Седмицата на Седмицата вече чукна 30 бройки и узря за първото интервю с авторите, които включваме в нея. Да, колкото и странно да изглежда, ние не смятаме никой, занимаващ се с трениране, за конкуренция. Защото сме на Шекспировия принцип във фитнеса: „Светът е една голяма зала“. И колкото по-голяма е една зала, толкова повече треньори могат да работят в нея. А по света има толкова много хора, които имат нужда да се движат повече, за да са по-здрави и щастливи, че треньорите сме си направо кът. И вместо да се делим и обиждаме на зумбаджии, заладжии, лостаджии, легаджии, йогаджии, функционални, изолиращи, билдери, атлети и т.н. същества, е по-добре да представим фитнеса като една общност от различни начини на движение и всеки да е свободен да си избере един или няколко, които му доставят удоволствие. А нашата работа като треньори е да помогнем на хората да съчетаят нещата, които им харесват, за да може да се наслаждават на движението и на красотата на телата си…
Казват, че се започва от А и Б, но аз ще започна от Я.
Ясен е един от фитнес блогърите в България със собствен, макар и често лаконичен стил. Има интересни статии и идеи (като Фит Брадър риалитито например). Тъй като блогът му съвсем скоро празнува своя рожден ден, реших да започнем интервютата с Ясен.
* * *
Здрасти, радвам се, че прие да те попоразпитаме малко. Сигурно очакваш нещо от рода на „Представи се на читателите“, но… няма такива тривиализми. Ще те разкрием по друг, много по-интересен начин, на интересуващите се от фитнес в страната ни и се надявам да помогнем на част от тях да открият в теб това, което търсят, за да преуспеят на футболния терен и в залата.
Е, да започваме:
Сигурно си чувал твърдението, че ако превърнеш хобито си в работа, то цял живот няма да работиш и ще си щастлив. Ти какво работиш, или си щастлив?
Това твърдение е абсолютно правилно. А на въпроса ще отговоря така – щастлив ме прави всичко, което се случва в СИЛЕН. Много хора не си дават сметка как се създава и списва блог, зад това наистина стои доста труд. Но от известно време съм открил „Смисъла” – най-важно е човек да помага, подкрепя и вдъхновява другите. Т.е. няма как да не съм щастлив, когато получа мейл от рода на „Ясене, следвах това, което ми каза, и вече нямам проблеми с кръста”. Ето това е щастие. Освен това, засега мога да си позволя да се занимавам само със сайта. Парите не са най-важното.
Кога и как започна със спортуването?
Първите ми стъпки в спорта са малко след тези на два крака. Дядо ми е бивш футболист и треньор по футбол, водеше ме на тренировки и лагери с момчетата му, работеше индивидуално с мен от 3-4 годишен. След това училищните и юношеските отбори. Участвал съм и в кросове, щафети, 4 години тренирах по 2 пъти в седмицата плуване. Харесвам и уважавам всички видове спорт. След като приключих с футбола, се ориентирах към различни фитнес методи, като първите опити съзнавам, че са били доста грешни.
Храненето е неразделна част от спортуването. Особено що се отнася за по-високи спортни постижения и, разбира се, за по-добър външен вид. Ти обаче в блога си казваш „НЕ изготвям хранителни режими – отчасти заради някои мои виждания, отчасти заради това, че не съм диетолог.“ Би ли поснил какво имаш предвид?
Разбира се. Отказвам да изготвям хранителни режими, защото смятам, че е много по-полезно всеки човек да започне да слуша тялото си. За съжаление, в днешно време сме много далеч от това. Хората искат магически рецепти и светкавични решения – да, обаче всеки организъм е различен – един е глутеново нетолерантен, друг „работи” по-добре на високи въглехидрати, трети има лактозна непоносимост. А и отделно – заляти сме от толкова много информация, че надали някой може да каже кой е правилният начин на хранене. Можете ли да убедите Милко Георгиев да яде картофи? Дори в България вече има треньори и експерти, които се кълнат в даден режим. Аз не съм от тях.
Всъщност как ти хрумна да създадеш блога?
