Но…ако те мързи да четеш – може да си пуснеш клипа 😉
Все още срещам хора, които по мускулната треска съдят дали тренировката им е била добра или не.
Даже се оплакват, че нямат мускулна треска. И на следващата тренировка гледат да се раздадат повече, за да си докарат.
А когато имат мускулна – ехеееее… супер, значи сега ще си постигнат целите!
Да, ама… нещата не стоят точно така.
Затова в настоящата статия ще разгледаме по-подробно мускулната треска, може ли да е критерий за добра тренировка и дали е полезна или пречи при тренировките за отслабване и за мускулна маса.
Между другото – конкретно за мускулната треска за корема вече писах подробно:
Е, да започваме:
Какво (не) е мускулната треска?
Когато започнах да тренирам в началото на 80-те години мускулната треска се свързваше с млечната киселина (лактата) – оная пареща болка, която се появява в мускулите ни докато се раздаваме на макс на някое упражнение.
Но млечната киселина няма нищо общо с болката на следващия ден. През 1983 г. Schwane, Armstrong и колеги сравняват бягането на пътека (там млечната киселина е висока и бая пари) с бягане надолу под наклон (лактатът е нисък – почти няма парене). Резултатите обаче са противни на очакванията – брутална мускулна треска при бягащите надолу с минимално количество лактат…1)
С това изследване се доказва, че млечната киселина не е причината за мускулните трески.
Всъщност самата млечна киселина се изчиства до 60 мин след тренировката, така че просто няма как тя да е виновна за това, което ти се случва на другия ден.
Истинската причина, както Armstrong2) обобщава в обзора си само година по-късно, се крие в следните 3:
- Микроразкъсвания (mechanical damage) и калциев дисбаланс (calcium overload)
- Възпалителен отговор (inflammation cascade)
- Сенситизация на нервите (pain sensitization)
Ето ги съвсем накратко:
1. Микроразкъсвания и калциев дисбаланс
Когато тренираме правим микроскопични увреждания в мускулните влакна и саркомерите (най-малките контрактилни единици). Разкъсванията в клетъчната мембрана водят до неконтролируемо навлизане на калций в клетката. Тези увреждания са особено силни при ексцентричната част (когато отстъпваме на тежестта)3)4).
2. Възпалителен отговор
Тялото, естествено, започва да отговаря на тези увреждания – освобождава възпалителни медиатори (простагландини, цитокини) и привлича имунни клетки (неутрофили, макрофаги), за да почистят увредените тъкани5). Всичко това води до:
- подуване (едем)
- повишено налягане в тъканта
- дразнене на нервните окончания (болка)
3. Сенситизация на нервите
Нервните окончания се притискат от натрупания оток, а химичните вещества (брадикинин, нервен растежен фактор (NGF)) на възпалението ги правят свръхчувствителни. Дори и най-обикновено и леко движение разтяга фасцията и това води до болка6).
Затова и мускулната треска я усещаш като:
- болка при движение
- скованост
- намалена сила
Този каскаден ефект често достига пик на втория ден, което наричаме Peak DOMS. Това е така, защото възпалителните медиатори имат нужда от време, за да направят болковите рецептори свръхчувствителни7).
👉 Мускулната треска не е резултат от натрупана млечна киселина
👉 Мускулната треска е резултат от механичен стрес + възпалителен отговор
Е, вече знаем какво е, остава ни да проверим…
Дали мускулната треска е подходяща оценка на тренировката?
По-добре е да разглеждаме мускулната треска като признак, че сме дали на тялото нов, различен или по-стресиращ стимул. А не като доказателство за добра тренировка.
Мускулната треска се появява най-често след по-голямо натоварване в ексцентричната фаза (по-горе го обясних), след завръщане към тренировките, когато пробваме някое ново упражнение или при голям скок в обема8)9).
Т.е. тя е оценка за непривичност, а не за качество или ефективност на тренировката.
Освен това болезността (колко „много/силно“ те боли) е субективна оценка. И тази субективност не може да отрази колко голямо е реалното увреждане на мускулите. Т.е. някой може да е много схванат и да не може да стане от леглото, но това не означава, че е създал достатъчно стимул за растеж на мускулната маса или силата10).
Wilke и Behringer даже наричат мускулната треска „фалшив приятел“11). Те също не отричат, че чувството за болка е реално, но казват, че то не отразява надеждно степента на ексцентрично-индуцираното мускулно увреждане.
Ето ти и друго интересно нещо: липсата на сън увеличава чувствителността към болка след мускулна треска12). Това рандомизирано проучване директно показва, че липсата на сън прави мускулната треска по-болезнена, т.е. при една и съща тренировка ще имаме различни по сила мускулни трески в зависимост колко сме (недо)спали. Е как тогава мускулната треска да е точен критерий за добра тренировка?
