Порции срещу грамажи

TL;DR

В студентските ми години пътувах с влак. Веднъж от Централна гара тръгнахме с едно празно място в купето. Срещу мен седяха две момичета. Бяха си купили по едно парче пица и си похапваха. Докато ядяха едната се жалеше на другата как може двете да ядат еднакво, но само тя да дебелее. Другата ѝ отговори, че сигурно е заради парчетата – тя си е взела най-малкото парче от най-малко мазната пица, докато питащата си е избрала най-голямото парче от най-мазната пица. „Умникът“ в мен веднага се обади и ги попитах знаят ли какво е кръг и диаметър 😀

Леле, какъв диаметър!!!

Докато момичетата се пулеха насреща ми влакът спря на гара Север, откъдето се качваха накупилите за препродаване стока от Илиенци. Влиза един такъв чичак в купето и още неседнал започна да се хвали колко пари изкарва от търговията. Опитваше се да впечатли двете девойки, естествено 🙂

Но вместо тях впечатли мен…с „На днешно време на човек му требва да познава на часовнико и да мо’е да смета на елка. Т’ва ученето е за балъците“.

25 години по-късно вече имаме смартфони с часовник, калкулатор и достъп до Гугъл. Та ‘ептем не трябва да се учим (и) да мислим, след като всичко ни е в джоба и за всяко нещо някой добър програмист вече ни е направил безплатно приложение.

Но…животът си прави майтапи с нас и често се налага да използваме акъла си. Ако не сме го тренирали да работи и нямаме базови познания за нещата – работата става сложна. Често и смешна…

С пица на парче дебелеем на килограми

Ако говорим за храненето и диетите – забелязвам колко много хора нямат представа от порции и грамажи. За тях всичко е парче пица например. Независимо, че пицата може да има различен диаметър (да е различна по големина) и, разбира се, да има различни съставки.

Всъщност една прилично изглеждаща жена може да яде по едно парче пица на ден, да си е здрава и да си изглежда супер. Хайде – от мен да мине – и с чаша вино!

Много съм щастлива, че попаднах на Юли

Но същата тази жена може да изяжда по едно парче от същата тази пица дневно и да дебелее!!

А да не говорим, че същата тази жена може да изяжда по едно парче от същата тази пица дневно и да сваля!!!

Откъде идва разликата? Нали става въпрос за парче пица?

Да, наистина! Говорим за 1 парче пица!!!

Размерът има значение!

Парчетата пица могат да бъдат различни по големина. Веднъж това зависи от на колко парчета разделяме пицата и, втори път, от нейната големина. Затова и пиците се предлагат в различни размери. Някъде ги кръщават L, XL и XXL например, а други пък използват диаметъра (ø – ‘фи’) на пицата, за да укажат големината ѝ.

А една и съща храна има различни калории и макроси за различни свои количества.

Но да се върнем на жената с пицата – към всичко изядено за деня тя добавя едно парче пица. В такъв случай:

Непросветените се плашат и наричат пицата забранена, джънк, боклучава, нездравословна и т.н. храна.

Просветените в калорийния баланс и работата с макроси знаят как да хапнат пица 🙂

Т’ва го знам, ве! СкакаУец!!!

Между другото, ако случайно не знаеш:

  • макроси (съкратено от макронутриенти) казваме на протеини, мазнини и въглехидрати;
  • всяка храна си има своите макроси и калории, като обикновено те се дават в проценти, за 100 гр или за порция;
  • има сайтове и приложения, които ни смятат калориите и макросите като си въведем какво и колко сме изяли;
  • хората на гъвкавата диета (IIFYM) използват приложенията, за да си следят в края на деня приетите макроси и калории да са оптимално близо до зададените;
  • в тези сайтове/приложения нещо с повече продукти се нарича ястие или рецепта;
  • келешите гледат да вкарват възможно повече чуждици и затова те не въвеждат, а логват (от log – въвеждам)

Хората работещи с макроси се радват на свободата да си избират какво да ядат.

Но, както се казва, „Богатите също плачат“. Хората работещи с макроси също си имат своите проблеми. Те често срещат трудности как да въвеждат рецепти и каква част от тях са изяли.

Как да си сметнем макросите и калориите в една рецепта?

Когато си приготвим нещо с повече продукти, то макросите на готовата продукция са сбор от макросите на вложените продукти.

Когато си приготвим нещо с повече продукти, то калориите на готовата продукция са сбор от калориите на вложените продукти.

Като например тези мъфини:

Ако ядем често тия мъфини е голяма разправия всеки път едно по едно да въвеждаме всичките неща, които слагаме в тях.

