Лоша форма и генетика? Обърни нещата в своя полза!

Топ моделите по кориците на списанията имат мега яката генетика. Те притежават идеалните дължини на костите, мускулите им са с правилна форма и залавни места точно където трябва, кожата им е гладка и хубава, а телесните мазнини – колкото трябва. А да не споменаваме и фотошопа. Но…не всички сме такива. Повечето имаме някой и друг кусур, който ни пречи да бъдем идеални, дори и да се скъсваме от диети и тренировки. Някои жени получават диастаза след раждане, други пък имат крушовидни бедра… Пичовете също „страдат“ от малки или къси бицепси например. В повечето случаи даже проблемите са унисекс – плоско дупе, тесни рамене, издут корем…

Дори да свалим всички мазнини пак може да се окаже, че не изглеждаме както искаме и да има нужда да променим формата на мускулите. Но въобще възможно ли е това?

Историята на една снимка

Искам да ти покажа една снимка и да ти разкажа историята към нея.

Тук съм сниман лятото преди да стана седми клас. При по-внимателно вглеждане може да се забележи, че съм завъртян на една страна. Фотографката доста време умува как да ме позиционира така, че да не ми личат дебелите бедра и широкия ханш. Спомням си, че по едно време майка ми доста се изнерви и за малко да набие фотографката и асистентката ѝ, които ме въртяха като пумпал 🙂

Но не споделям тази снимка, за да те изнервя. А точно обратното – за да те успокоя като ти кажа, че може да промениш тялото си. Има начини да направиш неговите части да изглеждат по-различно. И да пребориш донякъде генетиката, с която родителите ти са те дарили.

Но да се върнем на снимката и да си поговорим малко за

Какво виждаме на снимката?

Едно момче с:

  • много тесни рамене и широк ханш
  • много слаба костна структура в горната част на тялото и широка в долната
  • минимална мускулатура в горната част на тялото и масивни задник и бедра
  • сланини по цялото тяло
  • отпуснати напред рамене и корем
  • наченки на прегърбване

Наистина, в началното училище ми викаха Главата, защото ми изглеждаше голяма върху тесните рамене под нея. Аз се успокоявах, че ме наричат така защото съм най-умния в училището. Което май не било е много умно от моя страна 🙂

Когато седнех образувах 3-4 реда тлъстинки на корема. Дупето ми беше голямо и мускулесто, както и бедрата. Освен това най-широкото не ми беше на ханша, а после надолу бедрата първо се разширяваха вместо да тръгват да се стесняват. Циците също ми висяха… Нещо повече – тениските ми бяха с 2 номера по-малки отколкото гащите, които си купувах. На днешни мерки това ще рече тениски, пуловери и т.н. размер S, а панталони, анцузи, дънки и т.н. – размер XL!

Аз бях спокойно и ученолюбиво дете, което не създава никакви проблеми. Сестра ми пък беше много щура. Големите казваха, че е трябвало аз да бъда момичето. За характера не знам, но за тялото със сигурност са били прави. То не само беше женско, но от най-ощетения откъм визия тип! Нагоре си беше типично skinny fat, а надолу – масивно и тлъсто.

Внимавай какво си пожелаваш

Като малък мечтаех да съм футболист, затова бе нормално да наблягам на краката. Голямото междучасие задължително ни изкарваха навън, а най-интересно беше на лостовете. Освен това живеех близо до училището, та и в свободното време често бях там. Но докато другите момчета говореха за бицепси и перки, аз казвах „На мен ми трябват мускули на краката, защото ще ставам футболист. Нагоре не ме интересуват мускулите“. Е…внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне 🙂

Като станах 8 клас до гимназията отвориха зала за културизъм. Първата ми тренировка се затиснах с 18 кила на лежанката. Години по-късно заведох жена ми да тренира за пръв път през живота ѝ. Тя направи 6 повторения с 25 кг.

Та с такава физика и сила започнах да тренирам културизъм.

Забравеното изкуство на естетическия културизъм

Врачаните имат една много хубава дума – „изколцатвам се“. По онова време културизмът все още не беше изколцатен и не го свързвахме с назобени бременни чудовища. Вместо това гледахме канони за красиво тяло и се стремяхме към тях. Това бяха таблици, в които според ръста ти, дебелината на китката и т.н. да определиш към какви размери на мускулите да се стремиш.

Треньорът ни обясни, че културистът е скулптор, който вае тялото си и после маха ненужното от него. Скулторът твори естетика и затова тренирането за външен вид можело да се нарече естетически културизъм. А в по-медицински насечените издания пък се срещал и терминът козметичен културизъм или козметична гимнастика.

Време беше да вземам длетото и да обърна нещата в моя полза!

Беше ясно, че нагоре трябва да направя бая мускули, а надолу да махна поне малко мускул от бедра и дупе. Освен това навсякъде имах излишни сланини, които също трябваше да се стопят. Трябваха ми по-големи рамене, за да изглеждат по-широки, по-голям гръб, за да добия V-образна форма, повече мускули по ръцете, които бяха много дълги и изглеждаха кльощави, оформени плочки и издължени бедра. Последното беше най-трудно, защото това значеше да махна от горната им част и да добавя в долната.

Проблемът беше, че почти нямаше литература по въпроса. В няколко книжки можеше да се намери някой и друг ред по темата. От време на време изпадаше и някое списание на сръбски или немски (английски още не вдевах). Но в списанията целта е да се продават неща, не да се учат хората. Затова трябваше да търся всичко възможно, да чета между редовете и да експериментирам.

