Осъзнай и отслабни

Затлъстяването на населението придобива все по-застрашителни размери. Основният виновник за това е ясен – високият калориен прием. Т.е. ние ядем много повече отколкото изразходваме. И  излишъкът се трупа ли, трупа…

На пръв поглед е ясно и спасението – „Яж по-малко, отколкото изразходваш“, но…нещата не са толкова прости. Усилията ни да отслабнем се влияят от множество фактори и спечелването на войната с килата е много, много трудно…

В настоящата статия искам обърна внимание на няколко неща, които влияят върху калорийния ни прием без да го осъзнаваме. Както ще разберем след малко – всеки от тези „подмолни“ фактори ни увеличава изядените калории без изобщо да подозираме. И в края на деня може да се окаже, че сме поели няколкостотин калории повече без да се усетим.

Какво са няколкостотин калории разлика в калорийния прием?

При много от хората това е разликата, която определя дали ще си поддържат едно и също тегло или ще продължават да дебелеят!

Нещо повече:

При много дами няколкостотин калории са разликата от това дали ще дебелеят или ще отслабват!!!

Нека разберем кои са тези фактори, за да може да осъзнаем въздействието им и да поемем нещата под контрол.

С мен ли си? Ок, да започваме:

Размерът има значение

Такааа, нека те попитам нещо – коя от оранжевите понички в средата е по-голяма?

Предполагам отговори, че е дясната. И това е абсолютно нормално. Но…всъщност двете понички в центъра са еднакви. Това, че ние ги възприемаме различно идва от илюзията, която останалите понички създават.

Използвах поничките, за да те запозная с кръговете, известни в науката като „илюзията на Ебингхаус„. Или, по друг начин казано, оптичната илюзия на възпрятието за относителния размер.

И това не е единичен случай – оптични илюзии има много. Т.е. колкото и да сме съсредоточени и да внимаваме, то пак възпрятието може да ни изиграе лоша шега и да изядем и изпием повече, отколкото си мислим. А калориите приети от храна и алкохол отгоре… знаеш къде се трупат, нали 😉

Хайде да си сипем първо по едно, пък после ще хапнем.

Има ли значение как и в какво сипваме алкохола?

http://foodpsychology.cornell.edu/node/222/download
Снимка: http://foodpsychology.cornell.edu/node/222/download

Учени от Университета Корнел провеждат серия интересни експерименти със своите студенти. След обработка на резултатите се обръщат към професионални бармани със стаж над 6 години и половина и повтарят експериментите. Оказва се, че дори и тези, чиято работа е свързана с разливане на напитки по чаши правят същите „грешки“ като студентите, т.е. възпрятието им ги лъже.

Ето ти по-интересните резултати от опитите им:

  • в по-широка и по-ниска чаша се сипва с около 30% повече алкохол отколкото в по-тясна и по-висока чаша 1)
  • в широка чаша се сипва с около 12% повече алкохол 2)
  • когато чашата се държи в ръка се сипва повече, отколкото в оставена на масата чаша (2)
  • при сипване на алкохол с цвят близък до този на чашата (бяло вино в прозрачна чаша например) се сипва с 10% повече 3)
  • по-дебелите хора сипвали повече алкохол от тези с нормално телосложение (3)
  • ако се сипва до половината, вместо да се пълни до горе, се изпива по-малко до края на партито (3).

Какво да запомниш:

За да изпиеш по-малко – сипвай в тясна и висока чаша 😉

За да не си помислиш, че тия от Университета Корнел са големи пияници, ще ти преставя и друг техен много интересен експеримент с храна:

Влияят ли цветовете на чиниите върху изяденото количество храна?

Снимка: http://foodpsychology.cornell.edu/node/361/download
Снимка: http://foodpsychology.cornell.edu/node/361/download

Та пичовете, дето напили студентите и обяснили на барманите в Ню Йорк как не си разбират от работата, направили на едно парти следното 4) – оставили на купонясващите да си сервират спагети с доматен сос (червени) и спагети Алфредо (бели) в чинии по избор измежду червени и бели на цвят. Какво се оказало? Както при алкохола и цвета на чашата, така и тук хората, които си сипвали манджа с цвят като на чинията изяждали с около 30% повече храна.

Какво да запомниш:

За да ядеш по-малко – яж в чинии с различен цвят от този на манджата в тях 😉

И обратното може да пробваш – ако искаш да ядеш нещо повече (зеленчуци или протеини най-вероятно), то сипвай в прибори с подобен цвят 😉

За да не изглеждаш като каца не яж от каца без дъно!