Затова в приложенията с макросите се използва хитринката да си създадем рецепта като вкараме продуктите ѝ веднъж и си я запишем с избраното име. Така вече като се отчитаме в приложението какво сме яли даден ден да напишем само името на рецептата и колко сме изяли, а не да въвеждаме отново и отново всеки продукт с неговото количество 🙂

Останалото е работа на използваното приложение – то извлича информация от базата данни, прави разни сметки и ни показва какви макроси и калории сме приели от изядената храна.

Какво правим, ако няма да изядем всичко наведнъж?

Ако рецептата е, например, за един омлет или за едно смути, то цялото приготвено количество го изяждаме наведнъж. Тогава макросите и калориите на изяденото са равни съответно на макросите и калориите на рецептата.

Обаче мнозинството от рецептите са с продукти за по-големи количества, които да ядем на няколко пъти.

Как да си въведем рецептата в такъв случай –  с грамажа или в порции?

А ако не сме си изяли всичко – как да въведем точно колко сме изяли?

Отговорите на тия два въпроса са голям проблем за работещите с макроси.

Преди да си решим проблема ще трябва да си го изясним.

А преди да си изясним проблема ще трябва да добием малко обща култура.

Защо някъде сипват порции, а на друго място мерят колко тежи?

На всеки му се е налагало да яде навън. Но не всеки се е замислял защо веднъж ни дават избраната храна без да я мерят, а друг път ни я мерят.

Например докато сестра ми работеше наблизо в едно заведение за бързо хранене минавах до нея да хапна едни макаронки преди тренировка. Тя даваше храната в порции и, съответно, цените на манджите бяха дадени за порция. На етикетите си пишеше една порция колко грама е.

Сестра ми ми слагаше 1 парче макарони в чинията и знаех колко ми струва.

Но ако ида в магазина срещу Залата и си избера нещо за ядене от топлата витрина, те ще ми го премерят колко точно тежи. И там цените не са на порция, а на грамаж.

В магазина също ще ми сложат 1 парче макарони, но няма да знам колко ще струва докато не го измерят.

Защо е тази разлика?

В Заведенията за обществено хранене ястията се приготвят в порции и на всяка порция се знае точния грамаж. Едно време всичко беше лесно и регламентирано, днес обаче сме по-свободни и не всеки е задължен да готви по разкладки и да прави калкулации.

Да, това е една от причините да страдаме от липсата на точна информация колко калории и с какви макроси ни сервират по заведенията, но това е друга тема.

На едни места решават да си работят в порции и така таксуват закупената храна. Сестра ми получаваше всеки ден тавите с храните с разписано колко порции има във всяка тава и колко тежи една порция. Някъде нещата бяха ясни – на следните снимки е очеизвадно, че в тавите с шницелите, кюфтетата и пържолите има по 6 порции, а в тази с пилешките бутчета – 8 порции.

В магазина с топлата витрина сигурно действат по същия начини, но там сипват в различни по големина кутии, а и може да си избереш колко да ти сипят. Затова на тях е по-удобно да работят в грамажи.

А как е в книгите, блоговете и влоговете?

Книгите с рецепти може да ги разделим на 2 вида – рецептурници и готварски книги.

Първите се използват в заведенията за обществено хранене – ученически, студентски и работнически столове например.

Вторите са ясни 🙂

В рецептурниците обикновено се дават продуктите за приготвянето на 10 порции, защото там се готви в много. В добрите рецептурници се дава добив за порция (колко тежи една порция). В най-добрите има сметнати макроси и калории.

В готварските книги обикновено нещата се дават за 1 или 4, по-рядко 6 порции. Някъде има и за повече (например за мъфини). Другаде пък може да видим, че от цялата работа се получават между 3 и 5 порции, т.е. ние си избираме колко голяма порция да си сипем.

Нека разгледаме следните няколко снимки:

На първите две снимки имаме дадени рецепти за по 10 порции. Продуктите се дават за 10 порции, като освен бруто (колко тежи даден продукт) може да имаме още и нето (колко тежи след изчистване) и готов вид (колко тежи като се сготви). На едната рецепта имаме готвене на пиле – бруто е всичко, нето е без костите, готов вид е сготвеното месо от него. На тази с лютиката пък чушките са бруто (цели), нето (изчистени) и готов вид (изпечени и обелени). Освен това имаме дадени добивът (колко става от всичкото това нещо) и теглото на една порция. На втората снимка имаме сметнати и макросите, а като бонус са ни дадени и количеството на растителните и животинските протеини и мазнини от рецептата. Въобще колкото по-добър е даден рецептурник, толкова повече инфо има в нея. В случая снимката е от „Сборник с рецепти за заведенията за обществено хранене“ на издателство Техника.

