Любомир идва при нас в най-натовареното време – сутрин преди работа. Нормално е тогава да има най-много хора. И всички те му се радват. Не само защото свали вече над 20 килограма за 6-те месеца, откакто е при нас, а и защото често е на въжето и така другите не могат да бъдат измъчвани с него 🙂
Но нека вържем няколко изречения с победителя при мъжете в „Трансформация на годината 2014“:
Кликни ме, за да видиш и интервюто с победителката
Здрасти, представи се накратко на читателите ни.
Здравейте. Както вече разбрахте, аз съм Любомир, компютърен инженер на 26 години. Родом съм от Смолян и вече от седем години живея в София. И аз като много други „изтрадали души“, съм завършил МЕИ-то със специалност компютърни системи и технологии.
Какъв беше животът ти преди тренировките при нас и какво те накара да го промениш и да потърсиш къде да тренираш?
Живота ми, в общи линии, си беше същия, като изключим леката подробност, че в продължение на дълги години бях обханат от така коварната апатия към собственото си здраве. Бях изпаднал в самозаблудата, че светът навън и независещи от мен причини са в основата на проблема ми с килограмите. Не вярвах, че той е решим и че съм в състояние да се отдалеча от генитично заложеното ми русло. И тъй, до един момент, в който не взех съзнателното решение, че съм длъжен заради самия себе си да променя начина си на живот и да положа максимални усилия да се разделя с така благозвучното и смекчено описание „приятно закръглен“. Взех един лист и химикал и започнах да подреждам по приоритет необходимите стъпки като за начало. Рабира се, на челна позиция в този списък беше необходимостта да се информирам достатъчно добре и да открия най-подходящото за мен място. За щастие или за „беда“, то се оказа „Залата на Юли“ :).
Имаше ли колебание или твърдо беше решил, че трябва да се тренира сериозно?
Винаги съм вярвал, че колебанията са първите признаци на неуспеха, така че с голямо постоянство не допуснах те да се прокрадват при мен 🙂 . Решенито ми да започна да тренирам беше, а и все още е, наистина твърдо и безвъзвратно. Някакси успях да постигна една малка победа над самия себе си и да пренасоча голяма доза енергия към реализацията на целите си за по-здравословен начин на живот.
Ние стоим надалеч от маркетинга и не се рекламираме. Ти как ни откри?
Чичко „гугъл“ и сайтът на bb-team са намесени в тази история. След като започнах да проучвам как стоят нещата с предстояща ми неравна борба, попаднах на една от многото статии в bb-team. Не помня коя точно, но мисля че неин автор беше Юли. Така открих и сайта на „Залата на Юли“. Поглеждайки назад, това се указва попадение в десетката от първия път. Нацелил съм перфектната за мен комбинация между атмосфера, локация и хора 🙂 .
Какви бяха очакванията ти и какво всъщност се оказа, че намери при нас?
Бях се предпазил от това да имам каквито и да е очаквания. Вместо това, се спуснах с рогата напред, с мисълта да се адаптирам към всичко това което ми предстоеше. Още от първата тренировка с Надя, обаче разбрах, че дори и да имах изградени очаквания, те щяха да бъдат надминати.
Имаме доста странни уреди, даже ти си един от най-„измъчваните“ на въжето. Но не ти ли беше още по-странно като разбра, че няма да ти забраняваме храни?
Да, изненадах се наистина, но същевременно веднага и разбрах концепцията на тази стратегия. Не веднъж съм попадал в капана на резките и краткотрайни промени, които следват от даден вид диета или хранителен режим. Човешкия организъм е способен на изключително груби реакции бивайки подложен на такъв вид стрес. Всички опити за спазване на подобен род диети с големи ограничения просто се проваляха безславно при мен.
Всъщност какво обичаш да ядеш и тези над 20, скоро ще са и 30 свалени килограми, струваха ли ти спиране на любимите храни?
