Нещо не е писано на приятелите ми да са сноубордисти. Един толкова често се блъскаше в борчетата, че от Горското му забраниха да кара. Друг скъса с гаджето си лятото и се изнесе набързо от апартамента ѝ. Толкова бързо, че си забрави борда и цялата екипировка в тях…
Но най-фрапиращият случай е Димо. Който сам си е виновен току що преди началото на сезона да няма вече яке и панталони за сноуборд. И освен това да се занимава с регистрации в олх и разни непознати хора да ходят в тях да му мерят панталоните и якето.
Ама така е, като през април при лично тегло 117 кг реши, че е време да се хване по-сериозно в ръце.
И хвана пътя към Залата, Надя го подхвана с груповите, а аз поработих с него по храненето му. Но за това ще ви разкажа друг път, тъй като е интересно да научите как се прави високомазнинно хранене с бира, бял хляб и плодове.
Важното в случая е, че за 5 месеца Димо свали от 116,3 кг на 86,5 кг. Знам, знам, хейтърите веднага ще се подиграят как не може да смятаме и 116,3-86,5 не са 30 кг! Ама и 29,8 кг за 5 месеца не са малко, нали 😉
Подробности, както казах, ще пусна скоро, а сега да дадем една бонбона и после и думата на Димо:
Здрасти, представи се накратко на читателите ни.
Привет, казвам се Димо, на 27 години. По специалност съм авиационен инженер и в момента работя в сферата на авиационния софтуер. В свободното си време лятото обичам да ходя по планини, палатки – в общи линии да бича айляк. През зимата пък се отдавам на ски и сноуборд (“No friends on powder days!”), бордови игри и тъмна бира.
Какъв беше животът ти преди тренировките при нас и какво те накара да го промениш и да потърсиш къде да тренираш?
Както сам се досещаш, моята страст от малък са самолетите и в резултат на това на крехка възраст (12 клас) реших да стана авиоинженер. И като всеки един завършил Техническия инженер, работех по цял ден на стол и на Excel. Малко по малко килцата и застояването се трупаха неусетно. Всяка година си казвах, че ще направя нещо по въпроса и се провалях след едноседмична диета. Килограмите освен на здравето, много ми пречеха и на практикуването на зимните спортове. Тази година след поредното Великденското „тъпкане“ се замислих, че е време да направя нещо по въпроса. Осъзнах, че това, което ми е пречило да направя тази промяна е нещо изключително просто – аз не си вярвах, че мога да го постигна. В последствие, много мотивиращо ми дойде едно видео на един румънски бодибилдинг youtube блогър (Radu Antoniu – How to Stop Cheating and Get Lean for Good), който твърдеше, че трайните резултати не са дело на волята ни, а на дългосрочната визия за себе си, която имаме. Това насочи мисленето ми в правилната посока и щом умът го поиска, тялото го последва 🙂
Имаше ли колебание или твърдо беше решил, че трябва да се тренира сериозно?
Първите пъти когато дойдох бяха май миналата зима, тогава тренирах от дъжд на вятър и идвах по-скоро от любопитство, отколкото с определена цел. Определено ми хареса, но тогава беше по-скоро безцелно спортуване. В последствие като се захванах сериозно, пробвах да тренирам в залата 4-5 пъти седмично даже, но реших да забавя темпото и да дам време на тялото си да се възстановява, т.к. това е също толкова важно, колкото тренировките. След този момент – колебание не е имало.
Как ни откри?
Ако трябва да съм честен – случайно. В старата ми работа имахме бенефит програма, която ни покриваше тренировки в различни спортни комплекси и един от тях беше вашата зала. Оказа се, че е точно до нас и т.к. от близо година (!) се канех да пробвам такъв тип тренировки си казах – защо не?
Какви бяха очакванията ти и какво всъщност се оказа, че намери при нас?
Очаквах да е трудно, знаех че този вид тренировки са доста натоварващи. Не бях подготвен обаче за мускулната треска след първата ми тренировка. Това беше нещо потресаващо, признавам си го. Сега вече рядко имам и се чувствам страхотно след тренировка, но първия път беше…
Не очаквах да се запозная с толкова много готини хора, с които да имаме доста общи интереси и виждания. Не очаквах и да се забавлявам така по време на тренировките и след тях. Не очаквах и наказателните обиколки и патешко ходене, което Надя ни дава когато прекалим с глупостите – но ние често си го и просим 🙂
Имаме доста странни уреди, даже за планинар е доста непривично да тренира с пудовки, щанги, скрипци и т.н.. Но не ти ли беше още по-странно като разбра, че няма да ти забраняваме храни?