Мислех си, че с опита от спорта, ще мога да помагам на хората. Сега все още го мисля, но от по-друг ъгъл. Смятам, че в началото не съм бил подготвен за това да пиша фитнес сайт, материалите ми от първите месеци са много слаби. Но и преди 2 години знаех, че ситуациите, в които съм попадал, емоциите и натоварванията, които съм изпитвал, са нещо полезно, което да е основа. Неслучайно статиите ми за контузии са едни от най-четените. Добре е, когато човек пише, зад текста да стои личен опит. Фитнес екзистенциализъм, един вид.
Защо точно „Силен“?
Ами исках да е кратко, да е свързано със спорта… Честно казано, едва във втората година от съществуването му разбрах, че съм напълнил заглавието със съдържание. Човешката сила не се състои само във вдигането на големи тежести, тя е комплексно понятие. Замислил съм по-нататък да направя материал, който ще кръстя „Идеята СИЛЕН”. Но засега толкова.
А защо не (и) на английски?
Мисля, че няма да събере аудитория – западните фитнес треньори са брилянтни! А и моят блог отдавна има руска версия – да, преди читател ми обърна внимание, че е „откраднат” и преведен на руски. Така и не разбрах защо. Шегата настрана, ако създам някакъв вид продукт, определено ще бъде преведен и на английски.
Към кого е ориентиран блогът ти? Какви би искал да бъдат по-голямата част от четящите го?
Това е един от най-хубавите въпроси. Моите читатели са интелигентни и търсещи хора. Хора, които искат да бъдат здрави, да бъдат в кондиция, такива, за които решенията относно фитнеса не се ограничават до „3Х10 лежанка, 3Х10 бицепсово сгъване”. Аз предлагам и доста алтернативни методи, което ще предлагам и занапред. Другата ми таргет група са млади спортисти от всички видове спорт. Щастлив съм, че вече съм помагал на атлети – спортно ходене, футбол, атлетика, картинг. Обичам да работя с тези деца!
Как пишеш статиите – твориш като ти дойде музата или си имаш график и премисляш кое би привлякло повече внимание и е по-актуално?
Нямам точен график, защото рискувам така да се получи „оф, днес трябва да пиша, обаче не мога да измисля… дай ще преразкажа нещо”. Не искам да отбивам номера, гледам да има 1-2 смислени статии на седмица и евентуално 1 по-забавна или лежерна.
Ясно е, че всеки от нас следи наши и чужди блогове и сайтове и гледа да е в крак с новостите. Ти кои отваряш първо, като влезеш в нета?
Използвам предимно Ютуб и първият избор е Elliott Hulse! Няма да кажа нищо повече за него, всеки може сам да си изгради мнение. Следил съм и Paul Chek, Hodgetwins, Mike Chang (не го препоръчвам на никого), Chris Barnard, Zach Even-Esh. Родните фитнес сайтове също отварям, но не ми се чете за добавки и фантастични „суперхрани”.
А кои най-често препрочиташ?
Elliott Hulse.
Хареса ми как в една от сериите ти за менторите казваш следното: „За съжаление, при западните треньори е доста по-друго. Те дават източниците си на информация, споделят менторите и наставниците си, препоръчват книги и дори други треньори! Защо при нас не е така?“. От друга страна аз съм привърженик на следното: „Вместо да плюя колко е тъмно, мога да запаля една свещичка. Няма да огрея и да стане ден, но ако повлияя и на други, може да стане поне по-светло и да не сме в непрогледен мрак“. В тоя ред на мисли – сподели с нас с кои родни автори/треньори би работил по общ проект, кои са ти повлияли най-много и кои би препоръчал?