Спиране на любими храни… по-скоро не. Ключовата дума тук е ограничаване на количеството им и разреждане на честота през която така лакомо си ги хапвам. За съжаление, любими ми са всякъв род „junk foods” както и повечето бабини манджи, плуващи подобаващо в мазнина.
Така и така сме на тази тема – обещавам да не кажа на Надя отговора ти на този въпрос, така че спокойно си признай: кои упражнения ти харесват най-много и кои би си ги „забранил“?
Е, тука ме хвана неподготвен. Спомням си, че в продължение на няколко дни в залата всеки можеше да записва любимите си упражнения на едната дъска и „омразните“ на другата. Аз, така и не можах да определя кои са моите омразни упражнения. Е разбира се, имах миг на проблясък ,накъде по същото време, след първите ми катерачи и jumping jack-ове, но вече дъските бяха изтрити, а възможностите ми с Photo shop са ограничени и не бях в състояние да ги добавя в последствие. Но накратко мога да обобща, че всички упражнения с които не се справям много добре са ми в графа „любими“ и обратното. Причината е че просто обичам пътя на прогреса.
Имаше ли по-трудни моменти, когато ти е идвало да се откажеш, или поне да не ти се става сутринта да дойдеш да тренираш? Какво те държеше и мотивираше по пътя?
Моменти, в които да съм бил на път да се откажа по-скоро е нямало. Но от друга стана, ранното събуждане и сутрешния мързел са ми коствали една две тренировки 🙂 . Мотивацията ми нямаше единична и конкретна причина. Сякаш цялостното ми отношението, което имам към обучението си и професионалното ми развитие, го бях повторил и в преследването на новата ми цел.
Всъщност кое беше най-трудното нещо дотук?
Най-трудно разбира се беше началото. Времето, през което си изграждах нови навици в ежедневието и превръщането им в рутина, беше най-тежко. Отне ми поне два месеца, но след този момент, единствената ми пречка си остана ставането ранно сутрин. Не мисля, че някога ще ми стане приятно, но съм убеден, че ще продължа да го правя и за напред.
А кое е нещото, с което най-много се гордееш?
Без да се замисля, определено това е победата над себе си. Осъзната промяна към по-добро в начина на мислене и на живот е нещо с което всеки човек би се гордял. Разбира се, осъзнавам, че е твърде рано да изказвам тези смели мисли за победа, била тя и временна, но спечелената битка ми вдъхва надежди за изхода от войната.
Тези, които тренират около времето, когато ти идваш, неведнъж споменаваха „Това момче много е отслабнало“, „Това момче направо се стопи“… А извън Залата, в реалния ти живот, как реагираха и реагират хората около теб?
Реагират по абсолютно същия начин – приятно изненадани от промените, които са се случили с мен. И същевременно, постоянно съм под обстрел от въпросите за магическата рецепта и панацея. За съжаление, мога да споделя с тях само това което работи при мен за момента.
Очакваше ли тези 20 кг за половин година?
Не, в никакъв случай не съм имал очаквания за подобни резултати. Всъщност, дори нямах какви то и да е очаквания. Подходих различно, спестих си евентуалното разочарование и вложих повече усилия в реални действия.
След тях – накъде? Какви са следващите ти фитнес цели?
Следващите ми фитнес цели разбира се, така да се каже, са сдържано амбициозни. Нека първо да си пожелаем всички да сме живи и здрави. След което да съхраним постигнатите резултати, да преминем към достигане на прага от 25% подкожни мазнини и на края да се ориентираме към изграждане на едно красиво и атлетично тяло… Абе май стана цял план за петилетка, но ех… хубаво е човек за момент да си помечтае 🙂
А какво би казал на тези, които се колебаят дали да дойдат при нас?
Чисто и просто да не го правят. Нека да дойдат и да пробват дали ще се почувстват на мястото си така както аз.
1 Коментар