Гòлa вòда

Кратка публикацийка, която ми хрумна след поредния разговор с дама, стигнала отново до задънената улица „Зелен Чук“.

След като бях набеден за зеленчукомразец, защото казах, че двата домата в чантата не са храна, трябваше бързо да измисля подходящо примерче. Ето как протече разговорът ни нататък:

Аз: На работата имаш безплатна минерална вода, нали?

Тя: Да.

Аз: И двамата сме съгласни, че водата е полезно нещо и трябва да се пие редовно, нали?

Тя: Да, разбира се.

Аз: Ако на работата ти няма вода, ще си носиш ли, или ще стоиш жадна цял ден?

Тя: Ще си нося.

Аз: Ако на работата ти оставят безплатната вода, но ти намалят заплатата на 100 лв. месечно, ти ще продължиш ли да ходиш на работа и да работиш както преди?

Тя: Не.

Аз: Защо? Водата е полезна, сама каза така.

Тя: Ако започнат да ми дават по-малко от 500 лв. на месец, няма да мога да си купувам храна и да си плащам сметките, и ще трябва да си търся друга работа.

Аз: Ако си представяш зеленчуците като водата, а белтъчините, мазнините и въглехидратите като заплатата ти, то може би ще разбереш мразя ли зеленчуците, или друго искам да ти кажа с „Два домата не са храна“. Колкото и полезни да са зеленчуците, колкото и витамини и минерали да има в тях, то тялото ти се нуждае от достатъчно градивен материал (идващ от белтъчините) и енергия (която може да идва от мазнини и от въглехидрати). Сама казваш, че под определена сума няма да може да се издържаш (и да си работоспособна) и ще трябва да предприемеш други мерки (смяна на работата). Е, тялото работи на същия принцип – под определена стойност на калориите, идващи от споменатите белтъчини, мазнини и въглехидрати, то не може да поддържа нормалните си функции и започва да предприема други мерки. И те, за съжаление, не са само изгаряне на телесните мазнини, а и много други нежелани от здравословна гледна точка процеси, тъй като организмът ти изпада в стресов режим. Че даже и два от тези процеси са по-трудното изгаряне на мазнините и дори запасяване с още при всеки залък в повече – точно обратното на това, което целят отслабващите… Та, мразя ли зеленчуците?

Тя: Не 🙂