Предизвикателството на 2021-ва

За 2019-та година пуснах Устойчивостта като Предизвикателство. За 2020-та не знам какво се замотах, ама ефектът се видя. Затова реших да не оставям 2021-ва без Предизвикателство, че току виж станало това отдолу 😀

Шегата настрана, но наистина през изминалата 2020-та се видя колко важно е да сме здрави и да се движим. Хайде, за възрастните хора е ясно, че са рискова група и затова много от тях изгубиха битката с ковид 🙁

Но се оказа, че и по-младите са застрашени, защото затлъстяване, диабет тип 2, обездвижване, лошо дишане и подобните състояния са доста рискови.

По принцип те се борят с хранене и трениране. И много хора се опитват да го правят. Ама каквото и да правят все накрая се оказва, че не е…ефективно.

Дори да се скъсват от тренировки и диети, то пак са си по-болни и дебели. Нарочно пиша „по-болни“, а не „болни“, защото с глупостите в храненето и тренирането може да си навредиш дори повече отколкото ако не тренираш и си ядеш „нормално“.

Знаеш ли защо не е ефективно? Не е ефективно, защото не е…осъзнато.

И така, хайде с бившото гадже на авторката на 2 от любимите ми книги да ти обясним малко за осъзнатостта. Цитатите са от него1), останалото – от мен.

…най-простото приложение на осъзнатостта: да присъствам в това, което правя, докато го правя.

Живееш във века на мултифункционалността. Докато шофираш слушаш нещо, храниш идиотите каращи около теб, пиеш си кафето и премисляш маршрута по който да минеш. Докато ядеш отговаряш на съобщения по телефона, преглеждаш кой с какво се е похвалил във фейса, „учиш“ от някой влогър и плакнеш окото в инстаграм. Ако това е у вас най-вероятно и телевизорът ти обяснява какво става. Сигурно през това време и някой от семейството ти говори…

Ок, но правейки няколко неща наведнъж дали въобще присъстваш поне в едно от тях?

Казано позитивно това означава да се действа в такова състояние на ума, което ни позволява да бъдем ефективни.

Да обясниш на някой кретен какво значи пешеходна пътека или велоалея не е приоритет в живота ти, но ефективността за важните ти неща е.

Пращиш ли от здраве? Изглеждаш ли както искаш?

Умът ти къде е когато се храниш? А когато тренираш?

Или, казано негативно, да присъствам в това, което правя, означава да не предприемам действия, докато умът ми е някъде другаде, да не действам механично.

Снощи си похапна, нали? Къде беше умът ти през това време? Усещаше ли вкуса и текстурата на всяка хапка, достатъчно време ли ги дъвкаше преди да преглътнеш, изборът на храна беше ли определен от теб, усети ли кога почти се засити и привърши ли тогава храненето или продължи да се тъпкаш?

…Да оставим на другите да пишат сценария на живота ни е опасно.

Ти като отидеш на гости ядеш каквото е приготвила домакинята или домакинята е приготвила каквото трябва да ядеш?

По моя край почти всички селски сборове са през май. Тогава е и Гергьовден. Демек холокост за агънцата… Колата беше на дядо ми, така че винаги той караше. Но…той не ядеше агнешко след случка по време на войната. Където и да отидехме – винаги за дядо ми имаше приготвена супа от кокошка и някакво друго месо за основно. Дори на Гергьовден.

Ти като отидеш на гости ядеш каквото е приготвила домакинята или домакинята е приготвила каквото трябва да ядеш?

Колкото по-осъзнати сме, толкова повече възможности виждаме във всяка една ситуация. Колкото по-малко осъзнати сме, толкова по-малко са възможностите, за които е вероятно да бъдем наясно.

Живееш във века на информацията. Трябва ли ти нещо – питаш чичко Гугъл или направо Алекса/Сири.

Когато осъзнаеш важността на храненето и тренирането започваш да търсиш информация как. И тук отново ни е виновно времето, в което живеем, защото се давим в информация. Но…тя е доста противоречива. Може да видиш мечтаното тяло до реклама на всякакви диети, добавки и тренировки.

Затова успешните във фитнес отношение хора са разбрали основните и подбират (или друг подбира за тях) подходящите неща. Правейки осъзнати избори могат да се справят с „предизвикателствата“ на пътувания, почивки, гостувания, празнувания и т.н.

