Дидо: Юли, благодаря ти, благодаря ти, благодаря ти…..
Аз: моля, моля, моля, ама за кое?
Дидо: За всичко! Най-вече за мъдрите ти мисли, относно тренировките. Тренирам спокойно, без да прекалявам, когато се чувствам добре. Пазя се и се забавлявам! Чувствам се…. страхотно!
Не следвам програми, нито серии.
Правя го не както преди и резултатът е много по-добър! Чувствам се добре, изглеждам добре и съм усмихнат! Много ти благодаря!!!
Това си писахме днес във фейса с Дидо – авер от Бургас, който гастролира за няколко месеца в София и бе открил блога ни в интернет. Дойде есента на една от тренировките на открито, поговорихме, докато мъчех другите с бърпита и изхвърляния с щанга, и от следващата седмица акостира в залата.
Първият му допир с фоумролер бе съпроводен с писък – толкова бе натегнат, че все едно фоумролерът бе нагорещен. Отделно се схващаше при всяко клякане, а раменете му бяха на салата и не смееше да вдигне нищо.
Няколко месеца по-късно ми написа горните слова във фейса и, по моя молба, добави още няколко реда (че даже и стихче) + снимка, за да напишем този отзив.
Ако нещо те боли, при Юли отиди
Ако на канадска сестра ти те победи, при Юли отиди
Ако сън не те лови, на сутринта през залата на Юли мини
Ако женати те мори, в залата на Юли яда си разтовари…
Здравейте, аз съм Дидо от Бургас. Юли е вашият човек!
Младо, старо, средна възраст, 100 кила и без малко, всички имате място при него.
Ако имате търпение и го слушате, ще постигнете и отвъд целите си.
Помогна ми с болките в рамото, крака, изправи ми стойката и най-важното, даде ми добри напътствия. Просто кажете какво искате да постигнете и чуйте какво ще ви каже! Останалото зависи от вас.
Не претренирвам. Пазя се. Спортувам, когато се чувствам добре и резултатът е налице. Всичко е постижимо, дори и без креатина!! 🙂
Благодаря ти, Юли!
Коментар