fbpx

Лептин и лептинова резистентност

Какво ще научим от настоящата статия?

  • Лептин е хормон, който се произвежда в масните клетки и служи като преносител на сигнала от тях до мозъка за спиране на глада и засилване на метаболизма
  • Лептинова резистентност е състоянието на пренасищане на лептиновите рецептори в мозъка, вследстие на което продължаваме да сме гладни и със забавен метаболизъм.
  • Лептинова резистентност се получава основно от прекомерно наднормено тегло и глупости с диетите.
  • За да избегнем схватката на лептиновата резистентност е нужно да вкараме инсулина и калориите под контрол.
  • Не бива да забравяме и основните съвети за здравословен начин на живот – да се храним и тренираме с акъл, да намалим стреса и увеличим възстановяването.

Макар калорийният баланс да е в основата на всяка диета, то не всичко опира до мантрата „Тренирай повече и яж по-малко“. Водейки се от нея мнозина правят глупостта системно да претренират и постоянно да не си дояждат и пак са си в клуба „Гладни и Дебели“. Това е така, защото понякога нещата са много по-сложни и трябва да се търси по-надълбоко от калорийния баланс. Едно от нещата, които гледаме в такива случаи, са хормоните.

Нека ти представя първия от тях в новата ми поредицата от статии.

За мишките и хората

През далечната 1949 година учените в лабораториите Джаксън наблюдават цяло поколение изключително дебели мишки, което отдават на мутация в гена им.  Не знам дали с проблема са се захванали от любопитство или са имали котки, но оттогава насам доста учени се опитват да разнищят причината за появата на дебелите мишоци. И едва през 1994 година Джефри Фрийдман успява да идентифицира виновника за това. Той кръщава откритието си лептин от гръцкото „λεπτός“ (тънък), но, както ще разбереш от статията, е трябвало да погледне малко пό на север и да го кръсти лепин от българското „лепи ми се всичко, което ям“ 🙂

Дебела и нормална мишка
Дебела и нормална мишка

Едва година по-късно (1995 г) пък в лабораторията на Хосе Каро доказват, че мутациите в гена при мишките не се наблюдава при хора.

Отдъхна ли си? А не трябваше! След малко ще ти кажа защо, сега да си поговорим за лепина…ъъъ…така де, лептина 😉

Какво е лептин?

Лептин
Лептин

Преди няколко десетилетия се смяташе, че мастните депа са просто един склад за гориво, запасено под формата на мазнини. Но науката в последните години обори това твърдение и днес знаем, че този загрозяващ ни склад за мазнини е всъщност един метаболитен и ендокринен орган. Ендокринен означава хормонален, т.е. този орган произвежда хормони.

Сигурно вече се досети, че лептинът е хормон, който се произвежда в масните клетки. И, както всеки хормон, той играе ролята на посредник. Когато мастните клетки се напълнят, те изпращат посредством лептина сигнал до мозъка да намали чувството за глад и да засили метаболизма и либидото.

Т.е. нещо от рода на „Хей, мозък, ние вече се понапълнихме с гориво, може да спреш глада и да позасилиш метаболизма, за да изгори запасената в нас енергия“.

Но ролята на лептина не се изчерпва само с това. Тепърва учените откриват и изследват нови и нови негови „намеси“ в човешкото тяло. Доказано е влиянието му при костния метаболизъм 1), необходим е за репродуктивната ни система, свързваме го с анорексия 2) и Алцхаймер 3), участва в регулацията на възпалителните процеси 4) 5)

Въобще лептинът в момента изживява своеобразен Ренесанс и тепърва има да научаваме нови и нови неща за него.

Непостоянният лептин

Най-важното за нас в случая е участието на хормона лептин в комуникацията между мастните клетки и мозъка. За да работи тя добре трябва да има баланс на нивата на лептина, т.е. те не бива да падат нито много ниско, нито пък да са прекалено високи. А лептинът не е с постоянни стойности. В рамките на няколко дни дори и да се храниш по абсолютно еднакъв начин, то пак може в някои дни и часове да изпитваш повече глад (ниски нива на лептин), а в други всичко да е ок с глада ти (по-висок лептин).