По(д)ходът ми към атлетична визия

Беше безсмислено да опитвам да качвам мускули докато чистя мазнини, както и въобще да качвам чисто. От една страна яденето ми бе каквото има у нас, а от друга – това не е най-правилният подход при ендоморф-ектоморф (skinny fat тип тяло). Виждах, че с всяко прекъсване на тренировките мускулната им маса веднага започваше да се губи. Тя се топеше и при опитите за много орязано хранене, въпреки че така намалявах и мазнините.

Ето как изглеждах след като станах студент и няколко месеца не тренирах:

Пътят щеше да е дълъг и неравен, осеян с периоди на качване (bulk) и на чистене. Проблемът с бълкването е, че се качват мускули и сланини нагоре, но се качват и надолу. А аз вече така или иначе имах масивни бедра и гъз! Но пък без тежки клекове и тяги много трудно се качва мускул от натурално трениращи и ощетени откъм генетика, какъвто бях аз. Приех съдбата си да ходя с по-голям номер дънки, за да мога някой ден да ходя с по-тесен. Е, понякога използвах и „помощни средства“ като дънков гащеризон и фланела или кърпа вързана на кръста, за да не ми личат толкова големите бедра и гъз. Но растях и нагоре! И така се приближавах към мечтаното тяло.

И всичко това комбинирано с подбор на упражненията, за да работя и по оформяне на различните части от тялото. А когато успеех да изградя основите на тялото, щях да преориентирам периодите на качване на груба маса и сваляне на мазнини с периоди за оформяне и за орелефяване.

Това беше начинът на действие. Оставаше ми само да се надявам да е правилен и да издържа по пътя.

Възможно ли е да се променя формата на мускулите?

Вече имам десетилетия опит зад гърба си тренирайки не само мен, а и много други хора. Да, не всички имат за цел визия, някои търсят развитието на други качества, защото се състезават. Но с тези, които искат естетика, вече по-добре знам как да подхождам отколкото навремето, когато се лутах търсейки решенията. С всеки човек си имам упражнения, които знам, че е по-добре да не му ги давам. И други – които е добре да присъстват в програмата му. Но това си е едно от предимствата на личния подход…

Разбира се, личният пример не е достатъчен да докаже, че може да се променя формата на мускулите. Любителите на стъдита му викат n=1, т.е. не е научно доказано само защото за един е проработило. Но, както вече писах, промяната на формата на мускулите си е научно обоснована.

Успях ли да променя съществено заложеното от генетиката ми?

Днес съм семеен човек, който лавира между ежедневните задължения в работата си и за семейството си. Всеки с малки деца и бизнес знае за какво говоря. Има седмици, в които успявам да тренирам само по веднъж. Но средно правя по 2-3 тренировки седмично. Уикендите гледам да закусваме заедно с децата палачинки, гофрети и подобни. Всяка вечер също сме заедно на масата, а после си похапвам с децата по някоя бисквита или друго сладко докато с жена ми си пийваме по чаша винце. Т.е. нито храненето ми е по строги диети, нито тренировките ми са много, дълги и изтощителни.

Моята визия

По принцип лятото най-малко ми се тренира, а и най-много ям. Т.е. тогава съм в най-лоша форма. Демек изглеждам така:

Вижда се, че от дебело момче с женско тяло съм успял да се докарам до мъж с атлетична фигура. Днес вече си купувам размер М за нагоре и L за надолу, което е далеч по-добре от началните S горе и XL долу. Не мога да изравня двете ми части да са М-ки, защото няма как да свия костната структура на таза. Мога да изравня горната да стане L като долната, ако кача още мускули нагоре. Но съм преценил, че усилията в хранене и трениране не си заслужават. И така съм си добре и се харесвам. А хората, с които работя, са по-интелигентни и ме търсят за да им помогна да достигнат тяхната желана визия, а не да приличат на мен. Ако можеше да ставаме с тялото на който точно си искаме, то мъжете щяхме да тренираме само при Джони Синс, а жените щяха да ходят само при тая от Кардашианите с най-голямото дупе.

Моят телесен тип

Но нека да погледнем и графиката на телесния ми тип. Всеки знае, че има три основни телесни типа. Но, както писах в култовата ми статия, всъщност ние сме хибрид с по нещо от всеки от трите типа. Тази кръстоска се дава цифрово с числата от 1 до 7, а визуално – с графика наречена соматограма.

Ето моята:

На нея виждаме две отметки. На долната съм в началото на моята трансформация. Там съм ендоморф-екзоморф, или това е т.нар. skinny fat. Години по-късно съм се преместил бая нагоре и вече съм балансиран мезоморф. Т.е. мускулест тип с ниски компоненти за дебелак (ендоморф) и хърба (ектоморф).

Между другото, ако искаш да определя твоя тип с такава точност може да се свържеш с мен за фитнес измерване 😉

Моята генетика

Вече е време да се ориентирам към изводите. Но нека преди това нека ти пусна и една обща снимка, където се виждат по-близките ми роднини, сред които и майка ми, сестра ми и баща ми.

Генетика?
Генетика?

Смятам, че няма нужда да коментираме повече. Време е да видим

Какви изводи можем да си направим от всичко това?

Моята трансформация (може да я видиш в представянето ми) всъщност започва от дебело момче, а не от първата снимка по-горе. За да стигна до нея вече бях позаслабнал благодарение на това, че започнах да обръщам внимание какво ям.

Но целта на настоящата ми статия не е да покажа как от дебелак отслабнах. Това е лесно, става с почти всякакво трениране стига да се внимава с храната. Пиша тази за да ти кажа, че има начини да се пребори лошата форма и генетика! И да те мотивирам и ти да го направиш 😉

С помощта на естетическия културизъм и храненето можеш да промениш в известна степен заложеното от генетиката ти.

И да започнеш да се харесваш повече 😉

Хайде, вземай длетото и започвай!

Коментар

Няма коментари по тази публикация. Бъди първият коментирал.

Коментирайте