Повече детски приказки започват с „Имало едно време…“. А знаеш ли как започват повечето женски фитнес истории? Ето така:
Преди тренирах и се въртях около 69 кила. Имаше какво да се желае, но си се харесвах… Тъкмо си бях купила рокля да се надъхам да сваля още 1-2 кила и забременях…
Както сигурно се досещаш, след появата на детето нещата стават още по-трудни. Петя не е изключение:
И преди не ми беше лесно да поддържам едни килограми, но вече с дете е много по-трудно, качих 20 кила по време на бременността, като част от тях упорито не искаха да се махнат. Бях изгубила и доста от силата и мускулната си маса в резултат на липсата на трнировки докато бях бременна. Килограмите не мърдаха и трябваше да променя нещо в храненето, но не знаех точно откъде да започна. Покрай грижите за детето нямах и толкова време да мисля за това какво да ям. Трудно ми бе да не ям любимия си лешников крем и шоколад, търсех режим, който да ги включва,…
Да. Напълно типична история за тренираща мама и нейните борби с храната и килата. Познаваш доста опитващи се да победят ламята, нали?
Откакто се помня съм все или на калориен режим, или на ядене на сладко и тесто в определени дни. Подлагала съм се и на не малко диети и резултата винаги беше временен. Непрекъснато внимавах какво ям и винаги бях на тръни.
Когато забременях си казах – ето това е единствения момент, в който не ми се налага толкова да внимавам с храната – е това беше доста голяма грешка и резултата не закъсня. Качих 20 + килограма по време на бремеността и прекарах 6-7 месеца след раждането в неуспешни опити да възвърна предишното си тегло.
След раждането изпитвах доста трудностти, тъй като бях свикнала да ям по-големи количества храна. Започнах отново да тренирам, но бързо ми стана ясно, че без правилно хранене няма да успея да сваля натрупаните килограми. Имах нужда от това някой да ми каже какво и по колко да ям.
Нека да видим успява ли да намери начин да влезе в тясната черна рокля без да се лиши от любимите си храни:
Когато реших , че нещата трябва да се променят, започнах да търся помощ. Бях си купила различни книги със здравословни рецепти, но те нямаше как да ми служат при положение, че не успявах да намаля количеството храна, която поемах. Изпитвах ужас от глада. Поразтърсих се из интернет за различни гурута по хранене и не бях очарована като видях колко са се променили нещата от преди няколко години. Всеки даваше цени за месечни абонаменти, но никой не показваше реално какво да очаквам от него – режим ли ще е, насоки ли ще са, периодичен глад ли ще е?
Юли беше единственият, който описваше реално какво предлага. Отзивите за него бяха и доста добри. Всички пишеха, че изключително много се съобразява с желанията на клиента като му изготвя режим.
Честно казано не си представях как може да искам да ям хляб и сладко и да отслабвам, но реших да опитам, да видим дали ще се съобрази и с моите желания. Както казах, бях готова да отслабна, но не бях изцяло подготвена да гладувам и да се лишавам от всичко 🙂
Когато му писах, Юли ми обясни доста точно всички варианти на хранителни режими, които може да изготви, така че ми беше доста лесно да взема решение.
Едно от предложенията му беше вариант, в който мога да чийтвам когато поискам и да хапвам каквото поискам. Въпреки, че звучеше доста примамливо, се спрях на готов изготвен режим, който да спазвам два месеца и половина. Казах си, ще стисна зъби, наистина ако успея с този режим да намаля големината на порциите храна, от които имам нужда, ще издържа без шоколад и тесто.
Петя си избра да работим по „стандартния метод“ – да получи разписан (готов) режим, който да следва. Думичката „готов“ е леко подвеждаща. По-точно е да се каже „изготвен“, защото такъв режим се прави индивидуално според човека – как се храни, какви са целите му, какво иска да яде и т.н.
Но да оставим Петя да обясни с нейни думи за работата ни:
Преди да ми изготви храненето Юли ме помоли да си записвам храната в продължение на седмица. Честно казано доста се чудих, защо трябва да се срамя седем дни да описвам нездравословните си навици, не може ли просто да ме хвърли на месо и зеленчуци и да се оправям? Най – интересното беше , че само докато записвах бях свалила килограм, явно това друг да гледа какво ядеш си дава отражение 🙂
Когато получих режима бях изключително учудена, че той беше съобразен изцяло с храненето ми през тези 7 дни. Имаше всичко, което обичах да ям. Точно в този етап имах един буркан течен шоколад, който не можех да спра да похапвам с лъжицата, дори и той беше включен.
