Рикотката: Цел, постигната с невъзможни средства (много вино, шоколад и никаква извара)

Хората си мислят, че работата ми е много лесна:

• давам лист с написано „яж само извара, пилешки гърди и броколи без никакво сладко, мазно, тестено, алкохол и т.н.“
• той/тя го спазва го без да мрънка и без отклонения
• след няколко седмици или месеца ми праща снимки преди-след и възхваляващ ме до небесата текст, който да публикувам и да привлече орди клиенти

Но това е страшно далеч от истината. Работата ми е точно обратното, а именно:

• стремя се да направя на всеки режима съобразен максимално с желанията му/ѝ – всеки индивидуален режим започвам да го правя от какви храни и рецепти иска да има в него
• правя нещата с презумцията, че се иска поне 80% спазване, а не минимум 100% стриктност, но често се постигат резултати и с по-голямо кръшкане
• повечето хора се притесняват и не ми качват нито една снимка

А пък отзивите на някои са…

Но далеч по-тегавата част започва едва след направата на режима.

Това се случва като попадна на някой като героинята от днешния ни отзив. След малко ще разбереш защо като ѝ дам думата, но първо малко предистория:

Преди години ми писа един мъж, направих му режим, постигна си целите, благодари,… Всичко точно и нормално.

След време ми писа жена му, явно мотивирана от успеха му. Искаше и тя да свали, ама едва ли не само с вино и мазни сирена… След неимоверни усилия от моя страна успяхме да си стиснем ръцете поне рикота да има в режима ѝ (откъдето е и прякорът ѝ риКотката). Ок, признавам си, ерудирана и начетена жена, с която разговорите са изпълнени с хумор… Накратко и с нея постигнахме каквото искахме, но за всеки загубен килограм сигурно ми заминаха по трилион нервни клетки 🥴

Това лято ми писа пак, вече с нова цел – на 45-тия си рожден ден да влиза спокойно в дънките си, в които едно време е влизала. Имаше срок от 5 седмици, като изискванията какво да има и какво да няма в режима бяха още по-зле от предните…

Предавам ти дословно какво написа, като ще вмъкна няколко screenshot-а от разговорите ни, за да добиеш по-добра представа какво ми е:

За една неясна цел, постигната с невъзможни средства и запазена с невиждана упоритост.

Целта на хоризонта е забулена в гъста, двегодишна мъгла на липсващата талия: дънки размер 29, стоящи свободно по тялото и закопчаващи се без усилия, а и с възможност за дишане след като са закопчани.

Средства за постигане на целта: Ами…. без коментар.

Срок за постигане на целта: Бързо

Мотивация за постигане на целта: Миии…бива.

Инструкциите към човека „Търпение“ са „Юлииии, имаш ли я още онази програма, с която правехме меню и после ти пишех и ти ми се караше, а аз си свирках?“

Е какво по-ясно от това?

Той приема задачата с умиление към описанието на работата му и с охота, защото мозъкът му е изтласкал със защитен механизъм спомена назад.

След тридневна оживена дискусия за важността на протеините, въображаемата противна миризма на изварата, виното и евентуалните ползи от него и за полите на ластик човекът „Търпение“ се е превърнал в човека „Скъсани нерви“ с желание да се превъплъти в небезизвестен негов съименник, който няма тези неволи.

Обаче няма връщане назад. Обещанието си е обещание, а изварата дебне зад ъгъла 😉

Имаме меню! Няма невъзможни неща!!!

Включени са кроасани, черен шоколад, любимите плодове и малко вино (мхм…) и никаква извара (❤).

Режимът оптимистично се нарича „35 дни до свободно падане на дънките“ (пак не сме се слушали, като сме си говорили, а сме си мислили някакви наши си работи,…ама нейсе), невъзможното някак си е постигнато, а човекът „Търпение“ се връща към душевния си баланс с мотивационното изречение „Нямам толкова много палци, за колкото се налага да стискам вече.“

Е, какво толкова пък да не се получи? Всичко изглежда да вещае …. успех!

35 дни по-късно, въпреки неизказаното количество чаши вино със завидната им „полза“ дънките размер 29 стоят свободно, а дишането не се възпрепятства, поне не от дънките.

Два килограма по-малко и пет сантиметра по-тънка мъгла около талията вдигат летвата леко още нагоре. Има нова цел на хоризонта. Успехът мотивира, а наградата е …❤

Следващото опъване на нерви предстои.

 

Е, вече знаеш колко е трудна работата ми. Стискай ми палци риКотката да ме забрави и да не ме потърси за следващата си цел, че… 😱🤯🤬