На третата снимка имаме рецепта от типична готварска книга. Написано е какви продукти ни трябват и как да ги сготвим. Някъде дават и как и с какво се сервира примерно, но макроси и калории не са неща, които се смятат за важни. А в дадения пример и няма как да ни дадат точни макроси и калории, защото рибното филе може да е от различни риби, а те имат различни макроси и калории…

Тия, дето внимават за здраве и фигура, обикновено си смятат храната и се нуждаят от повече инфо и по-голяма точност.

Затова в книгите за и от фитнесджии нещата са дадени в точен брой порции и какви са макросите и калориите. Ако има меса се уточнява какви по-точно да са. Ако има млечни – какъв процент масленост да са. И т.н.

А, да, при рецептите по  блогове и влогове нещата стоят така: има food блогъри, има и fitness блогъри. Първите рядко са като вторите (не дават макроси и калории), докато вторите често са като първите (гледат да пускат хубаво снимани вкусни рецепти).

По блогове и влогове обикновено се дават за 1, 4 или 6 порции. И добрите блогъри и влогъри дават и стойностите (макросите и калориите) за порция.

Видяхме какво правят добрите автори – дават стойностите на рецептите.

А знаеш ли какво правят най-добрите? Освен стойностите на рецептите добавят и много стойност към тях.

Рецептите, които пускаме, са дадени с количество на продуктите, колко порции става от тях, макроси, калории, за какви цели и при кои диети са подходящи и т.н. Не обичам да се хваля, но към всяка рецепта пускам и как да си манипулираме макросите, така че да си я нагодим според начина на хранене.

Стойностните дават стойностите и добавят стойност

Какво е общото между една ябълка, една бисквитена торта и една тава чушки с боб?

Дълго умувах как да подходя с обясняването на нещата с порциите и грамажите.

Накрая, подобно на Нютон, един следобяд, докато злоупотребявах с въглехидрати вместо чай, ме осени идеята как да стане работата:

 

Като ходим при нашите майка ми винаги готви по 3 манджи. Двете от тях всеки път са любимите ми чушки с боб и бисквитена…

Публикувахте от Юлиян Тодоров в Събота, 30 май 2020 г.

Хайде да разгледаме казуса с 3-те манджи, за да видим предимствата и проблемите при работата с порции.

Порциите и единиците

При рецепта, която се яде наведнъж, всичко е ясно – пишем една порция.

Доста рецепти пък се приготвят като или в отделни (приблизително) еднакви единици. Тогава е добре да използваме порции вместо грамажи.

Например мъфините се правят във формички за мъфини. Различните кремчета се разливат в подходящи чашки. Гювечетата, палачинките и кюфтетата също влизат в тая група.

Когато си приготвяме храната в кутии и я разпределим по равно – броят порции може да е равен на колкото кутии пълним.

Ето ти пример с манджите на мама – тя беше приготвила чушки пълнени с боб. В една тава се побират по 24 чушки.

В готварските книги биха казали, че в една тава има 6 порции – по 4 чушки за порция.

Но дали винаги ще изяждаме по 4 чушки?Не, разбира се, някой път ще си сипем още, а друг път ще ни остане.

А ако готвим не само за нас? Жена ми и двете ни деца общо тежат колкото мен – и четиримата ли трябва да изяждаме по 4 чушки?

В този случай е по-добре да си създадем рецептата като всяка единица (в случая – чушка) е една порция. Така ще си улесним доста въвеждането.

Тук може да има един проблем – да забравим за колко порции сме въвели рецептата. Примерно да се чудя дали създадох рецептата с 1 порция = 1 чушка или 1 порция = 4 чушки.

Разбира се, ако използваш моето приложение този проблем е решен – към името на рецептата си виждаш записаното колко порции стават. Така лесно ще се досетиш какво записа като брой порции като създаваше рецептата 😉

Не знам дали си спомняш статията ми за големината на порциите и илюзиите, но тук също сме в плен на илюзия.

Ето ти снимка само на най-лявата и на най-дясната чушка от преди малко:

Опааа…в някои случаи отделните единици може да са с различна големина.

Какво да правим в такъв случай?

Отговор: Добре е да използваме (и) грамажи.

Така при съществена разлика между отделните единици няма да си въвеждаме какво сме изяли на бройка/порция, а на грамаж. Т.е. ще си измерим колко тежи готовата рецепта като я създаваме и като си въвеждаме изяденото за даден ден ще си го мерим колко тежи.

