Всеки е гледал спортни състезания, където някой се нахвърля върху противниците. Но виждали ли сте крехка на вид дама да се нахвърли върху далеч по-големия от нея…съотборник? Е, Веселка го направи на Битката преди Коледа 2014, където в последния кръг искаше да заеме мястото на съотборника си Ради само и само да се дораздаде на макс и да допринесе за победата на отбора си.
Тогава нейните хора останаха на второ място, но на следващото състезание – Битката преди Съединението 2015, отборът на Веселка триумфира безапелационно.
И, тъй като преди самата Битка раздадохме наградите за най-добър СТРОНГ Фит Атлет, то нека зададем няколко въпроса на победителите. В случая на Веселка, а кликайки тук може да прочетете и интервюто с Форки.
Здрасти, представи се накратко на читателите ни.
Здравей, на 34 години съм, омъжена, с едно прекрасно осемгодишно момче, което изпълва живота ми.
По образование съм инженер, работя в IT сферата повече от 13 години и наистина обичам работата си. Любимите ми занимания, освен тренировките в залата, са разходките в парка, хубавите книги и пътуванията с приятели. Общо взето обичам и се старая да правя това, което харесвам и ме зарежда положително, а не това, което трябва.
Какъв беше животът ти преди тренировките при нас и какво те накара да го промениш и да потърсиш къде да тренираш?
Липсваше ми нещо, но и аз самата не съм осъзнавала какво. Винаги съм спортувала, от както се помня… години наред аеробика, каланетика, йога, модерни танци докато най-накрая не стигнах до фитнес залата. Онази с многото щанги, скрипци, пътеки, колелета и какво ли още не. Занимавах се с боди билдинг две години преди да открия „Залата на Юли“. Все нещо не ми достигаше… Тренировките се превърнаха от удоволствие в задължение, резултат нямаше, въпреки че тренирах с инструктор, и въпреки осемте километра на пътеката и после още толкова колело… Ден след ден се чувствах все по-изтощена, смазана и неудовлетворена от себе си.
Случайно моя позната ми разказа за Залата. Звучеше толкова различно, непознато и предизвикателно, че реших да пробвам и това. И от този ден, преди малко повече от две години, не си представям живота без тренировки, точно тези тренировки, в точно тази зала – „Залата на Юли“! Тренировките ме зареждат с още повече енергия, желание за живот и са мотив да искам и бъда повече.
Имаше ли колебание или твърдо беше решила, че трябва да се тренира сериозно?
Аз съм безумно и понякога налудничаво изпълнителен и отговорен човек, за добро или лошо. За мен няма нещо, което така да се каже „не става“, независимо дали в личната, професионалната сфера или в тренировките. Тренировките ме правят щастлива, обичам да се състезавам и може би точно тези неща карат хората в залата да мислят, че тренирам серизоно. За мен така нареченото „серизоно трениране“ ми дава сили, а не ги изпива, удоволетворява и изпълва с енергия.
Ние стоим надалеч от маркетинга и не се рекламираме. Ти как ни откри?
Както споменах по-горе, моя позната ми разказа за залата. Разказваше с такава еуфория какво спортува, че събуди интереса ми. Към днешна дата след две години тази еуфория и желание в мен са в пъти по-големи, за което благодаря на Юли и най-вече на Надя.
Какви бяха очакванията ти и какво всъщност се оказа, че намери при нас?
Честно казано нямах очаквания. За мен идването при вас беше поредната проба на нещо ново. А това, което открих е нещото, което ме кара да посещавам Залата. Всеки вижда света през прозореца на собствените си емоции. За мен всяка тренировка е положителна емоция, емоция, която ме зарежда, прави щастлива и пълноценна. Всяка тренировка е различна и уникална, което за мен е от голямо значение, защото не попадаш в омагьосания кръг на повторението и еднообразието. Едно от нещата, което най-много ми харесва и допада е възможността за тренировки на открито.
Имаме доста странни уреди, но не ти ли беше още по-странно като разбра, че няма да ти забраняваме храни?
Да беше странно за мен, че можеш да постигнеш добри и видими резулати без да се ограничаваш в количеството храна и в качеството (понякога) :). Това Надя да не го чете, защото може би е единственият и упрек към мен до момента!
Всъщност какво обичаш да ядеш и това тяло и постижения струваха ли ти спиране на любимите храни?
