Проблемите не са проблем; справянето е проблемът

Virginia Satir

Животът на всеки е низ от борби със себе си, другите и всякакви трудности, зависимости, изкушения и предизвикателства.

Всеки от нас е изградил навици за справяне с тях, които са ни помагали да ги преодоляваме по един или друг начин.

Тези начини обединяваме в две общи и противоположни една на друга групи:

• адаптивни
• дезадаптивни

Именно ‘дез’ от ‘дезадаптивни’ използвам в заглавието на статията. И му добавям ‘демон’, защото наистина дезадаптивните начини за справяне действат като легион демони.

Хайде да видим какви са тия начини, защото ги демонизирам и, разбира се, как може да се преборим с Дез-демона.

Адаптивни и неадаптивни начини

Адаптивните начини ни помагат да се справяме със стреса по един здравословен начин, довеждат дадения проблем до положителен резултат, устойчиви са и, в крайна сметка, водят до добруване.

Дезадаптивните начини може и да помагат в краткосрочен план, но водят до (нови) проблеми в дългосрочен план; не са продуктивни и не са здравословни.

Пример за адаптивно справяне е изправянето директно срещу проблема, докато за дезадаптивно е отбягването му.

Други примери:

• изпразване на ума преди лягане (адаптивно) срещу предъвкване и премисляне по нощите лишавайки се от така важния сън (дезадаптивно)
• регулиране на емоциите (адаптивно) срещу емоционално хранене (дезадаптивно)
• обмисляне (адаптивно) срещу импулсивно вземане на решение (дезадаптивно)
• търсене на подкрепа, съвети и помощ от приятели и експерти (адаптивно) срещу поемане на излишни рискове, посягане към пристрастяващи вещества и самонараняване (дезадаптивно)
• трениране умно (адаптивно) срещу скъсване от унищожителни тренировки с наказателна цел за всяка изядена калория и т.н. (дезадаптивно)

Много често с фитнес целите си също постъпваме дезадаптивно, вместо адаптивно

В краткосрочен план гадното на адаптивните методи е, че трябва да се положат усилия, което не винаги е най-лесното, най-вкусното, най-приятното, най-бързото и т.н.

Докато дезадаптивните точно там печелят своите легиони.

А най-важното при храненето и тренирането за тяло, здраве и дълголетие е постоянството в полагането на необходимите усилия.

Т.е. не стига, че така или иначе нещата с храненето и тренировките не са само като да лежиш и да ядеш на корем, но и сами си ги обричаме на провал с дезадаптивните начини за справяне.

Ето ги и най-често срещаните:

1. фиксирана дата, фиксирано тегло, фиксиран процент телесни мазнини,…, които искаш да достигнеш
2. фиксирано съзнание – „фитнесът е скучен“, „мразя кардиото“, „не мога да вдигам тежко“, „ще стана като културистите огромна“,…
3. хапнеш нещо извън диетата и хайде сега няколко дена/седмици/месеца да караш през просото изяждайки всичко, което зърнеш
4. прибягваш до помощта на алкохола за по-добър сън
5. използваш тренирането като наказание или компенсация за всяка изядена калория
6. изпадаш в социална изолация в следствие на чувството, че си обсъждан/а негативно от другите
7. изпадаш в социална изолация поради невъзможност да вместиш прекарване на време с близки и приятели от претоварения фитнес режим
8. постоянно се чувстваш виновно, нещастно,…, защото тялото ти е много далеч от това на идолите ти от социалките

Какви са адаптивните им версии на тия горните?

В колко от горните 8 се припозна?

Дори да са повечко – не се притеснявай. Всяко от тях може да е ок в краткосрочен план поради една или друга причина.

Например може наистина да си решил/а да влезеш в страхотна форма за сватбата си. И последния месец да избягваш излишните излизания, за да може да подготвиш всичко за празненството. Както и да се подготвиш себе си, защото на сватбата си да блестиш не е просто колко кила на кантара тогава тежиш. Напоследък не съм ходил на сватби, но по мое време питаха ‘да’ или ‘не’, а не слагаха хората на кантар да видят дали ще се оженят 😁

А отделно можем да трансформираме дезадаптивните начини в адаптивни, както ще видиш след малко в примера с една от трениращите при нас.