Оказва се, че тия от Университета Корнел са големи майтапчии 🙂

Един друг техен опит 5) бил с по 4 души на маса, които ядат супа. Добре, ама…на двама от тях паниците били вързани под масата с маркуч, откъдето постоянно се пълнели. Наблюдаващите експеримента записвали какво се случва и от време на време подпитвали ядящите тактично като сервитьорка в края на смяната й „Наядохте ли си вече?“. Тези с бездънните паници все не се били наяли и накрая като се обработили резултатите учените отново доказали, че 9 от всеки 10 човека разчитат на порцията да им каже кога са се наяли, т.е. като изядат каквото има пред тях и значи са сити.

Май наистина порциите влияят на пропорциите?

Разбира се, не само споменатите вече учени и университет провеждат опити в областта. Много техни колеги също потвърждават влиянието на порциите върху изяденото количество.

Ети ти един експеримент от Филаделфия 6) с…пуканки на 2 седмици. За да се махне факторът вкусна храна при този експеримент давали да се ядат престояли 14 дни пуканки. Въпреки невкусността им тия, които получили по-голям размер кутия с пуканки изяждали средно по 33,6% повече от получилите пуканките в по-малка кутия.

В друго изследване 7) за следобедна закуска и вечеря се дават различни по големина пакети чипс на 34 мъже и 26 жени. Учените отново стигат до същите тези около 30% повече изядено при сервиране на по-големи порции, като тук вече ни дават и числена стойност – изяждаме средно по 161 ккал повече по този начин.

При 3-4 хранения на ден като изберем по-голямата порция и вече сме с едни 500 и отгоре калории!

Я за десерт да ти кажа и за едно изследване с бонбонки М&М 8). На всички им било разрешено да ядат колкото си искат бонбонки. Разликата била веднъж в големината на лъжицата, с която се ядат бонбонките. Сигурно се досещаш вече, че тия с по-голямата лъжица изяли много повече бонбонки 😉

Т.е. добре съм те научил до тук. Пускам ти извода и продължаваме натам.

Какво да запомниш:

Големината на порцията влияе на това колко ще изядеш. Затова избирай умно!

По-голямо хранително разнообразие = по-голямо телесно безобразие

1688105

Преди малко ти казах за бонбонките М&М и големината на лъжицата. В друг експеримент 9) пак с бонбонки М&М били раздадени по 300 бонбонки на всеки, като на едната група бонбонките били в 7 цвята, а на другата – в 10. Броят бонбонки и вкусът бил един и същ, но тия с повечето цветове изяли цели 43% повече бонбонки!

Подобен резултат бил получен и при хранене със сандвичи – били предложени сандвичи с един и същ и с различен пълнеж 10). Тия с разнообразието изяли 1/3 повече.

Същите учени повторили същия експеримент с 1 и с 3 различни вкуса кисело мляко. Резултатите – идентични с останалите – разнообразието от вкусове води до около 30% повече изядена храна.

Какво да запомниш:

Опитването на много различни вкусове от една и съща храна води до повече изядена храна

По-вкусното не ти излиза през носа, а ти остава на гъ…

Като видим или помиришем вкусна храна и се нахвърляме на нея. Тук  мисля, че учените са си губели времето да доказват нещо повече от очевидно. Всички знаем защо, нали?

И аз така – за да не си губя времето докато съм в Мола с жената, няколко пъти заставах така, че да гледам продавачките на варена царевица на входа. Та всеки път като някой си поръчаше и те отвореха капака да сипят, винаги идваха поне още двама да си купят.

Същият експеримент е правен с продавачи на сладолед. Когато отваряли капака на сладоледа идвали много повече клиенти.

Работещите в офис със сигурност ще се сетят, че като почерпката е на бюрото им изяждат много повече, отколкото ако е в кухнята на офиса им. Всъщност ако и ти работиш с още доста колеги в голяма помещение – ето какъв експеримент да си направите: поставяйте едната седмица всичките сладки в прозрачни буркани на видимо място, а другата седмица – в непрозрачни. И в двата случая не могат да се помиришат сладките, но в единия се виждат.

Нещо много се разпрострях в писането, затова ето ти няколко изследвания да си погледнеш 11) 12) 13) 14), а аз правя извода и минавам натам.

Колкото лакомствата са по-далече и по-малко ги виждаш, толкова по-добре 😉

Ако не искаш да си дебелак голям – яж си сам

Знам, гадно е, ама трябва и това да ти го кажа. Яденето с други хора води до изяждането на толкова храна, колкото изяждат и другите хора, с които се храним. Слагам ти няколко интересни резултата, които да си погледнеш, че статията иначе ще стане прекалено дълга (11) и 15) 16).

Обкръжаващата ни среда – носеща вреда?