Да, напълно си стоя зад думите! Мога да дам пример с кинезиотейпинга, за който чета, уча и практикувам – преди СИЛЕН нямаше нито едно видео по темата на български. Защо? Надали съм открил топлата вода… Крайно време е да превъзмогнем това. На въпроса започвам отзад-напред – по общ проект засега бих работил единствено с теб! И не, не те четкам, обяснявам за читателите ти – споделям вижданията ти за спорта, харесвам бекграунда ти (различни спортове, неконвенционални фитнес методи), както и стилът ти на писане, работа и комуникация. За доказателство можем да приложим едно мое предложение към теб, направено преди поканата ти за интервю. 😉 От родните фитнес експерти мога да отлича Белчо Христов и Руми Илиева – харесва ми, че са създали работещ модел, всеки в своята ниша. Работят хората 🙂
Ако сега ти предложат най-новия стероид, който директно те прави като в мечтите ти и може да поддържаш това тяло завинаги – ще приемеш ли и защо?
Не! Стероид или какъвто и да е друг допинг не бих взел, защото човек трябва да заслужи всяко мускулно влакно и всеки повдигнат килограм. В живота често пътят е по-важен от крайната цел. Ако искаш да си истински, трябва да се придържаш към истинските неща в живота. А днес хората знаят цената на всичко, но стойността на почти нищо.
Любимо упражнение със собствено тегло и с тежест?
Само по едно…? Добре. Със собствено тегло – скок дължина от място. Чувствам се уникално, като го правя. С тежест – отскоро има една лекичка гума на площадката ми и страшно се кефя да я обръщам по 15-20 пъти максимално бързо. С щанга – раменна преса, щангистко обръщане.
Как си представяш идеалната зала за тренировки?
Залата на Юли.
Мерси за комплимента! А представяш ли си „Залата на Ясен“? Как би изглеждала и какво ще се тренира в нея?
Май отговорих в предния въпрос… Щанги, клетка за клек, няколко гуми, лостове, успоредки, ластици, кегове. И писта за спринтове!
С коя историческа личност би искал да тренираш?
С всеки голям спортист… Но ако трябва да кажа един, нека е Дан Колов! Голям и достоен българин.
А с коя измислена?
Спайдърмен – има какво да се научи от него 😉 Или с Роки Балбоа.
Като фен на футбола в кой отбор би искал да си и срещу кой отбор да се изправите? Например, аз бих искал да съм в Аякс в началото на 70-те и да играем срещу Милан от края на 80-те. Ти?
Да съм в Юнайтед на Бекъм и Гигс и да играем срещу Барселона на Стоичков.
Сега правя програмата на едно момче футболистче. Като поговорихме, се оказа, че ОФП-то им е много зле, а спортноспецифичната им подготовка ми заприлича повече като на групова за отслабване с много тичане, бърпита, коремни и лицеви, отколкото на тренировка за бъдещи футболни звезди. Какво е твоето наблюдение върху двата аспекта на футболната тренировка у нас и това ли е проблемът, да сме толкова зле на зеления терен?
Това е тъжната истина. Неслучайно първото нещо, което се случва с нашите футболисти зад граница, е да ги вкарат в залата. Най-пресни примери са Тодор Неделев и Георги Миланов. В съвременния футбол не става с кръговите, въведени през 70-те – кофички, лицеви, коремни преси. Да не говорим, че за мен те са изключително вредни за този спорт, с оглед мускулните дисбаланси. Определено треньорите трябва да се допитват до специалисти като теб – иначе се вижда докъде сме – в задния двор на националния и клубен футбол. Футболистът трябва да бъде универсален атлет – да не е специализиран, но да може да спринтира, да скача, да се бори, да има силен удар, а на всичкото отгоре, да е издръжлив. След това идва техниката, тактиката и другите неща. Препоръчвам ви филмчето за К. Роналдо ‘Tested to the limit’. Много, много показателно!
Има ли значение външният вид?
Не. Но със сигурност добрият външен вид произтича от добрата стойка, а тя – от функционалното тяло. Няма значение колко ти е ръката, ако на 30 години рамото ти е хронично контузено и нефункциониращо.
Натурално или с „химия“?
Натурално.
Аматьорски или професионален спорт?
Кой за каквото става и има късмет (и желание).
Strong или Fit?
Fit.
Мерси за отделеното време и частица от себе си. Надявам се да помогна повече хора да достигнат до теб и да се възползват от знанията ти. И да не забравиш да почерпиш за рождения ден на блога 😉
Коментар