Името на Дан Джон е известно в средите на силовите спортове. В днешната ми статия от поредицата „Слушай учителя“ искам да ти споделя една мъдрост, която ще ти помогне да прогледнеш и видиш голямата картинка на тренировките и храненето.
В своите семинари, клипове и книги Дан Джон неведнъж говори за двете пейки. Едната пейка е на автобусната спирка, а другата – в парка. Идеята за тях получил от архиепископ George Niederauer и неговата „Притча за две пейки“. Казвам това, за да отдадем все пак заслуженото на всеки от авторите.
И така, нека първо видим какви са тия две пейки, после ще ги навържем с храненето и тренирането и ще ти дам и малко идеи какво да правиш и как да не грешиш фатално.
Пейката на автобусната спирка
Всеки ползващ (между)градски транспорт знае какво е да чакаш на спирката. Обикновено трябва да отидем достатъчно рано и да изчакаме няколко минути. Закъснението често води до изпускане на автобуса, което не е оферта. Особено, ако ни е важно да го хванем.
Като идем по-рано имаме време преди часа на пристигане. Посядаме на пейката, зяпаме (или си зяпаме в телефона) и чакаме.
Колкото повече наближава часа според разписанието, толкова по-неспокойни ставаме.
Последните 1-2 минути преди да пристигне вече започваме да се оглеждаме иде ли.
Ако автобусът все още не идва, а вече е просрочил разписанието, то започваме да нервничим все повече и повече…
Сравни това преживяване сега със следното:
Пейката в парка
Когато имаме време за убиване, искаме да разпуснем или просто сме достатъчно грижовни към тялото си ходим в парка.
Там сядаме на някоя пейка и не си гледаме часовника – не бързаме за никъде, не чакаме конкретно точно време, в което да пристигне автобус и т.н.
Облягаме се удобно, оставяме мислите и погледа ни да се реят и се наслаждаваме на околната среда. Едни гледат катеричките и птичките, други играещите наоколо деца, трети се наслаждават на разпукващата пролет, прохладно зеленото през лятото, есенните багри или зимния пейзаж…
Не бързаме за никъде, наслаждаваме се на живота, може да си отворим книга (прeпоръчително!), да забием поглед в телефона (не е препоръчително!), да похапнем на пейката, да се заговорим с някой наоколо или с който имаме за компания с нас…
Сигурен съм, че вече улавяш…
Разликата в двете пейки
Не случайно тая на спирката е направена груба, некомфортна, дори у нас все още даже и кола може да те сгази докато седиш на пейката и си чакаш рейса. Въобще – неудобна и напрегната работа е цялата тая работа с тоя тип пейки.
За сметка на това пейките в парка са по-широки, по-удобно и ергономични, сядаш с по-голям кеф на тях и може да се отпуснеш.
Мисля, че няма нужда да разтягаме много локуми за нещата до тук, тъй като следващото натам до края на статията е много по-важно:
Тренировките и храненето са като двете пейки на Дан Джон!
Има тренировъчни програми и диети, които са тегави, трудно се избутват до край, искат много жертви и т.н. Тях може да оприличим с пейката на автобусната спирка. Те са с краен срок, с наближаването му ставаме все по-нервни, особено ако нещата не се получават и изпускаме срока без дори да сме се приближили достатъчно към целта.
При такъв тип хранене гладът е чест спътник, едвам преглъщаме всяка хапка от омръзналата ни вече храна, тайно си мечтаем за пици, вино, сладолед, шоколад и т.н., и т.н.
При такъв тип тренировки умората, а дори и болките са чест спътник по време на избутването им до края на програмата. За следващата тренировка ни трябват огромни дози мотивация, страх ни е да идем, чудим се как да се измъкнем от нея и т.н.
Но те имат своето място в живота ни.
Например една младоженка ще спазва 5 седмици строга диета до сватбата, за да блести на нея в роклята, която си е избрала.
Или пък някой решава да си направи фотосесия, лишава се от много неща, но на снимките излиза нацепен и ги използва да стартира своята кариера като фитнес инфлуенЦър.
