Докато пътувах наобратно за България след една конференция и си преглеждах записките от нея ми хрумна идея за нова поредица статии.
Реших да я кръстя „Подаръци от влъхвите“ и в нея да споделям частици мъдрост получена от моите учители.
В първият епизод ще ти представя един почти 70 годишен американец, който вече над 40 години не е ходил на доктор. Той не отрича съвременната медицина (дори всеки ден е в PubMed), но…просто не му се е налагало. Явно знае как да се храни и тренира 🙂
Кой е Стив Максуел?
Стив тренира от малък, като започва с борба, преминава през различните бойни изкуства, планинско колоездене и какво ли още не, и накрая открива своята любов в бразилското джиу джицу.
През цялото време тренира активно – както със собствено тегло, така и с щанги, пудовки, индийски бухалки и т.н.
За известно време притежава зала на два етажа – единият е за бразилско джиу джицу, а другият – за силово-кондиционни тренировки.
По-късно оставя залата и започва своя номадски живот, като обикаля света, за да черпи знание от различните системи за здраве, трениране и бойни изкуства: йога, тай чи, руската система и т.н.
Получените знания ги предава на различните семинари и тренировъчни лагери, които организира.
След 13 години номадски живот тази година (2019-та) Стив реши да му е последната, след която да „се поспре“ малко. Купи си малка къщичка и смята отново да си отвори зала.
Щастлив съм, че успях да го хвана на няколко пъти в Европа, където попивах знания от него за дишане, мобилност, структуриране на тренировките и т.н. Надявам се някой ден да направим една екскурзия със семейството ми в Щатите, където освен да участвам на мечтанoтo от мен Роки бягане във Филаделфия да ида и да потренираме със Стив в новата му зала.
Между другото – тъкмо се върнах от последния му семинар в Европа и с пресни впечатления сядам да напиша тази статия 🙂
Малко мъдрост от Максуел
Всеки вид трениране работи (бодибилдинг, пудовки, силов трибой)…до определена степен
Тънкият момент доколко устойчив е даденият вид трениране. И резултатите от него.
Защото с времето се натрупват травми, разкъсвания, износвания,…, а тези неща могат да доведат до различно тежки последствия в бъдеще. Особено като човек попрехвърли 40-те и 50-те.
От една страна човек на 20 годинии и да се контузи – след няколко дни му няма нищо и пак е в залата. Ама няколко петилетки по-късно вече нещата са по-тегави откъм време за възстановяване. Глупост или миг невнимание на тренировка може да те извадят с месеци, дори и над година от играта.
От друга страна всичките простотии, които сме направили като млади, започват да се обаждат като поостареем. Докато сме млади не ги мислим тези работи, ама после….ох!
Състезаването не е здравословно
В стремежа си да победим започваме да разваляме формата и контрола. И нарушаваме дишането. А това може да доведе до травми.
Стив не казва да не се състезаваме. Ясно е, че се налага да го правим, ако сме професионални спортисти и с това си изкарваме прехраната. Обаче спортуваме ли за кеф – трябва много добре да си преценим плюсовете и минусите.
Стив не е първия колега, който споделя лични впечатления от срещите си с топ имена от спорта. С някои от тях е приятел. Но не на всеки звучат ок неща като:
- сменени тазобедрени стави и едвам крета
- последните години не може да си вдигне ръката от болки в рамото
- …
Но това е тема, която засягам по-надълбоко в недовършената ми статия „Другата страна на медала“.
Никога не бива да се контузваш докато правиш упражнения!
Стив много често го повторя това, като понякога го казва и по друг начин: „Ако се контузиш по време на тренировка значи не знаеш какво правиш“.
А за по-необидчивите веднъж си го каза направо: „Ако се контузиш по време на тренировка значи си идиот“.
С оглед на предната мъдрост от него трябва да споменем, че тук не говорим за тренировките на състезателите.
Тук става въпрос за всички посещаващи фитнес залите и класовете за групови тренировки – спининг, канго и т.н.