Но когато тези неща започнат да стават системни, то вече говорим за дезадаптивни начини за справяне с тях.

А на нас ни трябват адаптивни, нали?

Да, точно така! Хайде сега да видим как може да си помогнеш сам с всяко от горните, като убиеш Дез-демона и използваш адаптивните начини за справяне:

1. Фиксирана дата, фиксирано тегло,..

Вместо да фиксираш конкретна дата, тегло и т.н. избери малка стъпка към нея, преодолей я, избери следващата, преодолей и нея и т.н.

Освен това проверявай периодично дали целта не е постигната, дори и да не е в цифрово изражение (много рядко някой се интересува колко точно тежиш или колко точно % мазнини имаш, много по-важно е ти да се харесваш и другите да те харесват).

С много от хората, с които съм работил, сме тръгнали от желанието им за конкретна цифра на кантара и сме стигнали до това да се харесват на съвсем други кила. Но вместо да си сложим за крайна цел конкретното показание на кантара сме работили по храненето и тренирането, мерили сме се периодично и сме гледали в огледалото реалистично.

Но това е защото целта вече не е останала като крайната дестинация (дезадаптивно), а е станала самото пътуване (адаптивно).

Знам, звучи странно, подготвям статия с повече по въпроса.

2. Фиксирано с клишета съзнание

Изчисти съзнанието си от клишетата и го отвори поглеждайки с любознателност всяко от тези твърдения, търсейки каква всъщност е истината и как може да се се нагодят нещата за теб така, че да извлечеш ползите на фитнеса, кардиото, тежестите и мускулната маса по един по-приятен начин водещ до постоянство.

Фитнесът не е скучен. Да, ако си от психологическия тип, който да прави едно и също всеки път не е твоето – то може всяка тренировка да ти е различна и пак да постигаш нужния прогрес. Просто при много малко хора работи това да са WOD Junkie-та и, ако при теб не се получава със случайно избрани тренировки, намери си кой да ти ги прави разнообразни И работещи за целите ти.

Кардиото с пулс във втора зона не само гори мазнини, но е и една от причините, поради която тренировките се предписват за здраве и дълголетие. Ако прекарваш няколко часа на ден с Нетфликс – дали един епизод не може да го изгледаш от велоергометъра например 😉

Тренирането с тежести не прави жените с огромни мускули като културистите. Разбира се, има предразположени към големи мускули жени, които трябва да внимават как да тренират. Лично аз съм виждал 2 такива за над 30 години опит, половината от който вече на професионално ниво.

Ако усетиш, че започваш да едрееш повече (много често това е в бедрата когато се тренира с по-тежки щанги и протоколи), то просто може да промениш начина си на трениране – стой далеч от отказа, смени методологията и т.н.

Често за пример давам Camille Leblanc-Bazinet – тя изглеждаше по съвсем различен начин като тренираше различни неща. Сравни, например, тази нейна снимка с тази.

3. Хапнеш хапка извън режима и тотално омазваш всичко

В нашата сфера обикнове като някой хапне нещо и „диетата отиде у реката“ му казваме „ако спукаш гума слизаш и от яд срезваш и другите три + резервната ли?“.

Много често работи, хората се осъзнават и, въпреки че са похапнали, че даже и попреяли, продължават нататък с режима си без да гледат назад с вина и подобни негативни чувства.

Единствено използваме такива моменти да научим нещо ново, което да ни помага да знаем как да се държим, когато пак ни се случи нещо такова.

Тези случки не са провал, те са урок.

По-скоро липсата им е проблем, отколкото тук-там да хапнеш или пийнеш нещо непланирано или „забранено“. Пък дори и да се случи да преядеш, бате 😉

Даже точно празниците често ги използваме да намерим дали на човек не му е дошло време за редовно „чийт“ хранене (или дори „чийт“ ден). Въобще – всяко прекаляване с храната и напитките при големите поводи ти носи много ценна информация и опит (адаптивно), вместо да го гледаш като вина, провал и т.н. (дезадаптивно).