След малко ще дам конкретни примери с имена, но нека първо да видим и другата страна на пейката,…, така де, на медала:
Само абсолютните нерваци, които бързо стигат до модерния напоследък бърнаут живеят от краен срок в краен срок. И не издържат много преди да се „изпържат“. Понякога непоправимо…
Останалите хора знаем, че след напъването има нужда от разпускане. И че не е добре да прекаляваме с напъването, докато е много добре да прекаляваме с разпускането 🙂
Хората трениращи и хранещи се за здраве и визия (а не за топ визия и върхови постижения!) посещават с кеф тренировките си и не се мръщят непрекъснато на храната си. Те се наслаждават на живота си извън храна и трениране без болки, имат сили и издръжливост да се справят с ежедневните задачи, да се отдадат на хобитата си и да прекарват времето си в приятни компании. Те не се натоварват, а реално разпускат с тренировките и похапването.
Тях можем да оприличим на пейката в парка, както сигурно се досети.
Този тип хранене и тренировки трябва да заемат възможно по-голяма част от съзнатия ни живот. Малко по-късно ще поговорим за това.
Примери за тренировки и хранене
Вече разбрахме, че тия тип пейка на автобусната спирка са тегава работа.
В повечето случаи при храненето става въпрос за по-строги диети, а при тренирането – за трудни програми.
Най-добрият пример за диети е предсъстезателната фитнес диета – минимално мазнини и калории, предимно пиле и т.н. Всеки е попадал на такива. Както неведнъж съм казвал – да, те работят и много хора печелят фитнес състезания с такива диети. И, да, други пък с кето диети може да се изчистят за подиума.
Но тези диети, поне в частта си с големия калориен дефицит са нещо, което не може да се пази непрекъснато цял живот. Той върши работа да се отслабне за сватбата или бала, ама ако цял живот ядеш така няма да живееш много 🙂
Дори да нямаш нужда да отслабваш, то може да ти се наложи да се справяш с някакъв друг проблем, за чиято помощ се налага да премахнеш някои храни и т.н. Или просто да имаш алергии и непоносимости.
Или да пробваш нещо, било то защото е модерно в момента, било то защото отдавна му се каниш.
Диетата само с месо (карнивор) и традиционните пости са пример за модерно в момента и за нещо класическо.
Нека вземем за пример житния режим. Има си определени дни в годината, които се прави. Все му се каниш и като му дойде времето го правиш. Свършва режимът, връщаш си се на „нормалното“ си хранене и продължаваш. Не оставаш цял живот на житния режим.Но пък може цял живот да се хвалиш, че успя да го направиш. Или да се оплакваш колко ти е било гадно и как едвам устиска до края 🙂
Житния режим може да го направиш отново догодина, може и никога да не го направиш пак. Това е нещо временно, за което се напъваш. А не е начин на живот, т.е. нещо, което правиш постоянно и непрекъснато.
Но това вече би трябвало да ти стана ясно.
Примери за тренировки са различните тегави предизикателства (например 10 000 суинга), различните тренировъчни програми тип българския метод за тежък клек с щанга всеки ден, клекът в 20 повторения (наричан Widowmaker на английски), системата 10 х 10 и т.н.
Тук влизат и всякакви програми, често брандирани, които постоянно ти излизат по рекламите в социалките: „Свали 10 кила за 20 дена“, „Изгори мазнините за седмица“, „Направи шпагат за по-малко от месец“ и т.н.
Спазваш ли ги – работят, особено ако са индивидуализирани за теб. Но, както вече всички разбраха, са нещо, което се прави за определено време, а не се превръща в задължение до края на живота. Например ако за шпагат трябва да отделяш по 3 часа на ден всеки ден – ок, може да си го позволиш за един месец докато стигнеш до шпагат, ама не и цял живот всеки ден по 3 часа да тренираш само за шпагат, нали?