1899685

Ние никога не ядем като отшелници разполагащи с цялото време на света. Понесени от бурните ветрове на забързаното ни ежедневие си мислим повече за текущите проблеми, вместо какво и колко точно слагаме в устата си. Да добавим и факта, че във века на smart телефоните ставаме все по-мързеливи и мислим все по-малко, осланяйки се на удобствата на съвремието. И едно от нещата, което сме outsorce-нали е колко точно да ядем.

Преди време почти всички хора са се хранили докато се наситят. Единствено са ги бъркали културните/религиозните особености и достъпа до достатъчно храна. Днес обаче хранителната индустрия, както всеки друг бизнес, използва мощното оръжие на маркетинга за да ни продава повече и повече. И вече вместо да слушаме себе си ние се оставяме на обкръжаващата ни среда да ни определи колко да ядем.

Понеже статийката взе да става дълга, ще спра дотук. Мислех да събера всичко в едно, но има доста за писане. Затова смятам да пусна две продължения – едното как рекламата и продавачите на храна ни влияят какво да изберем и колко да изядем и в другата част ще обърна внимание на децата, защото при тях положението е още по-страшно (но и по-лесно за оправяне). Ако осъзнаем кои фактори влияят на децата при избора им на храна, то лесно ще можем да ги „прилъжем“ да ядат повече зеленчуци и по-малко боклуци. Нека не забравяме, че здравето на големия човек се кове докато е малък…

Надявам се осъзна как да поемеш по-добре контрола върху храненето си. Помогни и на своите приятели, които още не са осъзнали това, на което те научих. Нека ти покажа как да го направиш без да ги обидиш:

Всички имаме дебели приятели, на които бихме искали да им дадем съветите от статията. Дори и да не са на диета, пак може да се възползват и да смъкнат някое кило. Но ако подходим директно „Много си дебел(а), виж как да свалиш малко!“ то те веднага ще се обидят. Затова използвай следния трик – сподели статията на твоята стена във фейсбук, пък те ще си я видят 😉

 

Цитирани източници   [ + ]

1. Wansink B, Dyson JS, Koert van Ittersum (Dec 2005). „Shape of glass and amount of alcohol poured: comparative study of effect of practice and concentration.“ (към изследването->)
2. Wansink B, Walker D, Smarandescu L (Sep 2013). „Half Full or Empty: Cues That Lead Wine Drinkers to Unintentionally Overpour.“ (към изследването->)
3. Wansink B, Walker D, Smarandescu L (Nov 2014). „Big drinkers: How BMI, gender and rules of thumb influence the free pouring of wine“ (към изследването->)
4. Wansink B, Walker D, Smarandescu L (Nov 2011). „Plate Size and Color Suggestibility: The Delboeuf Illusion’s Bias on Serving and Eating Behavior“ (към изследването->)
5. Wansink B, Painter JE, North J (Jan 2005). „Bottomless Bowls: Why Visual Cues of Portion Size May Influence Intake“ (към изследването->)
6. Wansink B., Kim J. (Sep-Oct 2005). „Bad popcorn in big buckets: portion size can influence intake as much as taste.“(към изследването->)
7. Rolls BJ, Roe LS, Kral TV, Meengs JS, Wall DE. (Feb 2004). „Increasing the portion size of a packaged snack increases energy intake in men and women.“(към изследването->)
8. Geier AB, Rozin P, Doros G. (Jun 2006). „Unit bias. A new heuristic that helps explain the effect of portion size on food intake.“(към изследването->)
9. Kahn BE, Wansink B. (Mar 2004). „The Influence of Assortment Structure on Perceived Variety and Consumption Quatities.“(към изследването->)
10. Rolls BJ, Rolls ET, Rowe EA & Sweeney K. (Jul 1981). „Sensory Specific Satiety in man.“(към изследването->)
11. Wansink B (2004). „Environmental factors that increase the food intake and consumption volume of unknowing consumers.“  (към изследването->)
12. Rothman A1, Sheeran P, Wood W. (Sep 2009). „Reflective and automatic processes in the initiation and maintenance of dietary change.“(към изследването->)
13. Painter JE, Wansink B, Hieggelke JB. (Jun 2002). „How visibility and convenience influence candy consumption.“(към изследването->)
14. Wansink B (2006). „Mindless Eating: Why We Aet More That We Thing“
15. Herman CP, Koenig-Nobert S, Peterson JB, Polivy J. (Oct 2005). „Matching effects on eating: do individual differences make a difference?“ (към изследването->)
16. de Castro JM. (Oct 2000). „Eating behavior: lessons from the real world of humans.“ (към изследването->)

Коментар

Няма коментари по тази публикация. Бъди първият коментирал.

Коментирайте