Порциите и посудата

Почти всички съдове, в които готвим и съхраняваме храната са кръгли или правоъгълни. Да, и квадратни има, ама то е частен случай на правоъгълник 🙂

Едно време не вярвах, че човек не може да раздели правоъгълник на равни парчета. Сега малко се съмнявам, но пък такъв човек едва ли е издържал да чете дотук.

Има и елипсовидни, както и разни екзотични форми. При големите от тях е тегаво разделянето, и не ги препоръчвам на тия, дето не са на ти с геометрията. Всъщност може да има приложение, което да дели неправилна форма на еднакви парчета, знам ли…

При неправилни форми, в които имаме по една порция нямаме проблем. Например формичките за сладки може да са в какви ли не форми. Ние имаме у нас такива с формата на коли, мечета, динозаври, главата на Мики Маус, а само да срещнем някакви с героите от Star Wars и вече не ми се мисли 😀

Бисквитената торта беше в правоъгълна тава, така че разделянето на порции е лесно. Майка ми е забелязала, че в тавата стават 5 х 3 реда с бисквити. Което значи, че е удобно да разделим тортата на 15 парчета (порции).

Ето какви макроси и калории имам от 3 парчета и половина торта (нарочно съм оставил и колонката за захарта!):

Както се вижда – изял съм 3 порции и половина и съм си въвел 3 цели порции и една половинка (1/2) порция.

Което значи, че можем да въвеждаме и части от порциите.

Май е добре да въвеждаме в порции, а 😉

Ок, но…Божидар не успя да изяде цяла порция. С виличката си ровеше в тортата все едно е палеонтолог търсещ кости на динозаври и затова накрая се получи геометрична форма, която трудно може да сметнем с каква дроб да я въведем:

Как да я въведа като порция? Дали с 3/4, или май е по-близо до 1/2, аве…като гледам по-скоро е 32/87-ми..

Опааа…в някои случаи може да не знаем каква точно част от порцията сме изяли?

Какво да правим в такъв случай?

Отговор: Добре е да използваме (и) грамажи.

Така при чудене каква точно част от цялата порция сме изяли няма да си въвеждаме какво сме изяли на порции, а на грамаж. Т.е. ще си измерим колко тежи готовата рецепта като я създаваме и като си въвеждаме изяденото за даден ден ще си го мерим колко тежи.

Мусаката обикновено се прави в правоъгълни тави, но в случая мама избрала да я сготви в кръгла. Не знам дали защото се е чудела как да ми помогне със статията 🙂

Та един кръг лесно се дели на различни части, особено ако са кратни на 2 (2, 4, 6, 8,…). В домакинството рядко делим на над 8 порции, а и то такива големи тави и фурни няма.

Ето как разделихме тавата с мусаката на 6 порции – направихме мерцедес, направихме мир, още едно V и сме готови 🙂

Не знам дали защото баща ми не яде пици или защото е бил слаб по геометрия, но докато снимахме внука му в хола с парчето торта дядото си сипваше мусака да хапне. Хванахме го точно на метропрестъплението, както вместо да си сложи точно парче беше гребнал няколко шпатули и отиваше доволен към кухнята:

Опааа…всичко сметнахме в порции, а баща ми решил да си сипва на грамаж?

Какво да правим в такъв случай?

Отговор: Добре е да използваме (и) грамажи.

Така при чудене каква точно част от цялата порция сме изяли няма да си въвеждаме какво сме изяли на порции, а на грамаж. Т.е. ще си измерим колко тежи готовата рецепта като я създаваме и като си въвеждаме изяденото за даден ден ще си го мерим колко тежи.

Тук може да има един проблем – да забравим с какъв точно грамаж сме въвели рецептата. Ако не се сетя да премеря колко съм си сипал, то може да премеря колко ми е останало. Но, ако не помним какъв е общият грамаж?

Разбира се, ако използваш моето приложение този проблем е решен – към името на рецептата си виждаш записаното колко грама е общо за цялата рецепта и така и този проблем е решен.

Добре де, а защо да не работим направо само с грамажи?

Би трябвало при рецептите общият грамаж на готовата рецепта трябва да е равен на сбора от грамажите на продуктите в нея. Преди малко вече казах, че с макросите и с калориите това е вярно.

Дори би трябвало скриптът на приложението да смята автоматично не само сумарните макроси и калории, но и сумарния грамаж.

Да, ама…НЕ!

Това е вярно при неща като протеинов шейк – 200 гр прясно мляко и 30 гр протеин на прах са 230 гр протеинов шейк.

Но не е вярно при подготовката на продуктите и готвенето. Всеки, който не яде доматите с колците се сеща, че на много от продуктите махаме обелки, кожи, люспи, семки, костилки, кокали,… Освен това при готвенето едни неща повишават грамажа си (варим ориз или макарони например), а други го понижават – печем във фурната и сготвеното месо тежи по-малко от суровото.