Ето основните причинители на промяна в лептиновите нива, което може да доведе до нарушаване  на комуникацията на мастните клетки с мозъка:

Нивата на лептин намаляват след гладуване от порядъка на 24-72 часа 6), при продължително недоспиване 7), при увеличаване на тестостерона 8), при разумно трениране 9) 10).

По-интересно е кога наблюдаваме повишение на нивата на лептин: при високи нива на стрес 11), под въздействието на инсулина 12), при жените и хората с голямо наднормено тегло 13).

Инсулинът, както и грелинът, са два хормона, които са пряко свързани с лептина. Но тях ще ги разгледам отделно, за да не става объркване.

Добре де, ще кажеш, ясно ми е, че ако са прекалено ниски нивата на лептин, то мозъкът няма да разбере, че трябва да спре глада. Но ако са високи, то просто мозъкът ще получи повече сигнали да спре глада. Какъв е проблемът тогава с високите нива на лептин?

Преди малко ти казах да не се успокояваш от факта, че мутацията при гена на мишките не се наблюдава при хората. Защото ние, човеците, сме „орисани“ с едно друго нещо – лептинова резистентност.

Какво е лептинова резистентност?

Всеки е влизал в магазин за перилни препарати. Миризмата е доста силна и наситена, но продавачите не я усещат. Те са привикнали към нея вледствие на постоянното облъчване с аромата на праха на леля Мария 🙂

Това привикване наричаме резистентност. Рецепторите на лептин също може да привикнат към големите дози от него и да не откликват на сигнала му. А той какъв беше?

„Спри глада и засили метаболизма!“

Ето това наричаме лептинова резистентност – когато мастните клетки изпращат ли, изпращат лептин до мозъка, но той не ще ли, не ще да ги чуе. И резултатът е ясен – повишен глад и намален метаболизъм.

In da club

Какво се оказа в крайна сметка: ако сме гладни лептинът е нисък и мозъкът продължава да изпраща сигнали да ядем. Като сме сити лептинът е висок, стига до мозъка и той изпраща сигнал да спре глада и да се повиши метаболизма. Обаче системното прекаляване с високите нива на лептина води до намаляване на чувствителността на рецепторите към тях, вследствие на което гладът не спира, нито метаболизмът се повишава. И нещата се завъртат в порочния кръг повече глад-повече ядене-повече дебелеене…

Добре дошли в клуба "Гладни и Дебели"!
Добре дошли в клуба „Гладни и Дебели“!

Опиши ми как да се отпиша

Ясно ти е вече, че прекаляването води до лептинова резистентност и членство в клуба на дебелите и гладните. Обаче какво правим, ако искаш да се отпишеш от този клуб? Как да живеем и се храним така, че да поддържаме „лептинова профилактика“ и не стигаме до резистентност?

Ето моите съвети:

  • не преяждай често
  • не стой на ниски калории дълго време
  • не претренирай системно
  • дръж инсулина под контрол (за това ще пиша повече скоро)
  • намали възможно повече стреса
  • оправи си съня

Сигурно са ти познати тези съвети, а? Те се отнасят не само за лептина, а са и основополагащи за всеки здравословен режим.

Все пак ето ти още няколко допълнителни, които спомагат да избягаш от капана на лептиновата резистентност, ако по един  или друг начин вече си там:

И, разбира се, най-важното: не си поставяй самостоятелно диагнози на основа на прочетеното в интернет, а се консултирай с добър специалист. В случая с хормоналните проблеми – намери добър ендокринолог и заедно оправете нещата. Защото проблемите с лептина често идват в комбинация с тези с инсулина, с тироидните хормони…

За финал да преговорим

Каквото и да взимаш обаче най-важното си остава да оправиш инсулина и калориите. Докато имаш високи нива на инсулина и излишни калории, то те ще си се трупат под формата на мазнини. Мастните клетки ще стават все по-пълни (както и ти), ще бомбандират и без това претоварените ти лептинови рецептори, и ти ще си поддържаш членството в клуб „Гладни и Дебели“.

Затова трябва да обърнеш внимание на калорийния баланс и да си сметнеш добре нещата. Може да си избереш много диети, всяка от тях най-вероятно би работила за теб, но трябва да бъде направена за теб, т.е. със сметнати калории спрямо моментното ти състояние.