Ти какви възможности за хранене и трениране виждаш пред теб? Ограничени или не?

Осъзнатите хора намират възможности във всяка ситуация. Например в офисите до Залата един към 60 годишен човек идва в командировка през няколко месеца. Изглежда работи доста, защото в обедната почивка съм го засичал да обикаля двете офис сгради тичайки. Първия път го засякох по време на първото затваряне – по обяд ходех да си тренирам и го виждах да тича. Сега отново го засичам. Е, той в е чужда страна, не може да си вземе всички дрехи и обувки, трябва да работи, няма парк наблизо и т.н. извинения. Но, той е осъзнал важността на движението и дори в тази ситуация вижда възможност да тренира.

Ти какви възможности за хранене и трениране виждаш пред теб? Ограничени или не?

…ако това е моята цел, какво ми е необходимо да я постигна? Каква информация се изисква? По какви критерии ще съдя дали съм на прав път или не?

Живееш във века на делегирането (аутсорсването). Да, това е стъпка напред за един по-добър живот, но се оказа, че може да е и две стъпки назад. Някак си хората аутсорснаха важните неща. Оставиха друг да отговаря не само за обучението и възпитанието децата им, ама и за избора на храната им. Че дори и за движението им.

Ти подбираш ли си осъзнато храната? Или оставаш това на традициите, домакините и продавачите? Ядеш здравословно и диетично според етикета и рекламата или според какво значи това за теб? Когато поръчваш храна гледаш да е здравословна и диетична според етикета или гледаш да е подходяща за твоя начин на хранене и в нужните количества?

Избираш си тренировките според коя е най-вървежна и най-забавна или според дали е направена за теб и твоите цели?

А как следиш дали се приближаваш към целите си?

Не казвам, че не може да оставиш друг да помага или да ти подбира нещата. Все пак моята работа е точно такава, нали?

Хората, които са осъзнали не само важността на храненето и тренирането, но и защо това трябва да бъде индивидуално съобразено, са ми делегирали част от нещата. Аз мога да им подбирам храната и упражненията, но те са съобразени с конкретния човек, възможностите, особеностите и целите му. Аз им помагам и ги напътствам по пътя, но не им броя залците и повторенията. Мога да ги побутвам в правилната посока, но не може да се издърпа насила някой, който сам не желае да му бъде помогнато и да положи необходимите усилия.

Затова работя с хора със самоуважение, които са осъзнали нуждата от промяна, потърсили са информация кой може да им помогне и сме провели беседа да изберем най-удачния подход за работа и следене на резултатите…

Аз съм поел отговорността да им помагам със знанията и опита си, но без самоуважение и отговорност от тяхна страна няма как да постигнем успех, нали?

…няма по-добро начало на самоуважението от решителността да избираме и постъпваме осъзнато и – да поемаме отговорност.

Е, вече знаеш какво е Предизвикателството на 2021-ва – Осъзнатостта.

Ако уважаваш себе си ще постъпваш осъзнато с храненето и тренировките. Ако вместо собственото си здраве и добруване уважаваш повече традициите, канещите те на гости, да си в крак с какво е модно в момента, то продължавай да постъпваш безотговорно.

Ще поемеш ли отговорността за своето здраве и добруване?

Ако да – ето какво да напишеш на заглавната картинка:

  1. осъзнай нуждата от промяна
  2. намери необходимата достоверна информация
  3. храни се и тренирай осъзнато
  4. подбери как ще измерваш напредъка
  5. намери на кой да се довериш да ти помага по пътя

Щом прочете всичко дотук значи отговаряш на първия критерий (осъзнаваш нуждата) и на втория (намерил/а си източник на достоверна информация).

Е, годината още не е започнала дет’ съ вика, а ти вече изпълни почти половината от плана за нея 😉

Ако имаш нужда от помощ за останалото – пиши да видим ще се намери ли място и за теб.

Ще поемеш ли отговорността за своето здраве и добруване?

 

Цитирани източници   [ + ]

1. Натаниъл Брандън „Изкуството да живееш осъзнато“, превод Веселин Янков 2015, издателство Изток-Запад 2015

Коментар

Няма коментари по тази публикация. Бъди първият коментирал.

Оставете коментар