Дълго време се чудех как да похвана темата така, че читателите ми да не си загубят апетита. Нали се сещаш, че ако всички хора спрат да ядат – аз няма к’во да работя после 🙂
И докато доста емоционално размишлявах как да напиша тази статия, една мисъл направо мъ удари в имоциити – най-добре е да подходя емоДЖионално и да разведря сериозността на статията с усмихнати emoji-та и хумор.
Битката за тоалетната хартия
Миналия март пуснах в социалките подсказка, че пиша много важна статия за аките, която е добре всеки да прочете. Орди верни мои читатели-последователи се юрнаха да купуват тоалетна хартия. За съжаление това съвпадна точно с голямата ескалация покрай коронавируса и по политически причини изкупуването на тоалетната хартия беше приписано на първия локдаун.
Ето ти част от една величествена ода, за да си припомниш онова време:
Битката за тоалетната хартия
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Народът се бута в Кауфланд пак,
тоалетната хартия свършва веч,
а заветний стелаж е толко далеч!
Един граби хартия като луд,
някой го удри със свински бут,
друг му отвръща с палка салам,
настава бой с революционен плам!
Автор : Петър Донкин
Освен това много вярващи в теорията на конспирациите казват, че първоначално известното кафяво емоджи е било шоколадов сладолед, но с включване на 5 ЖИ-то му се е променило ДНК-то и то се е превърнало в…сещаш се 🙂
Ок, посмяхме се, хайде сега сериозната част!
Бристолската ска̀ла е инструмент използван в клиничната практика и научните изследвания за класификация на изпражненията1). Тя носи името си от английския град Бристол, където през 1997 г група лекари я създават.
Когато искаме да определим от кой тип е дадената проба използваме визуалното сравнение на взетия мат’риал със зададените образци в ска̀лата.
1-ви и 2-ри тип са твърди, труднопреминаващи и, обикновено ги свързваме със запека. Те могат да доведат със себе си проблеми с изхождането и хемороиди.
Тип 3 и 4 са „нормалните“, но повече за какво точно е нормално ще говорим след малко.
5-тият тип обикновено свързваме с липсата на достатъчно фибри в храната.
Обратното на запечените 1 и 2, типове 6 и 7 със съответно по-лека и по-тежка форма на диария.
Кое е нормално?
Нещата зависят от много фактори, сред които какво ядем (на каква диета сме, колко фибри приемаме и т.н.), съня ни, нивата ни на стрес, тренировките ни (то и те са си стрес реално) и т.н.
Демек нормално е при различните хора да флуктуира “нормалния” им вид и спрямо другите хора, и спрямо собственото “нормално”.
Знам, знам, егати ненормалното обяснение направих 🙂
Ето пояснения – нормално е един човек да има тип 4, а на друг да са тип 3.
Нормално е да се променят собствените ни от тип 3 на тип 6 примерно – яли сме някаква странна храна.
Нормално е като пътуваме да започнем да ходим по-трудно и по-рядко до тоалетна. Единствено в една книга на Стивън Кинг пишеше за един, който е бил в затвора. И после като излязъл винаги в часа, в който ги пускали в затвора до тоалетна, изведнъж му се прихождало много яко и се втурвал към тоалетната.
Демек не се притеснявай, ако има промяна спрямо предходната седмица. Промяна спрямо нормалното ни състояние е нещо нормално.
Не е ок голяма промяна без да имаме някаква ясна причина за това. Например изведнъж диария, а не сме изяли/изпили нищо различно последните дни. Или правим си диетката, не ѝ кръшкаме (да, има и такива хора!) и изведнъж от 2 пъти на ден започваме да ходим 2 пъти на седмица и това остава така в продължение на седмици.
Нормално ходенето до тоалетна не бива да съдържа непреработена храна (ок, царевица може), да е съпроводено с кръвоизлив или да е болезнено. Ок, тук-там може да се получи такова нещо. И това е нормално.
Но зачести ли някой от горните три фактора (болезнено, кръвоизливи или непреработена храна), то е добре да потърсим личния лекар за съвет или да ни насочи към специалист.
Нормално е като усетим позивни да можем да устискаме не само няколко минути, но дори и над час. Разбира се, не е добре да стискаме. Нито аките, нито пиките.