👉 Мускулната треска не е оценка за качество или ефективност на тренировката
Мускулната треска – разлики при мъжете и жените
Имам доста случаи, в които жени се оплакват, че груповите тренировки не са за тях, защото не получават мускулни трески като мъжете. Например тези, които ходят някъде на кросфит или подобни тренировки го забелязват и се чудят къде грешат.
Ако мъж и жена тренират с относително еднаква интензивност (например и двамата правят серии до отказ), на следващия ден дамата ще има по-слаба мускулна треска. А може дори и да няма. Но това не означава, че тя се е скатавала, нито, че тренировката за нея не е ефективна.
Ето защо:
Естрогенът „пази“ мускула – той прави клетките по-устойчиви и се свързва с по-малко мускулно увреждане и по-ниски нива на креатин киназа13).
Затова и жените обикновено усещат по-слаба мускулна треска.
В друго изследване учените сравняват мускулното увреждане при мъже и жени след тренировка за горна част. Резултатите показват, че жените се възстановяват по-бързо от мъжете, при които умората и болката остават по-дълго време14).
Това пък значи, че жените могат да тренират по-често една и съща мускулна група. И, когато тренират за маса, те имат възможността да понесат по-голям обем и по-висока честота. Т.е. може и трябва да тренират по-често крака от нас, мъжете 🙂
👉 При жените мускулната треска е по-слаба → по-бързо възстановяване → повече тренировки
Чудесен увод за следващата част:
Мускулната треска при тренировки за покачване на мускулна маса
Като малки чувахме, трябва да „разрушиш“ мускула, за да го изградиш. И като истински разрушители, вдъхновени от Конан Разрушителя, унищожавахме мускулите с опустошителни тренировки. Още помня една тренировка за гърди, която бях съставил, и ни отне 3 часа да я завършим…
Но, както казва Еню Рангелов, от глупостите ни са ни спасили младежките ни години. Ако сега тръгна да правя простотиите, които съм правил като малък, надали ще оцелея и месец…
Истината е, че при силна треска в началото по-голяма част от протеиновия синтез отива за оправяне на причинените от тренировката щети, а не за покачване на нова мускулна маса15). Според тях връзката с реалната хипертрофия става по-ясна след отслабването на мускулния демидж (хайде и аз да се изразя като младите сайънсбейзъри) 😎
Ако става дума за мускулна маса (хипертрофия), то увреждането на мускула не е задължително условие за последващ растеж. Брад Шонфелд още през 2012-та разгледа подробно този въпрос16). Според него това за мускулното увреждане все още е само хипотеза и тя съвсем не е доказана. И, по-важното: Брад изрично подчерта, че прекомерното мускулно увреждане може да влоши възстановяването и представянето.
Според съвременната спортна наука основният виновник за мускулния растеж е механичното напрежение, а не болката от мускулната треска в дните след тренировката. В момента даже е модерно да се говори за натоварване на мускула в разтегнатата му позиция (stretch-mediated hypertrophy) и активиране на протеина титин, който действа като „молекулярна пружина“ подаваща сигнал за растеж. И това е без да е необходимо да се правят опустошителни микроразкъсвания.
Хипертрофията се увеличава дори и като си оставяме по 1-2 повторения в резерв (преди отказа) – това намалява мускулната треска, но оптимизира крайния резултат – покачване на мускулна маса 17).
При тренирането за мускули вече се гледа на мускулната треска като „фалшивата ефективност“.
И наистина като се замислиш: мускулната треска може да ни попречи да тренираме по-качествено (и по-често), а това значи, че ще ни пострада седмичния обем.
👉 Мускулната треска не помага, но може да попречи за покачването на мускулна маса
Мускулната треска при тренировки за отслабване
Много по-голям проблем при клиентките ми искащи отслабване е не да ги убедя колко важно е храненето, а да ги накарам да престанат да мислят за мускулната треска…
Мускулната треска даже е контрапродуктивна при отслабване. Ето защо:
За да отслабнем трябва да сме в калориен дефицит.
Но когато сме в дефицит възстановяването ни е по-бавно. И това ни прави неактивни през останалата част от деня, откъдето започва да страда нашата спонтанна физическа активност (NEAT).
Мисли го така – ако те боли и едва ставаш от дивана, то най-вероятно изгаряш много по-малко калории, защото се движиш много по-малко.
Силната мускулна треска по време на диета за отслабване може не само да намали Спонтанната Физическа Активност (СФА/NEAT), а и да повлияе негативно на тренировъчния процес.
Че даже и да се вдигат нивата на кортизола, което от своя страна води до по-голяма водна задръжка и маскира реалния прогрес на кантара.
Т.е. като имаш мускулна треска се възстановяваш, което значи, че си по-подута и задържаш вода. Това значи, че и обиколките ти ще са по-големи, и кантарът ще показва повече.
Много демотивиращо, нали?
Затова и често дамите се убиват с няколко тренировки, накрая проклинат мускулната треска и лишенията и се отказват. А те просто моментно са по-големи и тежат повече заради възпаленията от мускулните трески.