Обичам въглехидратите, но тези, чието съдържание се съдържа в картофите, ориза и всички тестени вкусотийки. Ще излъжа ако кажа, че не се стремя да ги ограничавам, но и дума не може да става, да се откажа от нещо любимо. Ключът за мен е в количеството и качеството на храната, защото човек е отражение на това, което консумира.
Така и така сме на тази тема – обещавам да не кажа на Надя отговора ти на този въпрос, така че спокойно си признай: кои упражнения и комплекси ти харесват най-много и кои би си ги „забранила“?
Забранявам да се правят катерачи и сумо тяга!!! Да живеят бърпитата и коремите :)! Относно комплексите – всички са забавни и изморителни, но като се замисля най-много ми харесват отборните комплекси и играта с карти.
А знаеш ли, че имаме кръстен на теб комплекс? Я да видим ще познаеш ли какви упражнения има в него 😉
Това наистина ме изненада – не знаех! Предполагам в комплекса ще има суинг с поне 20 кг 🙂 и упражнения за бедра.
Имаше ли по-трудни моменти, когато ти е идвало да се откажеш, или поне да мързи да дойдеш да тренираш? Какво те държеше и мотивираше по пътя?
На този въпрос ще отговоря така: „Никога не казвай никога, защото няма начин да няма начин!“
За времето, в което посещавам Залата не е имало момент, в който да ме мързи да дойда или дори искрица колебание. Напротив, когато се налага да пропусна тренировка се чувствам гузна пред самата себе си. Мотивира ме промяната, която виждам, усещането да бъдеш все по-добра версия на самия себе си и не на последно място вдъхновението, мотивацията и предизвикателствата, които създават Надя и Юли. Всеки път си тръгвам от залата по-щастлива от колкото съм дошла, заредена с енергия и психически разтоварена.
Кое ти беше най-трудното нещо дотук?
Да ви кажа ли честно – няма такова, ако изключим, че все още повече от три набирания не мога да направя!
А кое е нещото, с което най-много се гордееш?
Най-много се гордея с напредъка, който постигнах и продължавам да постигам. Когато започнах да тренирам в „Залата на Юли“ използвах гирички по 2 кг, а не подувка, защото нямаше толкова лека, предубедена бях, че тренировките с големи тежести са за мъжете. Благодарение на треньорите успях да преодолея заблудата си, че тренировките с големи тежести ще направят тялото ми грубо и мускулесто. Гордея се с това, че надскочих собствените си ограничения, преодолях страховете си и опровергах масовите разбирания, които бяха и мои лични.
Ти беше една от претендентките за Атлет на сезона, и, както видяхме по реакциите на другите, напълно заслужено спечели, защото знаят как се раздаваш в Залата и на Площадката. А извън Залата, в реалния ти живот, как реагираха и реагират хората около теб?
Близките ми хора се радват на успехите ми зедно с мен, защото знаят колко усилия полагам и какво са за мен тренировките. Когато човек разказва с любов и ентусиазъм за любимото си занимание няма как да не „зарази“ останалите.
Фланелката за Легиона я очакваше, защото тя си е записана в правилата на организаторите. Но при връчването на тази за Атлет на Сезона май остана доста учудена… Коя ти е по-ценна от двете и защо?
За мен беше изненада! Не очаквах такова признание, за което благодаря. Разбира се, че фланелката „Атлет на Сезона“ е по ценна, та дори безценна. „Легионът“ е изпитание на духа и тялото, тренировките в Залата са любов към спорта, енергия за тялото и заряд за духа. Това, което получавам в Залата – силно тяло, емоционален заряд и отборен дух са средствата за успешен Легион.
След тях – накъде? Какви са следващите ти фитнес цели?
Фитнес цели нямам, защото не се чувствам фитнес-маниак. Тренировките в „Залата на Юли“ изпълват ежедневието ми със смисъл, придават стойност и носят удовлетворение от самата себе си. Това не изключва желанието ми да искам повече от себе си. И както е казал Мечо Пух: „Колкото повече, толкова повече!“.
А какво би казала на тези, които се колебаят дали да дойдат при нас?
Бих им казала „Залата на Юли“ е наистина завод за машини! Надскочете собствените си ограничения, освободете мисленето си от предразсъдъци, преодолеете страховете си, и знайте, че никога не е късно да започнете да спортувате.
Коментар