са комбинация от мазнини и въглехидрати и с тях всички трябва да внимават, тъй като само генетично надарените и тея на зърнената диета ядат много мазнини и много въглехидрати заедно.

Двата проблема с малкото мазнини

За съжаление храните с малко мазнини не са вкусни. Представи си спагети с риба тон без капка сосчета и мазнинка. Няма да е баш като Болонезе или Карбонара, нали? За пица само от блата, броколи и варени пилешки гърди да те питам ли?

И докато всички хора искат да ядат сочно и вкусно, а не сухо и безвкусно, то другият проблем с малкото мазнини е само за отслабващите и за фитнес маниаците. Той възниква когато трябва да приемаме повече протеин.

Проблемът с протеина и мазнините е същият като с въглехидратите – всичко вкусно е с мазнини. Протеиновите храни с мазнини са по-вкусни от тези без. Например:

• сирената и кашкавалите са по-вкусни от изварите и скира
• сьомгата и скумрията са по-вкусни от рибата тон
• свинската вратна е по-вкусна от бялото пилешко

Но това не бива да те отчайва, защото:

Който търси проблеми – вижда, проблеми, а който търси решения…

…вижда решения!

И затова има решения и на проблема за повечето протеин с възможно по-малко мазнини.

Тези решения можем да групираме в наименованието чисти протеини, за които може да прочетеш в статията ми за тях 😉