И още по-зле става: при калориен дефицит мускулното увреждане може да ускори разграждането на мускулите ти. Но… споко, за да стигнеш чак до там дефицитът трябва да е доста голям, протеинът ти да е нисък и да грешиш с тренировките (или въобще да не тренираш) – виж повече по въпроса в статията ми за кът в дефицит:
https://www.yulisgym.com/cut-bez-zaguba-n…uskul-trenirovki/
И вместо да отслабваш като сваляш сланина и качваш мускул, което ще те направи по-стегната, ти губиш и така трудната за покачване мускулна маса.
Това е така, защото тялото ти няма достатъчно аминокиселини идващи от храната, за да поправи причинените разкъсвания, и рискът от отрицателен протеинов баланс расте18).
Това важи и за пичовете: ако преследваш мускулна треска докато си в дефицит изгаряш не само по-малко калории, но рискуваш да загубиш и (повече) мускулна маса.
👉 Мускулната треска може да пречи при отслабване и стягане
И все пак мускулната треска не е най-лошото нещо на света
Мускулната треска си има свое място в тренировките като ориентир и индикатор.
Освен това съществува и т.нар. Repeated Bout Effect, т.е. тялото ти с всяка следваща тренировка се адаптира и в резултат на това мускулната треска намалява (дори при идентично натоварване).
Но за тези и други интересни неща ще си поговорим друг път.
Сега мисля, че разбра най-важното, което ти трябваше да знаеш за мускулната треска. За да не я преследваш залудо и да си самосаботираш целите и прогреса.
Цитирани източници
| ↑1 | J A Schwane, B G Watrous, S R Johnson, R B Armstrong (1983) „Is Lactic Acid Related to Delayed-Onset Muscle Soreness?“ (връзка) |
|---|---|
| ↑2 | R B Armstrong (1984) „Mechanisms of exercise-induced delayed onset muscular soreness: a brief review“ (връзка) |
| ↑3 | R B Armstrong, G L Warren, J A Warren (1991) „Mechanisms of exercise-induced muscle fibre injury“ (връзка) |
| ↑4 | A N Belcastro (1993) „Skeletal muscle calcium-activated proteolysis and expression of myofibrillar proteins after endurance exercise“ (връзка) |
| ↑5 | L L Smith (1991) „Acute inflammation: the underlying mechanism in delayed onset muscle soreness?“ (връзка) |
| ↑6 | K Mizumura, T Taguchi (2016) „Delayed onset muscle soreness: Involvement of neurotrophic factors“ (връзка) |
| ↑7 | L L Smith (1991) „Acute inflammation: the underlying mechanism in delayed onset muscle soreness?“ (връзка) |
| ↑8 | M P McHugh, D A Connolly, R G Eston, G W Gleim (1999) „Exercise-induced muscle damage and potential mechanisms for the repeated bout effect“ (връзка) |
| ↑9 | Andraž STOŽER, Peter VODOPIVC, Lidija KRIŽANČIĆ BOMBEK (2020) „Pathophysiology of Exercise-Induced Muscle Damage and Its Structural, Functional, Metabolic, and Clinical Consequences“ (връзка) |
| ↑10 | Kazunori Nosaka, Mike Newton, Paul Sacco (2002) „Delayed-onset muscle soreness does not reflect the magnitude of eccentric exercise-induced muscle damage“ (връзка) |
| ↑11 | Jan Wilke, Michael Behringer (2021) „Is “Delayed Onset Muscle Soreness” a False Friend? The Potential Implication of the Fascial Connective Tissue in Post-Exercise Discomfort“ (връзка) |
| ↑12 | T S Palsson et al. (2023) „Sleep deprivation increases pain sensitivity following acute muscle soreness“ (връзка) |
| ↑13 | Enns, D. L., & Tiidus, P. M. (2010) „The Influence of Estrogen on Skeletal Muscle“ (връзка) |
| ↑14 | Flores, D. F., et al. (2011) „Dissociated Time Course of Recovery Between Genders after Resistance Training“ (връзка) |
| ↑15 | Felipe Damas, Stuart M Phillips, Cleiton A Libardi et al (2016) „Resistance training-induced changes in integrated myofibrillar protein synthesis are related to hypertrophy only after attenuation of muscle damage“ (връзка) |
| ↑16 | Brad J Schoenfeld (2012) „Does exercise-induced muscle damage play a role in skeletal muscle hypertrophy?“ (връзка) |
| ↑17 | Refalo, M. C., et al. (2024). „Influence of Resistance Training Proximity-to-Failure on Skeletal Muscle Hypertrophy and Strength: A Systematic Review with Meta-analysis“ (връзка) |
| ↑18 | Helms, E. R., et al. (2014). „Evidence-based recommendations for natural bodybuilding resistance training: nutrition and supplementation“ (връзка) |



Коментар