Надя вчера се похвали, че е завършила успешно поставената си цел – 10 000 набирани за 50 дни. Да, 200 набирания на ден се падат. Това също е пример за тренировка тип пейка на автобусната спирка. Имала си е срок за направата, неведнъж по време на изпълнението е имала болка в лактите, ставала е по-рано да прави набирания и сутрин… Но това няма да го прави всеки ден, завършила го е и си продължава нататък с тренировки тип пейка в парка.
И, тъй като една прясно боядисана пейка вече би изсъхнала, а аз още не съм приключил статията, време е да я приключа с малко предупреждения за възможни грешки 🙂
Грешки с пейки
Най-голямата простотия с пейките беше преди 2 години като тръгнаха да ги махат. Държа да си го кажа, надявам се не сме на различно мнение по въпроса.
Та, както казах, тренировките и храненето ти трябва да са предимно тип пейка в парка, но от време на време е добре да имаш и от другите. За разнообразие, за разчупване на статуквото, за да излезеш от зоната си на комфорт, за да разтеглиш границите, за да се предизвикаш и т.н.
Ако животът ти не се върти около трениране и хранене, т.е. не си изкарваш парите с тялото си по този начин, то няма нужда да прекаляваш с безжалостните диети и тренировки.
На обратната страна са спортистите и инфлуенЦърите, които всеки ден трябва да са във възможно по-добра форма. Да, има хора, които от години нямат ден без глад, които прибягват до забранени/вредни за здравето неща да издържат, но те си знаят, че това е временно. И това е цената, която плащат, за да са известни, натрупат състояние и т.н. Пък после вече може да си позволят да са с коремче, да пропускат тренировки с дни и седмици и т.н.
Къде си ти спрямо тях – зависи от целите ти. Ако тренираш за здраве, да може да похапваш повечко и т.н. – не се убивай с тренировките. Ако не ти е проблем, че не ти се виждат плочките, че си 1-2 кила отгоре, че не изглеждаш като идолите си – не се убивай с диетите.
И, докато сме на тема с пейки – веднъж се наложи да чакам с букет на пейка на Централна автогара. Автобусът щеше да закъснее поне с 2 часа, но навън времето беше студено и се стъмваше. Щеше да е гадно за разходки, пък и нямаше къде да оставя букета… Та по някое време докато си седях на пейката цветята взеха видимо да навеждат глави и от свежи да вехнат. А хората из автогарата започнаха да ме гледат със съжаление. Аз, обаче, упорит, не обръщах внимание на знаците, които ми даваха свежестта на цветята, погледите на хората, разразилата се навън буря, падналият мрак, закъснението… Сега, понеже жена ми ми чете статиите няма да кажа колко съжалявам, че чаках на тая пейка, защото това беше първата ми среща с нея и автобусът ѝ закъсняваше 😀
Но това, което искам да ти кажа, е да следиш знаците. По-добре е да се откажеш от някоя диета или тренировъчна програма тип пейка на автобусната спирка, ако всичко покрай теб ти говори, че нещата не отиват на добре. Например искаш да извадиш плочки за лятото, диетата ти е топ, ама…цикълът замина, постоянно си като парцал, имаш енергия само да се караш на всички покрай теб…
Демек внимавай с пейките да не сгрешиш, че може да е фатално и цял живот да съжаляваш 😉
Малко философия и връзки за финал
Животът е вода – ако се застои ще стане блато. Трябва да има движение, реката на живота ни няма как да мине без тесни и бързи участъци преди да се разлее към голямото море. Понякога си избираме сами или ни се налага да се напънем, за да постигнем нещо. Но през останалото време няма нужда от разрушителната сила на скъсания язовирен бент, който можем да предизвикаме от постоянно напъване с безмилостни към телата и здравето ни тренировки и диети.
Вече съм писал дали е здравословно да сме нацепени, така че е добре да имаш в предвид тези неща като тръгнеш да правиш някоя строга диета. Но решиш ли на всяка цена да го направиш, то може да ти помогнат триковете за справяне с глада 😉
Нека завърша с думите на един известен не само с философията си човек и да те оставя да споделяш статията ми с приятелите ти.
Бъди вода, приятелю!
Коментар