А храненето беше всичко друго, но не и еднотипно. Получих 7 варианта на хранене, можех да ги повтарям или всеки ден да се храня по различен вариант. Разбира се, храната беше по-малко от това , което бях свикнала да поемам за деня, но казах си..хайде ще се науча да гладувам в името на това да вляза в старите си дрехи и заветната рокля, която така и не бях облякла все още.
Но какво се оказа, първи ден – глад няма, втори ден, аз съм сита. Викам си чакай, сигурно не спазвам нещо както трябва, започвам да гледам грамажи по два пъти, да препрочитам рецептите – всичко си беше както трябва, просто самите храни бяха така съобразени, че макар и в малки количества, да са достатъчно питателни, за да издържа в следващите часове без храна. Така лесно, лесно започнах да спазвам всичко описано от Юли.
Разбира се имах си и прегрешения, имаше дни, в които бяхме канени на кръчма и нямаше как да мина без вино или някоя храна, която не е за този ден. Винаги го предупреждавах и бях подготвена, че ако имам такива дни, в следващите ще трябва да намаля яденето, но и това не се случваше.
Юли така ми беше сметнал храната, че дори да се подхлъзвам на моменти, от следващия ден пак да съм си в ритъм, без особени лишения.
В дънките, кото носих преди да забременея влязох за месец и половина, а в последните дни от режима се престраших да пробвам и роклята. Дори аз не можех да повярвам колко се харесах в огледалото в рокля по себе си.
Много е важно какво се случва в края на режима. Не напразно една от най-четените ми стати е имено на тая тема. Нека видим какво има да сподели Петя по въпроса:
Към края на режима вече бях постигнала това, което исках, но някак не се чувствах сигурна. Беше ме страх че отново ще се върна към старите си навици. Няколко дни изкарах на подбрани от мен храни и се оказа, че вкусовете ми се бяха променили. Хапваха ми се повече яйца и извара, не държах да ям толкова сладко. Обяснявах си го с това, че храните, които тялото ми е започнало да търси с а по-питателни и вече нямам липса на определени групи храни.
В края на стартовите 10 седмици следене по изготвения режим Петя бе постигнала целите си: – 7 кг, – 9 см талия, – 6 см ханш, – 4 см бедро.
Но…, както казват, апетитът идва с яденето. Петя реши да се научи как сама да си подбира какво да яде. Вече бе забелязала как един балансиран режим не само води до по-добър външен вид, но вече и мозъкът не жадува непрекъснато за „боклуци„.
Затова Петя избра след изготвения режим да продължим да работим с макроси:
След режима исках да се науча как да се храня, за да не допускам отново грешките от миналото и за да мога да дам на дъщеря ми добър пример във формирането на хранителни навици. Затова продължих кореспонденция с Юли и се включих на режим с макроси. През тези общо 5 месеца, научих страшно много неща, научих че храната не е само калории, че освен тях има и макро- и микронутриенти, които влияят на цялото тяло и настроение дори. И да знам – това го пише навсякъде – аз лично съм го чела не веднъж, но сега успях и да го усетя и осъзная.
Научих също, че шоколада и сладкото не са непременно лоши, стига да ги ядем в разумни количества.
Юли ми помогна с изключително изчерпателни отговори на всички мои въпроси, дори и безумни такива :), когато имах нужда ме надъхваше и сега смея да кажа, че сега се храня без страх и обожавам да си приготвям здравословни рецепти 🙂
Дали бих препоръчала работата с Юли? Определено! Той притежава изключително задълбочени познания в областта на храненето и винаги е готов да ги сподели.
Е, това беше историята на Петя – една типична фитнес мама, борещата се с килата и ламята.
За 5 месеца тя е -12 кг и с намалени обиколки на талията (-12 см), ханша (-8 см) и бедрото (-5 см). Всичко това с шоколад, лешников крем и т.н. И с няколко „кръшкания“ покрай излизания на заведение с приятели и новогодишните празници.
Ако познаваш мами, които се мъчат с килата и храната – сподели им статията да ги мотивираш 😉
Коментар