Отделно не винаги по рецептите всичко ни е на грамаж. В рецептите често използваме различните готварски мерки като чаена и супена лъжица например. Чашите също биват кафеена, чаена и водна чаша. A да не говорим, че американската чаша поема различно количество от чашата по нашия край…

Би могло да се направи скрипт, който да смята общия грамаж, но няма винаги да е точен.

А колкото по-близо сме до последния ред плочки и първата корица на списанията, толкова по-точно трябва да смятаме.

Затова, ако искаме да въведем рецептата с грамажа ѝ, ще трябва да си измерим готовата продукция.

Но това не значи да не работим в порции.

Освен удобствата, които видяхме с дадените примери, порциите имат още едно предимство, което на грамажите им липсва.

Порциите и промяната

Първи пример: понеже отдавна не смятам макроси и калории нямах представа как майка ми прави бисквитената торта. Едно време ги смятах по таблици от книгите и с калкулатор. Когато през 1998-ма започнах да работя на Excel вече бях спрял да си смятам на мен и изчислявах макросите и калориите само на други хора. Днес, както казах, има приложения, които още повече улесняват нещата.

Сега заради статията създадох рецептата за бисквитената торта и видях, че в нея има бая захар. Ако следващия път кажа на майка ми да сложи половин, вместо цяла чаша захар, то би трябвало да създам нова рецепта.

Втори пример: докато записвахме рецептите майка ми каза, че за мусаката купува различни кисели млека. Някои са в кофички по 400 гр, а вдруги – по 500 гр. Да, разликата не е съществена (100 гр разлика за 6 порции е 16 гр мляко повече или по-малко). Но ако ставаше въпрос за зехтин или, както в горния пример, за захар?

Решението е да си въведа две рецепти – една с 400 гр мляко, и една – с 500 гр мляко.

Ок, но освен това майка ми каза, че слага различно количество картофи. Тя не мери колко да са точно, а слага на око. За да въведа рецептата ѝ казах да подбере приблизително по колко слага и бяха 1200 гр.

Докато с киселото мляко мога да мина с 2 рецепти (за 400 и за 500 гр), то за разликата в картофите ще трябва да направя поне 7 рецепти. Примерно през 100 гр от 800 до 1400 гр!!! А ако гоня минимален % телесни мазнини трябва да съм максимално стриктен и тогава по-скоро стъпката ми трябва да е през 50 гр. И хоп, а’е ‘земи с’а създай тия 15 рецепти!

Обаче хората казват „Научи мързеливия на работа, да те научи на акъл“. За да не се създават нови и нови рецепти всеки път само и само заради промяна в някоя съставка, то се досетих как може да се направи максимално удобно. Вместо да създаваме нова рецепта си въвеждаме за дадения ден оригиналната рецепта и само актуализираме в нея количествата, които са променени.

Това е най-важното предимство на работата в порции – да не налага да въвеждаме като гламави при промяна в количеството на някоя от съставките.

Това, както се досещаш, няма как да работи, ако сме създали рецептата с грамаж само.

И ето ти и една хитринка – ако някоя съставка я пропуснеш (примерно не ти се ядат черешите от смути с банан, череши, кокосово мляко, протеин и тахан), то няма нужда да правиш нова рецепта, а само слагаш 0 за количество череши.

Супер, а 😉

Знам, знам, статията стана прекалено дълга. Но аз не пиша за тиелдиар-ъри, а за хора, които обичат да четат, да знаят и да се забавляват докато го правят.

Обещавам ти продължението да е много по-кратко обаче 😉

Хайде стига вече теория, нека преминем към практиката и във втората част на статията да се научим как да си създаваме и въвеждаме рецепти и как да им променяме количествата на някой от продуктите.

За да не е много кратка обаче, както и да имам все пак някаква посещаемост на сайта и от тиелдиар-ъри – в нея ще добавя и изводите от настоящата статия 🙂

Нямаш търпение? Кликни тук и да започваме!

TL;DR

  • Ако стигна до края на статията по късия път – понеже четенето само на изводите от статията ми намалява average session duration-a, преместих изводите тук, за да ми направиш повече page view-та и да ми намалиш bounce rate-a. Благодаря ти!
  • Ако стигна до края на статията по дългия път – Благодаря ти! 🙂
  • Ако не ти стигна само моята благодарност – сподели статията с приятелите си. Благодарим ти! 😉

Коментар

Няма коментари по тази публикация. Бъди първият коментирал.

Оставете коментар