Укрепване Стела: От болните колене до здравото бягане

 

Преди малко повече от година се запалих по бягането на дълги разстояния. Никога не съм била особено спортна личност, но тичането особено в планината наистина ми доставя огромно удоволствие, дава ми енергия и ме зарежда. Исках да напредвам, затова започнах да тренирам с разни програми от нета. Не след дълго с приятеля ми се записахме на първото ни състезание по планинско тичане. Успяхме да завършим, макар и не особено бързо. На следващия ден се събудих с травма и на двете колена. Болката беше силна, трудно ми беше дори да ходя. Лекарите ми казаха, че по рождение имам хлабави коленни връзки, т.е ставите ми са хипермобилни и е добре да се пренасоча към друг спорт, защото тичането ги натоварва прекалено много. В началото опитах да пия добавки за стави и да тичам с наколенки, но болката си беше беше там и независимо колко си стягах коленете, сваля ли наколенките после едвам си свивах краката. Бях на път да се откажа, когато открих Залата на Юли. Там започнах от нулата да правя различни упражнения – корективни за коленете, силови и кондиционни за тичането като цяло. В началото не вярвах, че има надежда и бях започнала да възприемам болката като едва ли не нормално състояние. Месец по-късно спечелих първия си медал на състезание по планинско бягане на дистанция от 11 км, а след още 4 месеца успях да завърша трета на първия си планински маратон от 42 км и около 700 м денивелация без да нося наколенки, без да се мажа с всички вече писнали ми противовъзпалителни кремове и най-важното – без да усетя дори най-лек дискомфорт или болка.

Това сподели Стела за стажа си в Залата от вече почти година. Пропуснала е да каже, че имаше входен тест: издържа успешно шегите ми за моя „любимец“ Шон, с който беше подскачала вкъщи 🙂

Видях, че има хляб в нея, в очите й личеше колко обича бягането и как не й се иска да повярва, че няма да може пак да се надбягва с вятъра по планинските пътеки. Дали подскачането вкъщи бе допринесло към хибермобилните й стави да се заформи коктейла от болки, който бе изпитвала? Не мога да кажа.

Първото нещо, което направих, бе да я предупредя, че тренировките й ще са по-скучни от тея на Шон и подобните му шоумени. И че ще има доста повтарящи се неща в тях. Защото тя идва да тренира не само за тяло и да й е забавно, а иска много повече. Иска да пребори хендикапа, който има по рождение със ставите си, иска да пребори и бегачките с много години търчане по писти и пътеки. Разбирайки я какво иска оставаше да видя дали й стиска…

И така започнахме – направихме разни тестове да видим как си държи коляното, какво става с глезените и таза й, коремния пояс достатъчно здрав ли е да издържа и т.н.

Ницше казва „Отиваш ли при жена – не забравяй камшика!“. В нашия случай го перефразирахме на „Идва ли Стела – не забравяй тоягата!“ 🙂

И така – с тояжка и дървена подложка стартирахме първите тренировки преди да започнем да добавяме още упражнения…

Днес Стела прави серии напади с щанга по-тежка от нея. Може да се набира и няма проблем да направи „мъжка“ бройка лицеви. Дори на някои СТРОНГ Фит комплекси предимно със собствено тегло ми е давала времена, които малцина други са правили.

Разбира се, имаме още доста път да извървим докато се настани трайно на най-горното стъпало на стълбичката на победителите, но времето е пред нея.

Ако продължава да си подбира участията умно и внимава да не се загуби при липса на добра маркировка няма да има кой да я спре 🙂

Нека за финал ви оставя с един неин мейл, който цитирам с позволението й. Все пак да вземе да похвали и Залата, не само мен да ме хвали 🙂

Вчера ходихме с моя приятел на фитнес да видя как изглежда отвътре и дали ще мога зимата да ходя да тичам на пътечка там да не губя съвсем бегачна форма. И си викам така и така сме там, да си спретнем една тренировка тип “Залата на Юли”. Е, няма такова нещо. Това е един от най-големите фитнеси. Няма пудовки. Няма TRX. Имаше една пиклива пилатес топка. Никаква гума. Няма Bg bag поне. Няма ластици. Лостове уж имаше, ама са на фиксирана височина и нямаше нито един единствен, който да мога да взема без да съм на върха на пръстите ми, което не е ок, защото после сама не мога да си оставя щангата. Нямаше постелки даже, а само някакви дюшеци – 2 на брой. Намерих със зор 2 медицински топки – тежки, нямаха 3 кг. Имаше основно мъже като единствено на кардио етажа имаше самотна девойка, въртяща велоергометър. Съществуваше отделение, предназначено за дамите, където се намираха и двата дюшека, за които споменах, няколко дъмбела (до 10 кг, само по 1 чифт) и един лост от тези кривите късите за бицепс.

Как тренират въобще хората, които не идват при тебе?

Стела на стълбичката на победителите
Стела на стълбичката на победителите

Коментар

Няма коментари по тази публикация. Бъди първият коментирал.

Оставете коментар

error: Съдържанието е защитено!