За инсулина може да погледнеш приоритетно два основни начина на хранене, които водят до добри резултати – това са Високо Мазнинният Ниско Въглехидратен (ВМНВ) и Периодичното Повтарящото се Постене (Intermittent Fasting).

И така – яж и тренирай с акъл, напрягай се по-малко и разпускай повече. Надявам се и с настоящата ми статия да съм доБринесъл за целта. Както и всяка друга статия в сайта – информацията в нея ще ти помогне да ядеш и тренираш по-умно, а пък преплетените нотки хумор – да разпуснеш. Направо…3 в 1 🙂

Хапнахме, тренирахме, прочетохме новата статия на Юли. Какво остана? ;)
Хапнахме, тренирахме и прочетохме новата статия на Юли. Какво ли остана? 😉

Споменатите в статията мои публикации

Високомазнинното хранене

Периодичното Повтарящото се Постене (Intermittent Fasting)

Рибеното масло – повече от добавка

Как се прави хранителен режим?

Най-добрата и най-лошата диета

Фитринка №2 – Тренирай като…бодибилдерите

Цитирани източници   [ + ]

1. Ducy P, Amling M, Takeda S, Priemel M, Schilling AF, Beil FT, Shen J, Vinson C, Rueger JM, Karsenty G (January 2000). „Leptin inhibits bone formation through a hypothalamic relay: a central control of bone mass“  (към изследването->)
2. Casanueva FF, Dieguez C, Popovic V, Peino R, Considine RV, Caro JF (April 1997). „Serum immunoreactive leptin concentrations in patients with anorexia nervosa before and after partial weight recovery“ (към изследването->)
3. Lieb W, Beiser AS, Vasan RS, Tan ZS, Au R, Harris TB, Roubenoff R, Auerbach S, DeCarli C, Wolf PA, Seshadri S (December 2009). „Association of plasma leptin levels with incident Alzheimer disease and MRI measures of brain aging“ (към изследването->)
4. Lord GM, Matarese G, Howard JK, Baker RJ, Bloom SR, Lechler RI (August 1998). „Leptin modulates the T-cell immune response and reverses starvation-induced immunosuppression“ (към изследването->)
5. Fantuzzi G, Faggioni R (October 2000). „Leptin in the regulation of immunity, inflammation, and hematopoiesis“ (към изследването->)
6. Chan JL, Heist K, DePaoli AM, Veldhuis JD, Mantzoros CS (May 2003). „The role of falling leptin levels in the neuroendocrine and metabolic adaptation to short-term starvation in healthy men“ (към изследването->)
7. Knutson KL, Spiegel K, Penev P, Van Cauter E (June 2007). „The metabolic consequences of sleep deprivation“.  (към изследването->)
8. Ahima RS, Flier JS (2000). „Leptin“ (към изследването->)
9. de Salles BF, Simão R, Fleck SJ, Dias I, Kraemer-Aguiar LG, Bouskela E (July 2010). „Effects of resistance training on cytokines“ (към изследването->)
10. Hickey MS, Houmard JA, Considine RV, Tyndall GL, Midgette JB, Gavigan KE, Weidner ML, McCammon MR, Israel RG, Caro JF (April 1997). „Gender-dependent effects of exercise training on serum leptin levels in humans“. (към изследването->)
11. Otsuka R, Yatsuya H, Tamakoshi K, Matsushita K, Wada K, Toyoshima H (October 2006). „Psychological stress and serum leptin concentrations in Japanese men“ (към изследването->)
12. Kolaczynski JW, Nyce MR, Considine RV, Boden G, Nolan JJ, Henry R, Mudaliar SR, Olefsky J, Caro JF (May 1996). „Acute and chronic effects of insulin on leptin production in humans: Studies in vivo and in vitro“ (към изследването->)
13. Caro JF, Sinha MK, Kolaczynski JW, Zhang PL, Considine RV (November 1996). „Leptin: the tale of an obesity gene“ (към изследването->)

2 Comments

  • цвети иванова
    така ти се радвам като чета статиите :))))) няма по-добре написани ... а аз чета много! успех!
    • Юли
      Ето рецептата - сядаш с мисълта не да продаваш, а да учиш докато забавляваш ;) И благодаря за поласкаването на лъвското ми его де :)

Leave a comment