4. Прибягваш до помощта на алкохола, за да заспиш

Алкохолът наистина помага за по-добро заспиване (бързо отнасяш канчето), но…качеството на съня не е никак хубаво след него.

А без качествен сън не само дебелееш, но и много други лошотии се случват, особено в дългосрочен план…

Адаптивно справяне с трудното заспиване е създаване на ритуали преди лягане, измитане от спалнята на всички ненужно там и т.н.

За съня, като цяло, има страшно много какво да се говори, така че нека преминем натам.

5. „Тренирам, за да мога да ям повече“

Тренирането е нужно за здраве и дълголетие. И, да, за по-добър външен вид, който често си е в следствие на тренирането така или иначе.

„Тренирам, за да ям повече“ в много редки случаи е успешна стратегия. Много по-често даже наблюдаваме компулсивно трениране при хората с хранителни нарушения.

Въпреки това най-редовната тренираща при нас дойде именно поради тази причина – да тренира, за да може да си похапва и пийва по чашка винце. Близо 10 години по-късно не е изпуснала тренировка, дори на рождения си ден.

Ето в случая виждаме как дезадаптивния начин за справяне с храненето можем да го обърнем в адаптивен за редовно трениране.

6 и 7. Социално се изолираш

Близките и приятелите ти искат да прекарат време с теб, а не да обсъждат защо се криеш от тях.

Разбира се, всички имаме и такива постоянно оплакващи се и енергийно изтощаващи ни хора, които отбягваме, но то е по съвсем различни причини.

В повечето случаи близките и приятелите ти няма и да забележат как вчера си превишил/а калориите с цели 4, или че си с +200 грама на кантара от предната среща с тях.

Нещо повече, може да използваш поводите да се виждаш с тези, с които тренирате заедно. Или сте в една група за дадено предизвикателство и т.н.

По примера от предходната точка – момичето, което там похвалих колко е редовна с тренировките се сприятели с две от другите трениращи при нас и не само се уговарят заедно да идват да тренират, но и да излизат на заведение.

И освен ако не си топ ниво състезател или се готвиш за много важно събитие – винаги може да съвместиш социалния живот с храненето и тренировките.

Разбира се, ако всичките ти приятели искат да седнете на софра и да изпиете литри алкохол – хайде, няма нужда…тези даже да са ти приятели.

Ако те ценят не защото ядеш и пиеш с тях, то винаги може да намерите време да се срещнете, дори и онлайн да е.

А защо вместо кардиото ти утре не направите заедно една разходка?

Или пък да се срещнете в залата да направите тренировка? Един добър треньор може да ви направи тренировката даже да е забавна, с необходимата доза състезателен елемент и т.н., ако това допълнително ще ви мотивира да се срещнете на зала, а не на заведение.

Да се видите на излет или спа също е идейка 😉

8. Постоянно се депресираш от разликата с идолите ти

Ако искаш въобще да се сравняваш с някой друг – намери някой с твоя тип тяло и го използвай като вдъхновение.

Генетично надарени, суплементарно подплатени и фотошопно доизкусурени идоли не ти трябват, следването им и сравняването с тях води до много отрицателни последици за психиката ти и фитнес постоянството ти.

Сигурно милиони са се отказали да внимават какво да ядат и да тренират само защото са се провалили в опита си да заприличат на идолите си (и то по възможност сега и веднага с хапче и детокс, а не с постоянство…).

Следват се лидери, а не инфлуенЦъри!

Отследвай всички, които понижават самочувствието ти, карат те да се чувстваш зле, да се отказваш и т.н.

Последвай земни хора, които може да ти помогнат да научиш още нещо за храненето и тренирането, не ти продават бързи решения (особено под формата на добавки) и имат по-достижими тела, които не ти навират непрекъснато разголени с всяка публикация и видео из социалките.

А, да, губенето на време из социалките също е дезадаптивно поведение.

Превърни го в адаптивно като ни последваш 😎