Но нека видим следващата мъдрост, която ще внесе повече яснота по въпроса:
Има два вида трениране – трениране за развлечение и правене на упражнения
Аз му казвам трениране за кеф. Англоговорящите колеги, сред които е и Стив, често използват термина „recreation“.
Тренирането за развлечение/кеф е индивидуално, специфично, забавно и емоционално. За един това е мачле с приятели, за други са народни танци, трети пък ходят на спининг…
Стив казва, че е задължително да тренираме за кеф. Не че аз не го казвам де. Но…трябва да добавим към него и каквито упражнения са нужни.
Правенето на упражнения е общовалидно, универсално и рядко е забавно. Обаче е нужно, ако искаме да сме здрави, работоспособни и да можем да правим нещата, които обичаме и ни доставят удоволствие. А част от тези неща са тренировките за развлечение/кеф.
Т.е. трябва да се упражняваме умно, за да можем да си живеем пълноценно живота и да си тренираме каквото ни е кеф.
Ето и една мъдрост от мен: Правенето на упражнения, спането и яденето на протеини не са забавни. Но са задължителни.
А самият Стив казва следното: „Правя упражнения защото трябва и защото знам последствията ако не ги правя. За кеф си тренирам бразилско джиу джицу. И понякога бягам“.
Трябва да правиш по нещо всеки ден
В забързаното си ежедневие хората скачат от леглата в колата и оттам в стола на работа. И после обратното. И си мислят, че 2-3 пъти седмично по час в залата е достатъчно, за да компенсират.
Според Стив всеки ден трябва да правиш нещо. Дори малко дихателни упражнения и поне 1-2 за мобилност – пак се брои.
И е много по-добре от нищо!
Самият той като работи (онлайн) си навива апликация на телефона на всеки 27 минути да му дава сигнал да става и да понаправи нещо добро за тялото си. Дали е малко чигонг, някое упражнение за мобилност или няколко клека – все е от полза.
Разликата между мобилност и гъвкавост е шансът за контузия
Стив има впредвид разликата в обхвата на движение между пасивната гъвкавост (някой ни вдига изпънатия нагоре крак) и мобилността – докъде можем сами да си вдигнем крака.
Според него много малко са спортовете, където първото (гъвкавостта) е важна характеристика. В почти всички спортове + тренирането за здраве ни е важно тази разлика да е възможно по-малка.
И по тая тема имам започната статия, така че да не се разпростирам по-надълбоко сега.
Сметаната винаги изплува на повърхността
Днес сме залети отвсякъде с перфектни визии и високи спортни резултати. Гурутата ни казват да излезем от зоната си на комфорт и ще станем като тях.
Само дето малцина се усещат, че тези от кориците на списанията и клиповете в нета са генетично надарените единици.
А да не говорим, че медалистите по подиумите са подбрани измежду хиляди други.
Но зад тях стоят милиони, които са се контузили тренирайки като тях. Или са влошили здравето и фигурата си хранейки се по тяхната диета.
Ако гънката на корема ти е по-голяма от тази на бузата – значи си дебел(а)
Стив е от старата школа. Едно време нещата си се казваха както са си. Сега маркетинга научи продавачите да използват техниката на сандвича (хвали, за да продаваш; кажи лошото между две хубави неща и т.н.). Появиха се safe places, говорим вече и за fat shaming…
А тук става въпрос за кожните гънки. При повечето хора и без калипер може да се познае коя е по-голяма.
Но при малка разлика, или ако искаш да научиш процента си мазнини, телесния си тип и бая още неща, може да си запазиш час за едно фитнес измерване 😉
За финал
Тук всички очакват нещо за мотивация, затова ще цитирам Стив: „Дисциплината побеждава мотивацията!“
И, между другото, със Стив се уговорихме да му посъбера и изпратя малко въпроси и той да отговори на тях.
Така че, ако се сетиш нещо, пиши ми да го питам 😉
Следващата статия от поредицата „Подаръци от влъхвите“ ще е с проф. Стю МакГил. Ето ти и една задачка, ако скучаеш докато я чакаш:
На колко снимки ме има в настоящата статия 🙂
2 Коментари