Не го очаквах честно казано. В началото всъщност бях изключително стриктен, но целта ми в крайна сметка не беше поредната „диета“, а просто здравословен начин на живот, тъй като от диетите няма дългосрочен ефект – те са временно решение. Просто започнах да следя какво и кога се храня, под зоркото око на Юли. Пак си хапвам шоколадче като ми се прияде, пия бира, като ми се допие, но се научих, че за всяко нещо трябва да има граница (освен за зелената салата и броколите, с тях може да се разпори от ядене човек ).
Всъщност какво обичаш да ядеш и тези 30 свалени килограми струваха ли ти спиране на любимите храни?
Ох, аз имам силен афинитет към сладкото и това сякаш ми беше най-трудно да го намаля. Още имам пристъпи на лют глад за шоколад, но не е както преди. За спиране – само безалкохолните спрях окончателно, колата я замених с газирана вода. Просто компенсирах нещата, които намалих с други храни които харесвам – като месо, яйца, сирене, кашкавал, зеленчуци. Това ми беше и първото лято, където не се разсипах от ядене на диня и пъпеши, но пък така ми бяха по-вкусни като ги хапвах по малко.
Така и така сме на тази тема – обещавам да не кажа на Надя отговора ти на този въпрос, така че спокойно си признай: кои упражнения и комплекси ти харесват най-много и кои би си ги „забранил“?
В началото бърпитата и брейкърското ми бяха доста трудни – ако имахме повече от 10 бърпита/брейкърско накуп, аз направо припадах. Сега на 100 броя даже не се и впечатлявам Забавното е, че в последствие ми станаха любими, редом със суинговете и чуковете. Все още не харесвам повдиганията на краката от шведската стена, но не бих ги забранил – стягат корема все пак.
Имаше ли по-трудни моменти, когато ти е идвало да се откажеш, или поне да те мързи да дойдеш да тренираш? Какво те държеше и мотивираше по пътя?
Не ме мързяло да тренирам, след като започнах редовно даже се чувствам кофти когато изпусна някоя тренировка. Ако трябва да бъда честен и до сега при почти всяка тренировка изпитвам този „ох, не мога повече“ момент – удряш „стената“ и си мислиш, че си стигнал лимита. Там идва на помощ волята, която трябва да те подбутне малко и да успееш да превъзмогнеш този праг. Убедих се, че всичко е въпрос на нагласа – умът ти ще се откаже 10 пъти преди тялото ти да го направи. Всеки път като стигна този момент си казвам, че това не е прагът на моите възможности и че мога и още. Готино е чувството, като се окажеш прав 🙂
Кое ти беше най-трудното нещо дотук?
Бягането при тренировките навън. Да тичаш със сумарно тегло почти 117кг не е лесна работа… И подмяната на гардероба не е приятно занимание, но всяко зло за добро.
А кое е нещото, с което най-много се гордееш?
Себе си естествено, що за въпрос е това? Гордея се с това, че се доближавайки се крайната си цел получих тениска „Промяна на сезон 2015-2016“. Също така горд съм от факта, че при дисциплините където участвах (индивидуални и групови) в „Септемврийската битка“ донесох максимален брой точки на отбора ни. Това беше моята вътрешна победа, т.к. конкуренцията беше силна. Също така, бих се чувствал горд, ако успея да дам пример и на други хора с наднормено тегло да вкарат живота си в релси.
Както казах при награждаването ти – един човек ни спести голямата сума за фланелка няколко ХЛ-а и се промени до по-евтиния размер Л. А извън Залата, в реалния ти живот, как реагираха и реагират хората около теб?
Само да ти кажа, че вече влизам в М – за догодина съвсем без пари ще е. Ако трябва да съм честен, баба ми и дядо ми едва ме познаха като ме видяха. Приятели са ме питали и дали не съм болен. Като ми зададат въпроса как го постигнах обичам да се шегувам – с наркотици, алкохол и лежане на дивана. Спестявам им частта с редовното движение и правилното хранене.
Очакваше ли ги тия -30 кила за няма и половин година?
Дали ги очаквах – ни най-малко. Дали се надявах – със сигурност. От много време исках да го постигна това, аз самият още свиквам с мисълта.
След тях – накъде? Какви са следващите ти фитнес цели?
Надя ако чете това ще ми се кара, ама на първо място – 20 килограмовата пудовка! Обмислям догодина да се пробвам на онлайн квалификациите. До където и да стигна ще е по-далеч от дивана, така че няма опасност да се разочаровам. Също така и искам да се боря за титлата „Атлет на сезона“ 🙂
А какво би казал на тези, които се колебаят дали да дойдат при нас?
Това това което мога да кажа е, че ако не беше професионализмът и отношението на теб и Надя, нямаше да постигна тези резултати. Бих им казал, че нито една промяна не е започнала „от утре“. Ако не днес не искат да направят нещо за себе си, утре също няма да е подходящо времето. На мен лично ми отне много време да го осъзная. И ако някой колебаещ се чете това в обедната почивка – да се прибере вкъщи, да вземе едни чисти маратонки и да дойде да се убеди сам.
Коментар