Но…life happens, не винаги можем веднага да идем до тоалетна. Да не говорим как понякога тоалетните са такива, че по-добре да изчакаме 🙁
След малко ще ти кажа за едно подходящо приложение, в което се чекваш къде ходи да правиш акита 🙂
А каква честота е нормална? Добър ориентир е “Поне веднъж дневно”. Разбира се, тук важи приказката “Колкото по-бързо си пълниш кофата за боклук, толкова по-често си изхвърляш боклука”. Демек зависи и колко като количество и какво като храна ядем.
При повече фибри (зеленчуци, плодове, бобови,…) е нормално да се пълним повече и да ходим по-често.
При диети с малко фибри (кето и карнивор диетите особено), може да се окаже и да ходим по-рядко от веднъж на ден. Но, като цяло, ходим ли по-рядко от веднъж на ден може би е добре да обърнем повече внимание на въпроса.
И, да си дойдем на думата за бристолската схема: групи 3 и 4 са нормални в общия случай.
Не знам как им ги обясняват на веганите, но на другите обикновено им се казва: “Aко имаш ако като наденичка или змия – добре си!” 😀
Акито може да говори
В „Емоджи: филмът“ емоджито на акито е озвучено от гостувалия вече в сайта ми Патрик Стюарт. Може да видиш участието му в корицата на статията „Протеините химия ли са?„.
Но освен във филмите, акитата говорят и в реалния живот. Ето какво се опитват да ни кажат:
Микробиомът ти май не е в отлично състояние
Чревният баланс е от изключителна важност за здравето ни. Тепърва има да откриваме нови и нови тайни, които много малки добри и лоши микроорганизми в червата ни крият.
Храненето (диетата) ти май не е много ок за теб
Ако не можеш да се похвалиш с редовни тип 3 или 4, то трябва да обърнеш внимание на фибрите в режима ти.
Освен това преразгледай и колко и какви преработени храни консумираш.
Както и дали нямаш някоя хранителна непоносимост.
Хидратираш ли се достатъчно?
Понякога може да си ок с фибрите, но да не пиеш достатъчно вода. Това също може да води до проблемните тип 1 и 2.
Храносмилателната ти система не работи както трябва
Ако всичко с нея е на 6, то значи акитата ти би трябвало да са тип 3 или 4.
Когато не са причините може да са много. Освен гореизброените диета и микробиом може да:
- имаш недостиг на нутриенти
- имунно заболяване
- проблеми с хормоните
- различни заболявания като болестта на Крон
- проблеми с циркадните ритми
- …
Разбира се, може би просто в момента си на дадени медикаменти, които водят до тази промяна. Например да приемаш антибиотици.
Стресът също може да ти идва повечко
Сигурно имаш наблюдения как забравяш да ядеш и апетитът ти се губи като те налегнат хиляди задачи на работата с краен срок до вчера.
Мозъкът и червата са свързани и неща като преумора, депресия, гняв, завист, мъка, проблеми със съня и либидото,…, могат да се отразят на работата на храносмилателната ти система и аките да ги издадат.
Тук е мястото да кажа, че тренировките също са стрес за организма. Да, има добър и лош стрес, без добрия няма да може да съществуваме, но когато предобрим добрия стрес и той стане лош – идват лошите неща.
Затова внимавай и по линия на претренирането, а не само да гледаш да не се преработиш 😉
Най-добрите сайтове и приложения
Aко си падаш по апликациите за здраве и фитнес, то сигурно няма да се учудиш като ти кажа, че има и такива за тракване на акитата.
Част от тях използват бристолската ска̀ла, като освен от кой тип ти е акито може да си логваш в колко часа е било, количеството му и, (ако това за количеството ти е леко гнусно прескочи това изречение!) – може да правиш снимки и да качваш в социалките. В интернет пространството е пълно с пускащи си снимки на храната преди да я изядат. Нищо чудно да има и такива видиоти, които пускат снимки на остатъка от храната си след преминаването ѝ през тях…
Освен това някои апп-ове ти предсказват кога имаш запек или диария, което направо умът ми не го побира как хората са го разбирали едно време преди да имат смартфони да им го казват…
А ако не издържаш да се похвалиш пред приятелите си колко много пътуваш и как къде ли не си по света оставяш акита, то има приложения и за теб: Places I’ve Pooped за iOS и Poop Map за Android 😀
Все пак приложенията си имат своите предимства – примерно младите мами могат да следят акитата на бебетата си и дори да изпратят снимка на лекаря, ако има нещо съмнително в тях.
Т.е. не си мисли, че щом се шегувам за споделянето на снимките в социалките съм крайно критичен към използването на апликации за акитата.
Не случайно хората, с които работя, имат опция да си добавят и нещата по Бристол:
2 Коментари