Здрасти,

аз съм Юли

Моята философия

Имам десетилетия опит и знания за гърба си, владея много начини на хранене и трениране и това ми помага да работя индивидуално на принципа всеки му спрямо целите и възможностите и с минимален риск за здравето. 

В треньорската си практика мога да се похваля и с няколко професионални състезатели, но те са изключение. Предпочитам да постигаме необикновени неща с обикновените хора, които нямат професионални спортни амбиции.
Когато бях малък изкарвах само шестици и възрастните ми пожелаваха да се изуча за доктор, за да ги лекувам. А аз, по детски наивен, все ги питах защо им е да се разболяват вместо да спортуват редовно и да се хранят добре...
Когато пораснах осъзнах, че съм бил съвсем прав да задавам този въпрос. И се отдадох на призванието си - да помагам на хората да са здрави и атлетични.

Хм...много кратичко. Я малко по-надълго и нашироко да разкажа за израстването ми от любител до фитнес професионалист ведно с моята лична трансформация от дебело момче с женско тяло до мъж с атлетична фигура

Пълен отличник до 1989-та

Като дете спортувах много - ходех да тренирам лека атлетика, футбол и борба; играех си много навън; карах колело, но си дебелеех прогресивно.  Майка ми, баба ми, чичо ми...всички бяха доста пълни, само баща ми държеше фронта донякъде. Е как да не съм дебел с такава генетика?

Взех да се интересувам повече за хранене и изчетох наличните книги по въпроса. Започнах да виждам числата в храната и да проумявам, че някъде там в протеините, мазнините, въглехидратите и калориите се крие тайната.

90-те: началото на мита

Бях започнал да разплитам енигмата на храненето и си наложих да се храня с повече протеини и т.н. Взех да дърпам на височина и така се оказах едно момче с много тесни рамене, skinny fat горна част, коремче, широк ханш и дебели крака!

За да оправя лошите си пропорции почнах да тренирам културизъм под наставлението известния в Монтана треньор Детелин, а година по-късно с приятели направихме зала в мазето на блока. Постепенно все повече желащи взеха да идват да тренират под мое ръководство в залата и така започнах да трупам опит в треньорското поприще...

Вече имах право да посещавам читалнята на градската библиотека и затова започнах да прекарвам там безкрайни часове в поглъщане на всякаква информация за трениране и хранене. Освен това обикалях и видеотеките за филми, в които героите тренират. Тогава беше бумът на карате филмите и екшън героите, така че имаше материал.

В края на векa: Софийски хроники

Няколко години по-късно се преместих в София, където завърших висшето си образование със специалност медицинска физика. Като дете на работещи родители нямах много финанси за качествено хранене, но пък намерих много хубава извара на Женския пазар. С нейна помощ вече можеше да приемам достатъчно протеин и успях да изградя атлетично тяло с хармонични пропорции и релеф.

Имаше и месеци, в които не можех да си плащам фитнес залата, но не се отказвах да тренирам и да се храня поддържайки мускулесто тяло с плочки. Имаше лостове навън, в общежитието си занесох дъмбел и направих портативни лост и успоредка. Изварата беше евтина и бях вещ в тренирането - това ми беше повече от достатъчно.

Продължих да трупам знания в университетските курсове и библиотеки, а по-късно и от интернет. Владеенето не само на английски, но и на руски език, ми позволяваха да черпя информация от много повече източници. Започнах да помагам на съквартирантите си и състудентите си да тренират, а постепенно и разни момчета от фитнес залата взеха да се допитват до мен да им изготвям програмите и диетите.

Началото на милениума: Силата на атома

След дипломирането си започнах работа по специалността в АЕЦ Козлодуй. Вече изкарвах пари и можеше да си позволя хубава храна, което ми позволи да видя докъде мога да стигна натурално. Бях качил до 97 кг мускулна маса, която после изчистих на 89 кг със завиден релеф.

Бях готов дори за състезание по културизъм, но финалната подготовка щеше да е в противоречие със спорта за здраве и не пристъпих от "тъмната страна". Тренирах си за здраве и удоволствие вдигайки тежести, ходейки на лостовете, тичайки по дигата... Всъщност започнах да ходя на състезания, но по...бягане. Имам участие в няколко межународни максимаратона и няколко медала от световни работнически игри.

Естествено, не спирах да се обучавам в тънкостите на храненето и тренирането, като вече бях започнал да изготвям програми и диети онлайн. Познавах много добре основния принцип в радиационната защита ALARA (As Low As Reasonably Achievable) и се стремях да го спазвам стриктно в работата си: затова тренировките и диетите ми бяха разумно изготвени с минимален риск от контузии или влошено здравословно състояние. 

2006-2010: Напред към мечтата

Имах суперяката работа и колеги, но мечтата ми за собствена зала и да помагам на хората да са по-здрави атлетични си оставаше. Затова напуснах АЕЦ-а и се върнах в София. Прекарах по две години в две различни фирми занимавайки се с писане на код и бази данни, като отново използвах свободното си време да продължавам обучението си в сферата на храненето и тренирането. Опита с програмирането и базите данни също ми носеха знания, чиито плодове щях да бера в професионалната ми работа по храненето и тренирането. Оставаше ми само да я започна...

Вече имах изградено име и доста последователи. По онова време форумите бяха основен източник за информация и аз бях един от най-големите капацитети във водещия тогава български форум за фитнес. Бях изкарал необходимите курсове и документи, за да мога да тренирам хора, тялото ми изглеждаше като пример за добре натренирана натурална физика, но все не смеех да направя следващата крачка.

Пишех статии за хранене и трениране в тогавашния №1 фитнес сайт, a дневникът ми беше най-четеният. Потребителите се учеха от моите тренировки и хранене и търсеха помощта ми в лични съобщения, а аз отделях всяка свободна минута да помагам безвъзмездно на всеки.

Започнах да водя тренировки на открито в училищните дворове. Групите се понапълниха, хората харесваха тренировките ми и взеха да водят приятели. Напуснах работа, за да мога да се отдам изцяло на треньорското си поприще и от любителско да премина на професионално ниво.

2011- : В сегашно и бъдеще време

Логично следващият ход бе да намеря подходящо помещение и така 20 години след първата ми зала отворих втората през 2011 г. Оттогава насам Залата расте не само на популярност, но и на размери и оборудване. Вече имам и помощник треньор в лицето на Надя, която ми помагаше в продължение на няколко години, като през това време се обучи, сертифицира се и я взех за свой помощник.

Расте и броят на хората, които ми се доверяват. Част от тях тренирам лично в Залата, а с останалите работим онлайн. За целта създадох своя собствена платформа за работа по хранителните режими и тренировъчните програми.

Заедно с опита ми продължават да растат и моите знания.В крак съм с новите научни изследвания, членувам в редица професионални сдружения, непрекъснато повишавам квалификацията си с различни семинари, курсове и обучения.

И не на последно място - расте и броят на статиите, които пиша споделяйки с всички вас знанията и опита си.
Не се стремя да стана звезда на всяка цена обикаляйки от една медия в друга. Предпочитам да прекарвам времето си с моето семейство и с хобито си, което превърнах в своята мечтана работа.